Решение № 126 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 23/2024
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 25.01.2024
- В сила
- 25.01.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева А.а Въззивно гражданско дело № 20245300500023 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба с вх.№ 30555/15.12.2023 г. на длъжника С. Ж. П. с ЕГН ********** против отказа на ДСИ при СИС при ПРС да прекрати изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, по изп.д. № 4240/2018 г., IV р-н, п оради неизвършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, който отказ е постановен с разпореждане от 28.11.2023 г. по негова молба от 23.11.2023 г.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, тъй като по изпълнителното дело в продължение на повече от две години, считано от 18.12.2020 г., когато е наложен запор на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ *** не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия. Моли се за отмяна на обжалваното действие, като се иска и присъждане на разноски за производството.
Взискателят Районен съд - Пловдив е взел становище за неоснователност на жалбата.
ДСИ в писмените си мотиви е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид материалите по делото и изразените писмени становища, намери следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против 1 обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил интерес от изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното производство и кога ще стане това.
С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД , обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
2
Жалбоподателят поддържа, че в продължение на повече от две години, считано от 18.12.2020 г., когато е наложен запор на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ *** по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Видно от копието на изп.д. № 4240/2018 г., IV р-н на ДСИ при СИС при ПРС, изпълнителното производство е било образувано по молба на взискателя Районен съд - Пловдив против длъжника С. Ж. П. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.08.2018 г., а предмет на изпълнение е парично вземане.
С молбата си за образуване на изпълнителното производство взискателят е определил различни начини на изпълнение.
На 23.11.2023 г. длъжникът е поискал от ДСИ да постанови прекратяване на производството поради неизвършването на изпълнителни действия повече от две години. Молбата е била оставена без уважение с обжалваното тук разпореждане от 28.11.2023 г.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира така постановеният отказ за прекратяване на изпълнителното производство за незаконосъобразен.
Видно от хронологията на изпълнителното дело, по същото не са извършвани действия, прекъсващи давността съгласно посочените по-горе разяснения в т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след сочената в жалбата дата 18.12.2020 г., когато е наложен запор на собствен на длъжника лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ ***, което действие последно е прекъснало давността, до 09.11.2023 г., на която дата е постъпила молба от взискателя с искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи. В този период разпореждане на ДСИ от 17.02.2022г. е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника в гр. ***, който да се състои на 06.04.2022 г. от 10 до 12 часа. Видно обаче от протокол от 06.04.2022г. на ДСИ, описът не се е състоял. Предвид това следва да се приеме, че само разпореждането за насрочване на опис не е прекъснало давността. В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема за изпълнително действие извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване. Това е така и защото съгласно чл.465 от ГПК, това е първото действие от производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата подготовка не съставлява отделно и самостоятелно изпълнително действие. Ето защо при неизвършване на опис на движими вещи, неговата подготовка е без правно значение.
На 05.10.2023 г. също е бил насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника в гр. ***, който да се състои на 23.11.2023г. от 10 до 12 часа. Както се каза, само по себе си насрочването на опис на движими вещи не представлява действие, прекъсващо давността, ако описът не се състои.
От посочените по-горе факти е видно, че взискателят по изпълнителното дело се е дезинтересирал от него в посочения от закона двугодишен срок, а към 18.12.2022 г., до която дата не са предприемани нови 3 действия, водещи до прекъсване на давността, изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. Ето защо държавният съдебен изпълнител е следвало да констатира това прекратяване.
Ето защо съдът приема, че жалбата на длъжника е основателна.
Обжалваният отказ на ДСИ да прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразен, поради което следва да се отмени, като на съдебния изпълнител ще се дадат указания за изготвяне на постановление за прекратяване на изпълнителното производство.
Предвид основателността на жалбата, в тежест на взискателя ще се поставят направените от жалбоподателя-длъжник разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса. Взискателят ще бъде осъден да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 400 лв.
По посочените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ с разпореждане от 28.11.2023 г. по изп.д. № 4240/2018 г. на ДСИ при СИС при ПРС, IV р-н, за отказ да се прекрати изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, постановен по молба на длъжника С. Ж. П. с ЕГН **********.
УКАЗВА на ДСИ при СИС при ПРС че следва да издаде постановление за прекратяване на изп.д. № 4240/2018 г., IV р-н.
ОСЪЖДА Районен съд – гр.Пловдив да заплати на С. Ж. П. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 25 /двадесет и пет/ лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Районен съд – гр.Пловдив да заплати на адвокат П. А. В., вписан в АК – София, със служебен адрес: гр.***, сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за процесуалното представителство на С. Ж. П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4