Решение № 1293 от 26.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Е. П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300500540 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е Решение №260166/17.12.2021г. и Решение №260029/17.11.2022г постановени по гр.д.№1748/2018г. по описа на Карловски РС, първи граждански състав.

Решение №260166/17.12.2021г. по описа на Карловски РС, първи граждански състав, постановено по гр.д.№1748/2018г., се обжалва, в частта с която се обявява, ч е вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между Г. И. К. ЕГН ********** от град *** и Е. Н.

К. ЕГН **********, от град ***, сключен на ***г. в гр. С., за което е съставен Акт за сключен граждански брак № *** от ***г., носи само съпругът - Г. И.

К..

Решение №260029/17.11.2022г. по описа на Карловски РС, първи граждански състав постановено по гр.д.№1748/2018г., се обжалва изцяло. С постановеният съдебен акт е предоставено упражняването родителските права по отношение на децата И. Г. К. с ЕГН ********** и М. Г. К. с ЕГН 1

********** на бащата Г. И. К. и е определено местоживеене на децата при бащата във Великобритания; определен е режим на лични отношения на майката Е. Н. К. - К. с двете малолетни деца И. Г. К. и М. Г. К. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч в събота до 20.00ч в неделя с преспИ.е, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата; майката Е. Н. К. е осъдена да заплаща за всяко едно от децата ежемесечна издръжка в размер на 177.50лв, считано от датата на предявяване на исковата молба - 07.12.2018г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Въззивният съд е сезиран с две въззивни жалби.

Въззивна жалба с вх.№260065/06.01.2022г./ по описа на КРС/ е депозирана от Г. И. К., чрез процесуалния му представител адв. Т. Т. против Решение №260166/17.12.2021г. по описа на Карловски РС, първи граждански състав, постановено по гр.д.№1748/2018г., в частта с която се обявява, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само съпругът. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, в обжалваната част по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се постановеният първоинстанционен акт, в обжалваната част да бъде отменен, като вместо това въззивният съд постанови нов, с който да приеме, че вина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака има единствено съпругата Е. Н. К... Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива по чл.80 ГПК.

В срок е постъпил отговор от Е. Н. К., чрез процесуалния и представител адв. М. Г., с който е взето становище относно неоснователността на въззивната жалба на Г. К.. Моли се да се потвърди Решение

№260166/17.12.2021г., в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Въззивна жалба с вх.№262439/09.12.2022г. / по описа на КРС/ е депозирана от Е. Н. К., чрез процесуалния и представител адв. М. Г. против Решение №260029/17.11.2022г. по описа на Карловски РС, първи граждански състав постановено по гр.д.№1748/2018г. Решението се обжалва изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на мотивите и при неправилност на правните изводи на съда. Съображения са 2 подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени изцяло Решение №260029/17.11.2022г., като вместо това предостави упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца И. Г. К. и М.

Г. К. на майката Е. Н. К. - К., като се определи режима на лични контакти на децата с техния баща Г. К., съобразен интересите на децата и обстоятелството, че местоживеенето на бащата е извън територията на Р.България; да се осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка на всяко едно от малолетните деца в размер на минималната дължима за страната, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законоустановена причина за прекратяването или изменянето и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме , че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, се иска от съда да определи режим на лични контакти на децата с майката, съобразен с интересите на децата и обстоятелството, че Е. К. – К. има местожителство на територията на Р.България, а именно: два месеца през лятото, съобразен с платения годишен отпуск на бащата; по седем дни през зимата и пролетта, съобразени с определените във Великобритания междусрочни ваканции; седем дни в периода 22.12. до 05.01. на следващата година, съобразени със желанието на бащата, свързани с посрещане на Коледа и Нова година; по три дни от седмицата чрез форма на контакт-телефонен видеоразговор или видеоразговор осъществен по интернет; майката да заплаща ежемесечна издръжка на всяко едно от малолетните си деца в размер на минималната дължима такава за страната, считано от 01.11.2019г., доколкото по делото са налице безспорни доказателства, че до м.ноември 2019г. децата са живеели при майката Е. К. – К., поради което за периода от предявяване на исковата молба – 07.12.2018г. до 01.11.2019г. няма основание за дължимост на претендирания размер издръжка.

Отговор от ответникът по жалбата - Г. И. К. не е постъпил. В съдебно заседание е взето становище относно неоснователността на жалбата на Е. К.

К., поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното Решение №260029/17.11.2022г. да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите, намира 3 за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай и двата обжалвани акта са валидни и допустими. Съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред настоящата инстанция доказателства и тези събрани пред първата инстанция. Доколкото събраните пред първата инстанция доказателства, са подробно, задълбочено и правилно анализирани от първоинстанционният съд, касаещо същите настоящият състав не намира за необходимо повторно подробно да ги анализира, поради което относно фактическата обстановка по делото на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на двата първоинстанционни акта.

