Определение № 751 от 28.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 751 гр. Благоевград, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500699 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частна жалба , подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул.“адрес“ № 16, ет. 8, чрез адв. С.

У., против Определение № 435/11.05.2023г., постановено по гр.д. № 1487/2022г. по описа на Районен съд - Петрич.

С атакувания акт съдът е отказал да уважи молба на „Ай Ти Еф Груп“ АД за изменение на решението в частта за разноските, като намали размера на възнаграждението на адвоката на другата страна по делото на 400, 00 лв. Сочи се, че в случая защитаваният интерес е идентичен и правоотношението е само едно, поради което се дължи само едно възнаграждение. Отделно делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъждането на възнаграждения за всеки иск е злоупотреба с право и води до неоснователно обогатяване. Твърди се, че адвокатско възнаграждение надхвърля материалния интерес пет пъти. Прави се искане за отмяна на атакувания акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Сочи се, че атакуваният акт е правилен и следва да бъде потвърден.

Налице е константна и непротиворечива съдебна практика, според която при обективно кумулативно съединени искове се дължи възнаграждение за всеки иск.

След проверка на материалите по делото въззивният съд констатира, че 1 частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, по следните съображения:

Районен съд - Петрич е сезиран с искове предявени от Б. А. В. срещу ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД - жалбоподател в настоящото производство.

Предявени са искове за прогласяване нищожност на договорна клауза за неустойка, договорена в Договор за потребителски кредит № 409279/19.02.2021г. и за връщане на заплатената сума в размер на 148, 50 лв. поради нищожността на клаузата за неустойка. Пред районния съд е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Д. М., видно от който е договорена безплатна адвокатска защита по чл.

38, ал.1, т. 3 Закона за адвокатурата по всеки един от исковете. С решението, постановено по делото пред РС – Петрич, предявените искове са уважени, а ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца в размер на общо 800, 00 лв. - по 400, 00 лв. за всеки иск.

В срока по ГПК е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, недоволен от което е останал ответникът, но същото не е уважено и този съдебен акт е предмет на обжалване пред настоящата инстанция.

Въззивният съд намира, че атакуваният в настоящото производство акт е правилен.

Съобразно изхода от спора – основателност на предявените два иска, на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според посочената разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединени искове се определя върху цената на всеки от исковете, а не върху техния сбор. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата също се има 2 предвид цената на всеки от обективно съединените искове, а не от техния сбор. В този смисъл е определение № 146/04.04.2022г., постановено по ч.т.дело № 358/2022г., II т.о. на ВКС. В случая ищцата е представлявана от адвокат Д. М., който е осъществил безплатна адвокатска защита и съдействие, като на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за всеки иск е договорена безплатна адвокатска защита. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от посочената погоре наредба е посочено, че в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба.

В случая предявените искове са с цена за всеки от тях 148,50 лв., при което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи минимално възнаграждение по 400, 00 лв. за всеки иск или общо 800, 00 лв.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следа да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 435/11.05.2023г. постановено по гр.д. № 1487/2022г. по описа на Районен съд - Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3