Решение № 22025 от 02.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22025 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.ВА при участието на секретаря ИННА Т. Т.А като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело № 20241110117764 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Л. С. Г., ЕГН **********, срещу "ЗАД "О - З" АД, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 090,60лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, разходи за лечение за период 30.08.2023г.-19.01.2024г., от настъпило на 18.02.2023г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва за забава от 28.03.2024г. до погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 18.02.2023 г., в гр. София, водачът на автомобил с марка "М", модел "***" с рег. № *** – К. К. се движил по бул. "Ч В", с посока от ул. "ЗР" към бул. "А". В района на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8. 1 тип – "З" и сигнализирана с пътен знак Д-17, водачът на МПС марка "М" поради управление с несъобразена с пътната сигнализация и условия скорост и поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, блъска пресичащия пешеходец Л. Г., като й причинява тежки травматични увреждания. Образувано е досъдебно производство. На ищцата са причинени множество травматични увреждания, във връзка с които е проведено продължително болнично лечение. На 28.02.2023г. във връзка с полофрагментната фрактура на тазобедрената кост в извършена оперативна интервенция по поставяне на pfn имплант и дистално застопоряващи два винта. Твърди се, че след продължителен престой на 15.03.2023г. Л. Г. е изписана от УМБАЛСМ „СА“ с назначено продължаващо лечение. В резултат на получените при произшествието множество тежки травматични увреждания ищцата е освидетелствана с Експертно решение на 1

ТЕЛК с пожизнен срок на 100% нетрудоспособност с чужда помощ. Твърди, че вследствие на произшествието е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в периода 30.08.2023г. до 19.01.2024г.

Моли за уважаване на иска.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърденията за вина на водача К.

К., като твърди, че събитието е случайно. На следващото място, сочи, че вина за събитието има само ищцата, евентуално е налице съществен принос за настъпване на произшествието, тъй като същата е предприела пресичане на необозначено за това място, като е изскочила внезапно на пътното платно без да се огледа. На следващо място, оспорва наличието на всички описани като вид и характер вреди и тяхната продължителност, тъй като здравословното състояние на ищцата е било значително вложено към датата на ПТП. Оспорва наличието на имуществени вреди и техния размер, доколкото не са представени доказателства, а наличните по делото не се установява да са за услуги, изделия и лекарства във връзка с ПТПто. Твърди, че голяма част от разходите се покриват от здравното и обществено осигуряване. Оспорва разходите за личен асистент и болногледач, доколкото ищцата не се е нуждаела от тях, а и двете функции се препокриват. Оспорва и иска за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Софийски районен съд като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.

Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 175 и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.

Предвид горното, исковете са допустими.

По основателността:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: настъпилото ПТП и неговия механизъм, противоправното поведение на виновния водач, претърпените имуществени 2 вреди и наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. "М", модел "***" с рег. № ***, валидна към датата на ПТП, сключена с ответното дружество.

Спорни между страните са обстоятелствата за механизма на настъпване на ПТП, вината за настъпване на ПТП, както и размера на вредите.

По тези въпроси са събрани следните доказателства:

От констативен протокол за ПТП К-90 от 18.02.2023г. по описа на СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че на 18.02.2023г., около 14:30 ч. в гр.

София, лек автомобил марка „М“, модел „***“, с рег. № ***, с водач К. К. се е движил по бул. „Ч В“, с посока на движение от ул. „ЗР“ към бул. „А“ и на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 тип „З“ от ЗДвП и сигнализирана с пътен знак Д-17 от ЗДвП след кръстовището с ул. „Б“ участва в ПТП с пресичаща платното за движение пешеходец Л. Г..

Съгласно представената по делото епикриза се установява, че ищцата е постъпила в УМБАЛ „СА“ на 18.02.2023г. и била изписана на 15.03.2023г., в който период са й извършвани множество изследвания и медицински прегледи, като е установено, че в резултат на произшествието е получила: фрактура пертрохантерика феморис декстри, фрактура осис пубис синистри, фрактура хумери синистри, пертрохантерно счупване, закрито, каил: политравма, контузио церебри, фрактура хумери син ин партис проксималис, фрактура пелвис, фрактура пертрохантерика феморис декс. На 28.02.2023г. е извършена оперативна интервенция, безкръвна рапозиция, поставени са pfn имплант и дистално застопоряващи два винта.

Видно от приетия по делото протокол от проведено на 20.11.2024г. открито съдебно заседание по НОХД № 11792/2024г. по описа на СРС, 111 с-в, е сключено споразумение, с което К. Й. К., ЕГН ********** се признава за виновен за това, че на 18.02.2023г., около 14:30 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „М“, модел „***“, с рег.

