Решение № 141 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен М.

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Милен М. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100608418 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 438/01.07.2024 г. постановена от СРС, 136-ти състав по Наказателно дело от общ характер № 20241110200956 по описа за 2024 година съдът е признал ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. Д. за НЕВИНОВЕН в това, че на 12.03.2020 г. около 22,30 часа, в гр. София, на ул. “Рояк“ пред № 40, противозаконно е проникнал в чуждо МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с peг. № КН *******, без съгласието на собственика Е.В.Т., поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 346Б от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от СРП в който се прави искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Прокурорът излага доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е извършил престъплението в което е обвинен.

Постъпило е и допълнение към протеста, като се сочи, че СРС неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.9, ал. 2 от НК, доколкото към датата на постановяване на присъдата подсъдимият вече бил осъждан, а освен това бил направил опит да избяга от местопрестъплението, като е счупил и прозореца. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен.

1

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, както и разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на СГП прави искане протестът да бъде уважен, а оправдателната присъда, съответно отменена. Счита, че СРС съвсем необосновано е оправдал подсъдимия, доколкото са доказани всички признаци на деянието, както от обективна, така и от субективна страна. По изложените съображения, прокурорът моли подсъдимият Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия, адв. Х. моли протестът да бъде отхвърлен, а присъдата на първата инстанция потвърдена. Защитата се съгласява с извършения от СРС доказателствен анализ, но счита деянието за несъставомерно, доколкото за влизане в автомобила трябвало да има счупване на врата, използване на специално средство, каквото в случая не е налице.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и възражението срещу нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното:

От фактическа страна :

Подсъдимият М. М. Д. е с ЕГН **********, роден на ******* г. в гр.

Ловеч, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, с постоянен адрес в с. Дойренци, ул. „******* и настоящ адрес в гр. София, кв. „Малашевци“, ул. „*******.

Свидетелят Е..Т. станал през 2017 г. станал собственик на лек автомобил миниван марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № КН *******. През 2019 автомобилът се повредил и се наложило да го ремонтира. По този повод, свидетелят Т. се свързал със З.Б., който му бил препоръчан от св. Е.Г., съпруг на неговата дъщеря, който му заявил, че може да поправи лекият автомобил.

Тъй като процесният автомобил не можел да се движи на собствен ход, а и регистрацията му била служебно прекратена поради липса на удостоверение за преминат периодичен технически преглед, Г. го транспортирал до сервиза на св. З.Б., на адрес в гр. София, ул. ******* Автомобилът бил във влошено техническо състояние, а от купето му били премахнати пасажерските седалки, корите по вратите и вътрешната тапицерия. Била постигната устна договорка за извършване на ремонт на предоставеното МПС, като дейността не била обвързана с конкретен срок. Вратите на автомобила били оставени в заключено положение, а ключовете и свидетелството за управлението му били 2 дадени на св. З.Б.. След това свид. Г. напуснал страната и заминал за Великобритания, където останал до края на 2020 г.

На 12.03.2020 г. подсъдимият М. М. Д., след като консумирал голямо количество алкохол, се разхождал по улиците на града, в търсене на място на което да пренощува. Около 22:30 часа той се озовал на ул. „Рояк“, където пред № 40 забелязал разположения върху тротоара лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № КН *******, чиято предна лява врата му се сторила открехната. След като установил, че вратата е отключена, влязъл в купето на превозното средство и се настанил на шофьорската му седалка.

Едва няколко минути по-късно по улицата преминал свидетелят К. С.. Той работел като автомонтьор и бил в колегиални отношения със свид. З.Б. и бил наясно с техническото състояние на процесния автомобил. С. се приближил до автомобила и установил, че на предните му седалки се било разположило непознато за него лице - подсъдимият М. М. Д.. Разбирайки, че е забелязан отвън, подсъдимият се паникьосал и опитал да избяга, като за целта се преместил в задната част на купето. В състояние на безизходица, той счупил с крак задния ляв прозорец за да излезе през него, но намеренията му били парирани от действията на свид. С., който бил твърдо решен да залови натрапника. След това подсъдимият М. М. Д. отново се върнал в предната част на купето на автомобила, където С. го заловил и задържал до идването на органите на реда, които междувременно бил известил чрез сигнал на телефон 112.

От оперативната дежурна част на Столичната дирекция на вътрешните работи по подадения сигнал били изпратени свидетелите С.М. и П. М.. След пристигането си на мястото те установили паркираното МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № КН *******, до което се намирал свидетелят К. С., който им разказал за случилото се. Той бил задържал заподозряно от него лице в извършването на престъпление, изразяващо се в демонтиране на авточасти от вътрешността на процесния автомобил.

