Определение № 121 от 02.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20255001000158 по описа за 2025 година установи следното:

Делото е образувано по повод постъпила частна въззивна жалба от К.

ООД, ЕИК ..., представлявано дружество от управителя С.Д., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С. С., срещу определение №1416 от 12.11.2024 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от ДТ по подадената молба по чл.303 и сл. от ГПК за отмяна на влязло в сила решение.

Частният жалбоподател е останал недоволен от така постановеното определение, като го счита за незаконосъобразно и ограничаващо достъпа му до съд, като моли да се отмени и освободи дружеството К. ООД от внасяне на ДТ по искане за отмяна на влязло в сила решение. В частната си жалба се позовава на практика на СЕС /определение от 13.06.2012 г. по дело С - 156/12, разглеждащо принципа на ефективната правна защита, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз/, както и на практиката на ЕСПЧ /решение по делото А. ООД срещу България по жалба №68334/01/ и др. по въпросите за достъпа до съда и съблюдаване на принципа на ефективната съдебна защита/, изискващи преценка на конкретните обстоятелства по случая. В тази връзка е изложил оплакванията си, че не е извършена преценка на конкретните обстоятелства по случая, като е подходено формално при разглеждане на искането му за освобождаване от внасяне на ДТ. Посочва, че 1 определението е постановено срещу друго лице, че той добросъвестно е изпълнил указанията на съда за представяне на счетоводни документи, но не са отчетени обстоятелства, които са оповестени в Търговския регистър по партидата на дружеството, а именно наложен запор върху дяловете на К., представляващ собствеността на М. ЕООД, наложен за обезпечаване на вземанията по настоящото дело, пазарната оценка на имотите, собственост на дружеството М. ЕООД, предмет на апорт, невъзможност личното имущество на единия съдружник да служи за заплащане на ДТ, което е непропорционално бреме спрямо предмета на делото – вземания на другия длъжник към дружеството, стойността на ДТ, която е непреодолимо препятствие за дружеството-молител за достъпа до съд.

Към частната жалба е приложил доказателства – справки от Търговския регистър, като следва да се отчете, че информацията от Търговския регистър, в т.ч. и от приложените справки, е публична и общодостъпна.

Ответникът не е представил отговор, призован при условието на чл.47,ал.2 от ГПК.

Пловдивският апелативен съд, след като разгледа постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, както и във връзка с изложените в нея оплаквания, приема за установено следното:

Същата е депозирана в определения от закона едноседмичен срок чрез ЕПЕП, както и е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на производството е въпросът за освобождаване на молителя от внасяне на ДТ по подадената молба по чл.303 и сл. от ГПК за отмяна на решение №208 от 22.05.2024 г. по в.т.д.№134/2024 г. на Апелативен съд Пловдив и решение №505 от 19.12.2023 г. по търг.дело №437/2023 г. на Окръжен съд Пловдив.

С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове, като вместо него е постановено, че се осъжда дружеството К. ООД, представлявано от С.Д., да заплати на Д. П. К., руски гражданин, на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД , общо сумата 2 100 000 лв., от които 600 000 лв. е част от вземането на стойност 350 000 евро с левова равностойност 684 544,50 лв. по договор за заем от 2

21.07.2006 г. и 1 564 085 лв. е част от вземането на стойност 980 000 щатски долара с левова равностойност 1 564 065 лв. по договор за заем от 25.04.2007 г., ведно със законната лихва, начиная от 24.07.2023 г. до окончателното изплащане.

След връщане на делото в окръжния съд е издаден изпълнителен лист за присъдените суми, а впоследствие е постъпила молба от К. ООД за отмяна на постановените решения по чл.303,ал.1,т.5 от ГПК. В молбата е направено особено искане – молителят да бъде освободен от внасяне на ДТ за производството по отмяна. Посочено е, че в конкретния случай, при образувано изпълнително дело за значителна сума, липса на търговска дейност, на печалба за последните години и на наличност на пари по сметките на дружеството, правото на достъп до съд не следва да се поставя в зависимост от заплащането на ДТ в размер на 126 000 лв., тъй като обективната невъзможност такава да се плати, прави цялото производство против дружеството несправедливо и в нарушение на чл.6, пар.1 от Конвенцята за защита правата на човека и основните свободи. Молителят се позовава и на съдебна практика на СЕС и Европейски съд по правата на човека. Към молбата е приложил счетоводен баланс на дружеството за 2021 г., удостоверение за актуално състояние на дружеството М. ЕООД към 11.10.2024 г., адвокатско пълномощно.

С разпореждане от 16.10.2024 г. съдът е указал на молителя да представи допълнителни доказателства във връзка с искането за освобождаване от внасяне на ДТ, а именно опис и пазарна оценка на наличните краткотрайни и дълготрайни активи, баланс за 2023 г. и към настоящия момент, декларация за гражданско, семейно и имуществено състояние на съдружника С.Д..

С молба от 31.10.2024 г. молителят е приложил счетоводен баланс към 31.12.2023 г., отчет за приходите и разходите за 2023 г., отчет за приходите и разходите за периода м.01-м.09.2024 г., протокол за опис и оценка на недвижим имот от 29.10.2024 г. по изп.дело №635/2024 на ЧСИ М.А., определение по т.д.№559/2024 на Окръжен съд Пловдив за допуснате на обезпечение против М. ЕООД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на дружеството.