№ *** по бул. „Ч В“, с посока на движение от ул. „ЗР“ към бул. „А“ и на пешеходна пътека след кръстовището с ул. „Б“, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д-17 от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка Л. С. Г., ЕГН ********** и по непредпазливост причинил на Л. Г. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК, изразяваща се в „черепно-мозъчна травма с контузии на мозъка, субдурален кръвоизлив и 3 счупване на черепни кости“, което е реализирало критериите на медикобиологичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в „счупване на лява раменна кост“, което е реализирало критериите на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, средна телесна повреда по смисъла на чл.

129, ал.2 НК, изразяваща се в „счупване на дясна бедрена кост“, което е реализирало критериите на медико- биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК, изразяваща се в „счупване на лявата срамна кост и на лявата хълбочна кост“, което самостоятелно и в съвкупност е реализирало критериите на медико-биологичния признак райно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК, изразяваща се в „счупване на кръсцовата кост вдясно и дясната хълбочна кост“, което самостоятелно и в съвкупност е реализирало критериите на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни, което деяние е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. „А“, пр.2, вр.ал.1, б.“Б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.2 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 8 месеца.

По делото е разпитан свидетелят К. К., който сочи, че на 18.02.2023г. към 14:30ч. пресичал с колата пешеходната пътека на бул. Ч В, когато на капака му се явила жена, като не знае как е станало това. Посочва, че това е станало в края на пешеходната пътека, като се виждало спирачния му път. На място дошли следствените органи. Свидетелят посочва, че не е видял Л. преди удара, като не знае с каква скорост е карал. Свидетелства още, че не знае откъде е дошла пешеходката, тъй като я е видял, когато вече е била на капака на колата.

По делото е разпитан и свидетеля Д. Д., който сочи, че е шофирал по бул.

Ч В в посока мол Парадайс, когато забелязал, че жена се кани да пресече отляво пешеходната пътека. След като Д. подминал пешеходната пътека видял в огледалото, че жената, която трябвало да е на нея, вече не била там. Върнал се на мястото и видял, че жената е ударена от колата, като лежала на плътното и имало кръв. Звъннал на 112, след като се събрали много хора, а той си тръгнал.

По делото е прието заключението по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно и обосновано. Видно от същото процесното произшествие е настъпило на 18.02.2023г. в гр. София в светлата част на денонощието, на прав пътен участък. При извършването на оглед и изготвянето на Протокол за оглед на местопроизшествие, пътната настилка е била суха. Снимковият материал от огледа на процесното ПТП свидетелства, че същият е изготвен на слънчево време. Вещото лице сочи, че мястото на удара между лекия автомобил и пешеходката може да бъде 4 определено по следния начин: по дължина на пътното платно - на пътното платно на бул. „Ч В" в гр. София, в района на пешеходна пътека, на разстояние около 20 до 22 метра след приетия ориентир, считано по посоката на огледа и посоката на движение на лекия автомобил; по ширина на пътното платно - на бул. „Ч В", на около 4,60 до 5,00 метра вляво от десния край на пътното платно, в лявата лента на платното за движение в посока към бул. „А", в гр.

София, считано по посоката на огледа и посоката на движение на лекия автомобил. Така определено, мястото на удара (мястото на процесното събитие) се намира в зоната на пешеходната пътека и в лявата лента на бул. „Ч В", считано по посоката на движение на лекия автомобил. Съгласно материалите по делото, пострадалата е пресичала по пешеходна пътека, маркирана с маркировка М 8-1 от ЗДвП. На въпроса каква е била видимостта на участниците в ПТП, вещото лице сочи, че няма данни за препятствия или други обекти, които биха могли да ограничат възможността на пешеходката и на водача на лекия автомобил да забележи и възприеме лекия автомобил респ. пешеходката, при така определените им посоки на движение. Същите са имали възможност да се забележат един друг на разстояние не по-малко от 100 метра в конкретната пътна ситуация. Според експертизата в материалите по делото няма данни, на базата на които да се определи категорично с каква скорост се е движела пешеходката Г., както и по какъв начин пострадалата е навлязла на пътното платно и дали навлизането й е било внезапно. Съгласно събраните материали по делото, непосредствено преди удара, пострадалата Л. Г. е предприела пресичане на платното за движение на бул. „Ч В" в района на пешеходната пътека, разположена в близост до кръстовището с ул. „Б", в посока отдясно наляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил.