Решение № 673 от 14.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330109265 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, е предявил против Ф. А. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „*******“ № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № ****** г. на ПРС, ****. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********* г., суми, както следва: сумата от 249, 69 лева- главница, представляваща неплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от ************ г. за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „******“ № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 10, 81 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от *********** г., ведно със законна лихва върху главницата от внасяне на заявлението в съда- ****** г. до окончателно й изплащане, ведно с разноските по делото.

В исковата молба се посочва, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Обектът, чийто собственик бил ответникът, находящ се в гр. П., ул.

„******“ № ****, ет. ***, ап. ***, бил снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № *********, а за ответника бил открит клиентски номер **********. Потребителят имал задължението да заплаща консумираната ел. енергия 1 и мрежови услуги в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за периода ************** г. ел. енергия на обща стойност 249,69 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27 ал. 1 от ОУ, клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния случая възлизала на сумата от общо 10, 81 лева за периода ********** г. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да плати начислените суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По образуваното частно гр. дело № ********** г. на ПРС,*******. с-в, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за горните вземания, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Моли се предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- ********* г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа искoвете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се, че ответникът не е собственик на процесното жилище, нито страна/ клиент по договор за ползване на електроенергия. Не бил уведомяван за задължението, нито поканен да го изпълни доброволно. Сочи, че липсвал правен интерес от водене на делото, тъй като липсвал предмет- претендираните суми били заплатени на ******* г., веднага след узнаване за задължението. По фактури с № ********* от ******** г.- 108, 17 лева, по № ********** от ****** г.- 141, 52 лева и по № ********* от ******* г.- 2, 54 лева, както и претендираната лихва за забава в исковата молба за периода от ********** г.- 11,18 лева С оглед изложеното, счита иска за недопустим, като делото следвало да бъде прекратено. По основателността на иска, излага следното: Счита иска за неоснователен. Претенциите били заплатени веднага след узнаване на дължимостта им. Счита, че не бил дал повод за завеждане на иска и на заповедното производство. Не бил уведомен за претендираното задължение, нито бил поканен доброволно да го изпълни. Не бил собственик на самостоятелен обект, нито страна по договор с ищеца. Излага, че действително бил наемател на общинско жилище с адрес- гр. П., ул. ********* № ****, ет.

***, ап. ***, въз основа на заповед на кмета на район „*******“ и договор за наем. Реално бил ползвал посоченото жилище през посочения период. Не оспорва, че претендираната сума за процесния период била дължима от него като наемател и я заплатил веднага след узнаването за нейната дължимост и размер. От описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, счита, че следните обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните, а именно: че е страна по договорно отношение с ЕВН ЕАД, т.е. клиент по смисъла на ЗЕ. Не бил дал повод за завеждане на делото и заповедното производство, което го предхождало. Веднага след узнаването за дължимите от него суми за посочените периоди ги бил заплатил, ведно с претендираната лихва за забава. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Със заповед № *********** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ********** г. на ПРС, ****. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 249, 69 лева- главница, представляваща неплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от ******** г. за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „********“ № ****, ет. ***, ап.

***, сумата от 10, 81 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от ************* г., ведно със законна лихва върху главницата от внасяне на заявлението в съда- ******** г. до окончателно й изплащане, ведно с разноските по делото, както и разноските по делото: държавната такса- 25 лева и юрисконсултско възнаграждение- 50 лева.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а на заявителя са дадени указания да предяви установителен иск, като настоящият такъв е предявен в срока по чл. 422 от ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

Видно от заявление- декларация за продажба на ел. енергия, което не се оспорва от ответника, ответникът е потребител на мрежата и енергийни услуги по ЗЕ, както и битов клиент на ел. енергия, доставяна от ответника.

От препис- извлечение от сметка се установява, че същият има към ищеца следните задължения за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „***********“ № ***, ет. ***, ап. ***, с ИТН: *******: сумата от 249, 69 лева- главница за периода от ******* г. до ******** г. и лихва от 10, 81 лева за периода ****** г.- ****** г.

Като писмени доказателства са представени и двете фактури с № ******** от ******* г., на стойност 108, 17 лева и с № ********** от ************ г., на стойност от 141, 52 лева, ведно с подробна информация как са формирани сумите- отчетен период и крайни цени.

С разписка от ****** г. ответникът е изплатил на каса на ********* задълженията си за главници по двете фактури, а на *******г. е заплатил и лихвата по фактурите за периода *********** г. в размер на 12, 14 лева.

От препис- извлечение по сметка от ******* г. по партидата на ответника са заплатени главниците и лихвите пи фактурите.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор между страните по това, че след образуване на делото ответникът е изплатил дължимите по делото главница, лихва за забава и законна лихва, като в тази връзка са налице писмени доказателства, а и това обстоятелство изрично се признава от ищеца в писмено становище от ******* г. Непогасени остават единствено разноските, както по заповедното производство, така и по настоящото, касаещи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, доколкото внесеният депозит за особен представител на ответника не е използван и подлежи на връщане на ищеца, след надлежното му поискване- с писмена молба и посочена банкова сметка на вносителя, на който съответната сума да бъде 3 възстановена.

Чрез факта на извършеното плащане ищецът е напълно удовлетворен, като извънсъдебно, а не чрез съдебното решение, той е получил търсения ефект от процеса.

Именно в тази връзка искът му за главница и лихви следва да бъде отхвърлен, защото в противен случай той ще получи втори път по съдебен ред удовлетворяване на вземането си, с което би се обогатил неоснователно за чужда сметка.

Спорният в случая въпрос е дължими ли са разноските в процеса- в заповедното производство и тези по настоящото дело, както и следва ли да се възложат те на ответника, при положение, че искът се отхвърля. Отговорът на този въпрос е положителен- въпреки отхвърлянето на иска, ответникът няма право на разноски в процеса, защото с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Длъжникът е извършил плащането на******** г., а исковата молба е подадена по- рано- на ******** г., още повече, че тя е продължение на проведено заповедно производство, образувано на ******* г. и според нормата на чл. 422 ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението. Плащането е извършено в хода на делото и като не е платил в срок начислените му задължения за ел. енергия, която ответникът в отговора признава, че е ползвал, той е предизвикал процеса срещу себе си и следва да понесе изцяло направените в производството разноски. Задължението за заплащане на ел. енергия е ежемесечно и се дължи, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е бил в забава и дължи разноските на заявителя. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално сторени, както следва: внесена държавна такса в размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, колкото се и претендира.

По горните съображения, вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против Ф. А. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „********“ № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца присъдените по частно гр. дело № ******* г. на ПРС, *****. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № ******** г., суми, както следва: сумата от 249, 69 лева- главница, представляваща неплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени 4 за периода от ********* г. за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „********“ № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 10, 81 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от ********** г., ведно със законна лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда- ****** г. до окончателно й изплащане, като ПОГАСЕН поради плащане, извършено в хода на делото.

ОСЪЖДА Ф. А. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „********“ № ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, разноските в заповедното производство в размер на 25 лева (двадесет и пет лева)- за държавна такса и на 50 лева (петдесет лева)- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата в размер на 75 лева (седемдесет и пет лева)- за държавна такса и сумата в размер на 100 лева (сто лева)- за юрисконсултско възнаграждение.