Решение № 2473 от 05.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2473 гр. Варна, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110112098 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от Е. В. Н., ЕГН ********** и Т. А. В., ЕГН **********, действащи чрез адв. М. М., срещу „Ф.“ ЕООД, ЕИК *, действащ чрез адв. П. Г., първоначално активно субективно и обективно евентуално съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11.3 от Договора за потребителски кредит от 21.09.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 329.60 лева, е нищожна, поради това че е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 вр. ал. 1 от ЗЗП – на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; евентуално поради това, че заобикаля правилото на чл. 33 от ЗПК – на основание чл. 26, ал.

4 вр. ал. 1, предл. второ от ЗЗД; евентуално поради противоречието й с добрите нрави – на основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 21.09.2021 г. ищцата Е. Н. е сключила договор за потребителски кредит с ответното дружество. Наред с това, ищецът Т. В. се задължил солидарно да отговаря за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от 21.09.2021 г. Съгласно договора ищците е следвало да върнат сумата в общ размер от 1 826.40 лева, при договорен срок на кредита от 12 месеца. Съгласно атакуваната клауза на чл.

11.1 от договора, в случай че ищците в срок от 7 дни от подписване на договора за кредит не предоставят едно от изброените в чл. 11.1 от договора обезпечения, същите дължат неустойка в размер на 1 329.69 лева. Счита се, че клаузата на чл. 11.3 от процесния договор е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, доколкото е в разрез с принципите за 1 добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения. Твърди се, че целта на договорената неустоична клауза е единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. Поддържа се, че в конкретния случай е нарушен и принципът за еквивалентност на насрещните престации.

Сочи се, че клаузата е нищожна и поради това, че е неравноправна по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, тъй като претендираната неустойка в размер от 1 329.60 лева е 80% от размера на заетата сума, което обуславя необосновано високия й размер. Отделно от това, клаузата не била индивидуално договорена с ищците. Клаузата на чл. 11.3 от договора била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, като кредитополучателят и солидарният длъжник нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Отделно се излага, че клаузата е нищожна и поради това, че посредством нея се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, доколкото в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за изпълнението на акцесорно задължение.

По същество се моли съдът да уважи предявените искове.

Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Поддържа, че между страните не е сключван договор със соченото от ищците съдържание.

По същество се моли съдът да отхвърли иска изцяло.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 24.04.2023 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването на предявените искове.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 02.06.2023 г. поддържа отгвора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ищците следва да установят по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 ./ валидно сключен договор за потребителски кредит от 21.09.2021 г. с ответното дружество; 2./ размера на заетата сума;

3./ уговорката за заплащане на неустойка, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; 4./ размера на договорената неустойка. В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – да докажат своите правоизключващи, правоотлагащи или правоизменящи 2 възражения.

От ангажирания на л. 81 от делото договор за потребителски кредит № * от 21.09.2021 г. е видно, че между ищците и ответника е учредено облигационно-заемно правоотношение със следното съдържание: ответникът се задължил да предостави на ищцата Е. Н. в качеството й на кредитополучател сумата в размер от 1 500.00 лева, която видно от представената разписка /л. 87/ е престирана в полза на кредитополучателя в брой още на 21.09.2021 г.; ищцата Е. Н. и ищецът Т. В., в качеството му на солидарен длъжник, се задължили да върнат заетата сума разсрочено на 12 месечни анюитетни погасителни вноски с краен падеж 21.09.2022 г., които видно от погасителния план, инкорпориран в самия договор, включват главница, лихва и неустойка; между страните е договорено още ищците да заплатят и неустойка, съгласно т. 11.3 от договора, при неизпълнение на задължението на последните да гарантират изпълнението на задълженията им, а именно връщане на заетата сума, ведно с акцесорното вземане за договорна лихва, в 7-дневен срок от подписване на договора чрез предоставяне на банкова гаранция за сума не по-малко от 1 826.40 лева или застрахователна полица за сключен в полза на кредитодателя договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на кредитополучателя, възлизаща в размер от 1 329.60 лева.

От съдържанието на ангажирания договор се констатира още, че неустойката е договорена да се заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка погасителна вноска. Уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 38,00%, а ГПР – 45,80%. Така общата сума за връщане по заема е равна на 1 826.40 лева, като в нея дължимата неустойка не е отчетена.

По валидността на клаузата на чл. 11, т. 3 от договора за паричен заем от 21.09.2021 г.:

Договорът за кредит, сключен между страните е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът констатира, че предвидената договора неустойка, следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация /обезщетителна неустойка/ за вредите от фактическа неплатежоспособност на кредитополучателя, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя /чл. 16 от ЗПК/ и да предложи добросъвестно цена за ползване /възнаградителна лихва/, съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер /1329.60 лева/, равен почти на размера на отпуснатия кредит /1 500.00 лева/, без това оскъпяване да е надлежно обявено на 3 потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране /чл. 19 от ЗПК/. Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.

Налага се краен извод, че договорената неустойка се свежда до средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество договарянето й от доставчика, при положение че изпълнението на задължението на кредитополучателя е обезпечено чрез солидарния длъжник Т. В., който отговаря с цялото си имущество пред кредитора, води до икономически резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 2, чл. 19 ал. 3 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като фиксирани по размер неустойки, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя. Така уговорената неустойка посредтсвом чл. 11.3 от договора представлява неравноправна клауза, доколкото, от една страна, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока компенсатора неустойка, от друга страна, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Крайният извод на съда е за нищожност на клаузата на чл. 11, т. 3 от договора по арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, което обуславя основателността на главния иск.

С оглед горното, съдът не дължи произнасяне по същество по съединените при условията на евентуалност искове за нищожност поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, тъй като вътрешнопроцесуалното условие не е сбъднато.

Относно съдебно-деловодните разноски:

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, чийто общ размер възлиза на 50.00 лева.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в полза на адв. М. М. следва да се присъди адвокатски хонорар в размер от 433.00 лева, имайки предвид цената на иска, нормативноустановения минимум по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, както и фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие.

Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, в отношенията между ищците Е. В. Н., ЕГН ********** и Т. А. В., ЕГН **********, от една страна, и ответника „Ф.“ ЕООД, ЕИК *, от друга страна , че клаузата на чл. 11.3 от Договора за потребителски кредит № * от 21.09.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 329.60 лева, е нищожна, поради това че е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 вр. ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ф.“ ЕООД, ЕИК * да заплати на Е. В.

Н., ЕГН ********** и Т. А. В., ЕГН ********** сумата в общ размер от 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА, „Ф.“ ЕООД, ЕИК * да заплати н а адв. М. В. М., АК-гр. П., адрес на кантора: *, сумата в общ размер от 433.00 лева /четиристотин тридесет и три лева/, представляваща адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.