Решение № 96 от 02.04.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Сандански, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Й.ка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20231250200697 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Г. С., ЕГН**********, с постоянен адрес в село ***, община Кресна срещу Наказателно постановление /НП/ № *** от ***г. издадено от Директора на РДГ- Благоевград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание "глоба", в размер на 100.00 /сто/ лева и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично, заедно с надлежно упълномощен представител. Жалбоподателя не дава обяснения, поддържа жалбата.

Представителя на жалбоподателя поддържа жалбата. Прави доказателствени искания в хода на съдебното следствие. В хода на съдебните прения пледира за отмяна на НП. Претендира разноски.

Административнонаказващия орган, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен представител – юрисконсулт – който оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП. В хода на съдебното следствие прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения иска потвърждаване на НП. В определен от съда срок представя писмено становище в което анализира събраните доказателства и обосновава законосъобразност и правилност на НП. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателя С. е правоспособен ловец. Към***г. същият притежавал ловен билет и 1 заверена членска карта. За С. било издадено разрешително за индивидуален лов на мигриращ пернат дивеч за ловностопански район село ***, ловище Плоски. На посочената дата С. и свидетелите Ст. и Бр. потеглили рано сутринта с лек автомобил марка и модел „***“, собственост на свидетеля Ст. на лов. С тях взели и три броя ловни кучета.

Жалбоподателя С. и свидетеля Ст. носили в тях е законно притежавано ловно оръжие. По подаден на тел:112 сигнал от контролното звено на РДГ Благоевград изпратили свидетелите Ч. и Т. за проверка на незаконен лов. Двамата се придвижили със служебен автомобил в местността „***“ където забелязали автомобила в който пътувал жалбоподателя и свидетелите Ст. и Бр.. Служителите на ЮЗДП Благоевград последвали автомобила на Ст. и след известно време успели да го застигнат, като свидетеля Т. подал светлинен сигнал от служебния автомобил. След спирането на автомобила в който пътували жалбоподателя и свидетелите Ст. и Бр.служителите на ЮЗДП извършили проверка на документите на лицата в автомобила. Установили, че С. и Стоилков са ловци, които притежават разрешително за лов на пернат дивеч в района на ловище Плоски. Забелязали в автомобила две извадени от калъф огнестрелни оръжия. Попитали чии са и С. и Ст. казали ча се техни. На въпрос дали оръжията са заредени С. и Ст. взели същите и извадили от тях боеприпасите с които били заредени, като свидетеля Ч. отбелязал, че са заредени с боеприпаси за лов на едър дивеч.

Предвид издаденото разрешително представено от С. и Ст. свидетеля Ч. извършил проверка със служебно Дж Пи Ес устройство и установил, че автомобилът с който пътуват жалбоподателя и свидетеля Ст. се намира в отдел 435, местност „***“, ловище „***“, който ловен участък не само не съответства на ловището, за което С. и Ст. имат издадено разрешително, но и се намира на значително разстояние от ловище „***“. Предвид установеното служителите на ЮЗДП Благоевград поискали съдействие от служители та ДГС „Кресна“. На място бил изпратен служител на ТП ДГС „Кресна“ – свидетеля Н.. След пристигането си Н. се запознал с обстоятелствата, установил също че жалбоподателя Ст. и свидетеля С. са извън района за който притежават разрешително за лов и констативен протокол серия ЮЗДП, №*** в присъствието на свидетелите Ч. и Т. и на жалбоподателя С. и свидетеля Ст.. В КП Н. подробно описал установеното по време на проверката по подаден сигнал на тел112 – движението на С. и Ст. с автомобил, в който се намират огнестрелни оръжие, за които двамата имат разрешително, като оръжията са сглобени и заредени. Описал също така представеното разрешително за лов в ловище „***“, както и обстоятелството, че лицата се установени в отдел 4350-3, ловище „***“, местността „***“. КП бил подписан от свидетелите Ч. и Т. и от Ст.и Ст.. Впоследствие Н. издал и АУАН в присъствието на С., който го подписал с възражение, че кучетата се излезли от територията за лов и ги и последвал. В АУАН било посочено, че на ***г. С. извършва лов извън ловище „***“ за което има издадено разрешително за индивидуален лов. Било посочено, че нарушението е установено в отдел 435-3 в землището на село ***, ДГС Кресна. Нарушението било квалифицирано като такова на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. В АУАН като свидетели били посочени Ч. и Т., които констатирали нарушението. Впоследствие, по решение на АНО – директор на РДГ Благоевград съставения от Н. бил анулиран и С. бил поканен в ДГС Кресна на ***г., където от свидетеля Н. бил съставен нов АУАН с бл.№***. В АУАН било описано ловуване от страна на Ст. на ***г., изразяващо се в движение с извадено от калъф, сглобено и заредено оръжие в ловище „***“, местността „***“. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите Ч. и Т.. Ст. отказал да подпише АУАН, като възразил, че не е бил спрян да ловува, а е търсил куче, което е избягало. Отказът да подпише бил удостоверен с подпис на К. Л.. Нарушението било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