Представил пред полицейските служители подсъдимия М. М. Д., който не носил в себе си документ за самоличност, което наложило отвеждането му до местното 02 РУ - СДВР и задържането му по реда на МВР за срок до 24 часа.

На Досъдебното производство била изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от чието заключение се установява, че към 3 инкриминирания момент подсъдимият М. М. Д. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен, което обаче не е представлявало пречка да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поетото от него количество алкохол е довело до разтормозяване на инстинктите и до понижаване на морално-етичните му задръжки, но нарушенията са били само количествени и дори не са повлияли на способностите му да запамети хода на събитията. При освидетелствания не са наблюдавани данни за дефицит или интелектуална редукция, които да са пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране.

Психичното състояние на лицето не е съставлявало пречка и за участието му във всички фази на наказателното производство.

Изготвена била и съдебно-оценителна експертиза, чието заключение е оценило стойността на нанесената върху лекия автомобил щета, изразяваща се в счупване на задното ляво стъкло на багажното отделение, в размер на 115.00 лева.

Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства а именно :

Гласни доказателства и доказателствени средства : Обясненията на подсъдимия М. М. Д., показанията на свидетелите З.Б. (л. 44 от д. пр.), К. С.

(л. 45 от д. пр.), Е..Т. (л. 50 от д. пр.), Е.Г. (л. 52 от д. пр.), С.М. (л. 103 от д. пр.) и П. М. (л. 104 от д. пр.), обясненията на подсъдимия М. Д. (л. 93 от с. д.);

Писмени доказателства и доказателствени средства :

Заключението на съдебно- оценителната експертиза (л. 55-56 от д. пр.), както и това на съдебно¬психиатричната и психологична експертиза (л. 144153 от д. пр.); писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК - протокол за оглед на местопроизшествие от 13.03.2020 г. (л. 38-43 от д. пр.), справка от информационната система на СДВР за регистрации на МПС (л. 58 от д. пр.), справки за съдимост на М. М. Д. (л. 59, л. 94, 164, 174 от д. пр. и л. 14,15 от с.д.) и други.

Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, преценил ги е в тяхната съвкупност и поотделно, при което е извел посочената в мотивите фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от настоящия състав.

Както и първоинстанционния съд, така и настоящата инстанция постави в основата на своите фактически изводи показанията на К. С., който се явява пряк очевидец на вече осъществения от подсъдимия М. М. Д. неправомерен 4 достъп до оставеното пред сервиза моторно превозно средство. В същите липсват вътрешни противоречия и се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Показанията на този свидетел пряко кореспондират и с обясненията на самия подсъдим М. М. Д., който не отрича, че е влязъл в процесното МПС, тъй като същото е било в такова състояние, което сочи, че то не е в движение – без седалки, със спуснати гуми.

Показанията на свидетелите З.Б., Е..Т. и Е.Г. също са обективни, безпротиворечиви, логични, пълни, взаимодопълващи се, а оттам и се преценяват от настоящия състав като достоверни. От същите се установяват основните факти, свързани с процесното МПС – неговото състояние, местонахождение и причината за оставянето му на адреса пред сервиза.

СРС е анализирал и е дал вяра и на показанията на свидетелите – полицейски служители С.М. и П. М., които са били изпратени по сигнала, подаден от свидетеля С.. Показанията на тези свидетели кореспондират с казаното от св. С. и обясненията на подсъдимия, поради което и настоящият състав ги кредитира изцяло.

Съдът е обсъдил подробно и обясненията на подсъдимия, като е ценил същите в тяхното качество едновременно на доказателствено средство и на средство за защита, като е преценил, че същите следва да бъдат кредитирани.

Казаното от подсъдимия кореспондира изцяло с показанията на св. С., с казаното от полицейските служители, както и с показанията на останалите свидетели, досежно състоянието на процесния автомобил. Същият дава и логично обяснение за причината да влезе в автомобила, а именно – за да пренощува. Настоящият състав се съгласява с направения от СРС анализ на дадените от подсъдимия обяснения и също основа на тях своите фактически изводи.

Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота.Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, механизма на извършването му, субективната страна на престъплението и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.

Правилно СРС е дал вяра на писмените доказателства по делото, като е кредитирал протокола за оглед на местопроизшествие, от който се установява местоположението и състоянието на превозното средство. Съдържанието на този протокол още веднъж подкрепя казаното, както от подсъдимия М. М. Д., така също и казаното от останалите свидетели. Тук правилно СРС е отчел липсата на данни за взломяване на ключалките, което още веднъж подкрепя обясненията на подсъдимия, че вратата е била отворена.

Правилно СРС е дал вяра и на справката за съдимост на подсъдимия, от която се установяват данни за неговото съдебно минало, както и на 5 документите за регистрация на автомобила, които още веднъж потвърждават думите на неговия собственик св. Е..Т..