По основателността на жалбата на Г. И. К., касаещо вината за разстройството на брака:

Страните не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.

Спорът се свежда до това - чия е вината за разстройството на брака - на съпругът, както е приел първоинстанционния съд или единствено на съпругата, в каквато насока са твърденията на жалбоподателят Г. К..

Преценяйки в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Установява се, че и двамата съпрузи не са разполагали с необходимата житейска зрялост, за да посрещнат

4 възникналите в хода на брака им трудности и проблеми. Съпругата не е била подготвена за предприемането на действия, които променят ежедневните навици и стериотипи, въпреки че решението семейството да се установи да живее в друга държава е взето съвместно от двамата съпрузи.

Действително в Обединено Кралство Великобритания, съпругата за известен период от време е обгрижвала децата си и домакинството, включително за кратко е била и трудово ангажирана, но са налице безспорни данни както за затруднените и възможностти за адаптация в чуждата държава, така и за липсата и на желание да положи усилия в тази насока. Напускането на семейното жилище находящо се в Обединено Кралство Великобритания от страна на Е. К. с двете малолетни деца, е задълбочило конфликтите между съпрузите и е поставило началото на необратимо отчуждение помежду им.

Вината на съпругата се изразява в това, че не е положила усилия и не е изградила самостоятелност в рамките на съвместния живот на съпрузите в Обединено Кралство Великобритания, не е предприела действия, свързани с установяване и съхранение на семейните отношения, напротив напуснала е жилището превърнато в техен дом и е отказала да дели семейните блага дори след завръщането на децата във Великобритания, което отношение и действия са попречили на съпругата да изгради стабилни основи на брака си с Г. К..

Съпругът от своя страна демонстрирал обидно и грубо отношение към съпругата си, което с течение на времето постепенно и необратимо се задълбочавало. Негативното му отношение към личността на съпругата му, прераснала във физическо посегателство, което се явява причина Е. К. - К., заедно с малолетните деца да потърси закрилата на съответните органи в Обединено Кралство Великобритания.. Провокативното и негативно отношение на съпругът, продължило и след фактическата раздяла на страните през ноември 2018г. Нито един от двамата съпрузи не бил склонен на компромиси за разрешаването на възникнали конфликти, както с цел запазване на брака им, така и по повод обгрижването и възпитанието на малолетните им деца, което в течение на времето било въведено и обременено от нестихващите, и задълбочаващи конфликти помежду им, довело до липсата на пълна отчужденост и комуникация между съпрузите..

Ето защо при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, 5 настоящият съдебен състав приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. В този смисъл решението на първата инстанция, в тази част се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

По основателността на жалбата на Е. К. – К.а относно предоставяне на родителските права по отношение на малолетните деца И.

Г. К. и М. Г. К. :

Страните имат две родени от брака деца – И. Г. К. с ЕГН ********** и М. Г. К. с ЕГН **********. Спорът между родителите се свежда до това, на кого да се предоставят родителските права върху малолетните деца. При определяне на кого от двамата родители да се предоставят родителските права, съдът се ръководи преди всичко от интересите на детето, от неговите нужди, от родителските качества на всеки един от двамата родители, от материалните им възможности, от битовите условия и въобще от всички условия благоприятстващи за нормалното бъдещо отглеждане и възпитание на детето, в случая на децата.

Родителският капацитет включва способността на родителя да отглежда правилно и активно детето си, умението да прилага разумни и хуманни дисциплинарни мерки, да полага адекватни грижи. При наличието на родителски капацитет, следва да бъде изследвано съществуването на здрава емоционална връзка между родител и дете. От заключението на вещото лице клиничен психолог А. Я. Д. по допуснатата и приета СПЕ, която съдът кредитира като безпристрастна и компетентно изготвена, се установява, че емоционалната връзка между родител и дете, се формира още в ранните детски години и зависи от това кой родител е полагал основните грижи, кой е съществувал по-значимо в живота на детето по отношение на ежедневното обгрижване, задоволяване на потребности и интереси, общуване,, игри, комуникация, прилагане на методи на възпитание и родителски педагогичен контрол. По делото е установено по безспорен начин, че от завръщането на децата в Обединено Кралство Великобритания през ноември 2019г., към който момент И. К. е бил на 5 години, а М. К. е била на 4 години, бащата е бил този от двамата родители, който е полагал основните грижи за малолетните деца, осъществявал е ежедневното им обгрижване, задоволяване 6 на потребности и интереси им, прилагал е пряко методи на възпитание и родителски педагогичен контрол. Вещото лице А. Д. е категорична, че бащата притежава годността да бъде на разположение и съпричатен при нуждите на децата си, при евентуално здравословно неразположение, при подготовка за училище, като между него и децата съществува добра комуникативност и доверителна връзка. Твърденията на съпругата за злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, останаха недоказани. В тази връзка вещото лице Д. сочи, че не са установени белези за абнормално поведение от страна на бащата спрямо децата и няма данни за девиантно поведение на Г. К..