Въз основа на съставения КП и АУАН, на ***г. от директора на РДГ Благоевград било издадено обжалваното НП. В НП била възпроизведена фактическата обстановка от АУАН с бл.№*** от ***г., била приета и направената от актосъставителя Н. квалификация за нарушение на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД – административно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години. НП било връчено на С. на 30.11.2023г., като в предвидения по закон срок – на 2

05.12.2023г.била подадена жалба срещу него.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Ч., Т., Н., Ст. и Бр., материалите по проведеното АНП и събраните от съда писмени доказателства, включително карта на горските райони и ловищата в района на ДГС Кресна – РДГ Благоевград.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетели Ч., Т. и Н. относно възприетите от тях обстоятелства. Като цяло липсва и противоречие относно времето и мястото на извършване на проверката – като свидетелите Ст. и Бр.не оспорват, че са били в ловище „***“, местността „***“ където са установени от Ч. и Т. и е била извършена проверката. Не се оспорва и времето на извършване на проверката, както и обстоятелството, че Ст., С. и Бр. са се придвижвали с автомобил, собственост на свидетеля Ст.. Не се оспорва от свидетелите Ст.и Бр., че в автомобила са се намирали два броя огнестрелно оръжие – на С. и на свидетеля Ст..

Съдът приема единствено като израз на защитна теза на жалбоподателя твърдението на свидетеля Ст., че двамата със С. не са знаели, че са се отклонили от ловния район, за който имат издадено разрешително и че всъщност са се намирали в непосредствена близост то района, за който е имали разрешение. На първо място, като правоспособни ловци, запознати с разпоредбите на ЗЛОД жалбоподателя и Ст. е следвало да са наясно с това, какви са границите на ловния район, за който имат издадено разрешително. В противен случай се обезмисля издаването на такова разрешително, ако лицето, на което е издадено не е в състояние да определи дали се намира в границите на района, в който му е разрешено да ловува или в друг район. На следващо място се касае са ловен район който е в землището на населеното място в което жалбоподателя и Ст. живеят, поради което и същите би следвало да са запознати с неговите граници.

Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Ст.в, че са се отклонили на незначително разстояние от района, за който им е било издадено разрешително – ловище „***“. От показанията на свидетелите Ч.,Т. и Н. се установява, че С. и Ст. не само не са били в близост - в съседен на района за който им е издадено разрешително – а са се намирали на значително разстояние от обекта, в който е следвало да ловуват. Това обстоятелство се установява и от представените от АНО карти на ловния район, от които се установява, че между ловище „***“ и ловище „***“, отдел 435-3 е налице значително разстояние, т.е. жалбоподателя е бил повече от наясно, че се намира в ловен района, за който няма разрешително за лов, като същевременно е транспортирал притежаваното от него оръжие сглобено и заредено, с което е изпълвал определението за лов дадено в чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Нещо повече, цитираната разпоредба изисква единствено оръжието да е сглобено, независимо то това, дали същото е заредено – както е в настоящия случай.

Съдът намира, че при провеждане на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП е редовно издаден, притежава всички необходими реквизити и негов автор е компетентен административен орган. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставената им от закона компетентност и в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Съдът на приема, че издаването на втори АУАН, след анулирането на първия се явява сериозно нарушение на процесуалните правила. С АУАН административно наказателното производство започва, но е налице възможност на АНО за анулиране на съставен АУАН, поради недостатъци в същия. Доколкото не е ангажирана отговорност на лицето, срещу което е съставен АУАН не следва да се приема, че със съставянето на друг АУАН за същото нарушение – след като първоначално съставения е анулиран – есе нарушава принципа не бис идем – или не два пъти за едно и също нарушение.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че твърденията на свидетеля Ст. и доводите на защитата за това, че не е осъществяван лов, а са се отклонили от ловището, за което имат издадено разрешение поради избягали кучета за неотносими към субективния елемент от състава на нарушението. Ловуването - поради своята висока обществена опасност -е правно регламентирана дейност и доводи за непредпазливо извършване на нарушението 3 поради наличието на други обстоятелства - в случай избягало куче - са неоснователни и неотносими. Задължение на всеки правоспособен ловец е да съобразява поведението си със законовите разпоредби, като е неоправдано нарушаването им поради непредпазливо и небрежно отношение към странични дейности, каквито се явяват намирането и воденето на кучата за лов.

Нарушението е безспорно установено. Жалбоподателят безспорно, към датата на нарушението не е притежавал разрешително за лов в ловище „***, местността „***“ като същевременно и ловувал по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД – носил е сглобено и заредено оръжие.

Съгласно сочената като нарушена нормативна разпоредба, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.

На основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, жалбоподателят е санкциониран и с лишаване от право на ловуване за срок от три години. Санкцията е фиксирана, налага се при този тип нарушение и не може да бъде намалена или да не бъде наложена ведно с глобата при доказано противоправно деяние, което не се характеризира с ниска степен на обществена опасност.