С допълнителна молба от 05.11.2024 г. е представил оценка на 3 собствеността на М. ЕООД , а именно пазарна оценка на два поземлени имоти, намиращи се в м.К., гр.Б. с идентификатори .....

Окръжният съд е разгледал особеното искане и представените към него доказателства, като не е уважил искането за освобождане от внасяне на ДТ за производството по отмяна на съдебно решение, постановявайки обжалваното определение, предмет на настоящото производство. Позовал се е на чл.47 от ХОПЕС и актуалната съдебна практика на ВКС / ч.т.д.№1358/2019, ч.т.д.

№2334/2022/, която споделя, като е приел, че се установява наличието на краткотрайни активи, че оценката на недвижими имоти се отнася до друго дружество, че не е изпълнено указанието за представяне на декларация на имуществено състояние на съдружника С.Д., а оттук и, че не са налице предпоставките за освобождаване от внасяне на ДТ.

Освобождаването от такси и разноски за съдебното производство е уредено в чл.83 и чл.84 от ГПК. В чл.83, ал.1 са посочени ищците, които не внасят такси и разноски за определени в закона производства, а в чл.83,ал.2 от ГПК е уредено правилото, че такси и разноски не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. В чл.84 е уредено освобождаване от ДТ в особени случаи, когато ищци са държавата, държавните учреждения, общините и БЧК. В случая се касае до освобождаване от ДТ, която се дължи от търговско дружество, което не попада в изброените по-горе хипотези, вкл. търговските дружества не подлежат на освобождаване от ДТ, поради липса на достатъчно средства за заплащането и.

В практиката на СЕС и на Европейския съд по правата на човека се признава възможността търговските дружества да бъдат освобождавани изцяло или частично от заплащането на ДТ. СЕС приема, че „принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в чл.47 на Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридическите лица /каквото лице е настоящият молител/ да се позовават на него и, че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до 4 съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази проверка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколкото има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство, възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, съдът може да вземе предвид разноските във връзка с производството, които трябва да се заплатят предварително, както и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, положението на юридическото лице, правноорганизационната му форма, и дали преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери, възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.

В случая окръжният съд е дал указания на молителя за представяне на доказателства, за да се прецени дали не се накърнява правото му на достъп до производството по отмяна на решение, като такива са приложени с посочените две молби.

От приложените доказателства и справка в публичния Търговски регистър се установява, че молителят е дружество с ограничена отговорност, с капитал на стойност 5000 лв., разпределен по равно между двамата съдружници С.Д. и Д. К.. Установява се, че са обявени ГФО, в т.ч. и за 2022 г., като ГФО за 2023 г. в момента се обработва. Счетоводните баланси съвпадат с представения към молбата към 31.12.2023 г. В него са посочени текущите краткотрайни активи - общо 2074, без разбивки по пера.

Свързано лице с това дружество е М. ЕООД. Управител на дружеството е С.Д., както и на дружеството – молител. Едноличен собственик на капитала/ЕСК/ на М. ЕООД на стойност 2 053 000 лв. чрез апортна вноска – два недвижими имота, посочените по-горе в мест.К., гр.Б., е дружеството молител К. ООД. Върху дяловете на ЕСК е наложен запор към настоящия момент. Недвижимите имоти са възбранени.

С.Д. участва също така в още две дружества - М. ООД и Г.Л. ООД, на които е управител. От обявените ГФО в Търговския регистър се установява, че 5 те са работещи дружества с активи, в т.ч. налични парични средства, превишаващи пасива.

Изискана е декларация за гражданско, семейно и имуществено състояние на съдружника С.Д., но такава не е приложена.

Въз основа на така установената фактическа обстановка следва извод, че не се накърнява правото на молителя за достъп до правосъдие. При преценката на пропорционалността между използваните средства и поставената цел, от значение са обстоятелствата, необходими за тази преценка, очертани в съдебната практика на СЕС и на Европейския съд по правата на човека, в тяхната съвкупност, кумулативно, като бъдат отчетени всички конкретни обстоятелства в случая. Действително дружеството притежава краткотрайни активи, които са посочени общо като размер, без да са конкретизирани – дали са материални запаси, вземания или парични средства, поради което не може да се направи цялостна преценка на финансовото му състояние. От значение е и финансовото състояние на съдружника С.Д..

Същият не е декларирал гражданското и имущественото си състояние пред съда в съответствие с дадените указания, а и се установяват данни за негово участие в други работещи дружества, осъществяващи дейност. Ето защо, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за освобождаване от внасяне на ДТ за производството по отмяна. Неоснователни се явяват оплакванията в частната въззивна жалба, тъй като са разгледани конкретните обстоятелства на случая от страна на първоинстанционния съд в съответствие с националната и европейска съдебна практика. При преценката не са от значение само обстоятелствата със свързаното лице М. ООД, чийто ЕСК е молителят. Следва да се извърши комплексна оценка на обстоятелствата, вкл. и на финансовите възможности на съдружниците, дали могат да набавят необходимите средства за внасянето на ДТ. Поради което се явява неоснователно становището на жалбоподателя, свързано с особеностите на делото, изключващи възможността личното имущество на единия длъжник да служи за заплащане на ДТ.