Определение № 1642 от 14.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55610/2025
- Вид
- Определение № 1642
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1642 гр. София, 14.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110155610 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Б. И. срещу „*, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните с исковата молба и с отговора на исковата молба са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Не следва да бъде уважено и искането на ищеца за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, с оглед на взетото от ответника становище.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал съдът да извърши служебна проверка за броя на дела между тези страни в РС- Лом, което искане не следва да бъде уважено, доколкото самият ответник посочва, че те тези дела се отнасяли за други договори за кредит сключени между страните, поради което искането е неотносимо към предмета на спора.
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба, съдът намира, че същата е нередовна, поради което на ищeцa следва да бъдат дадени указания.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.
С оглед процесуална икономия няма пречка делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 13:45 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията. На ответника следва да се изпрати и препис на определение от 18.11.2025 г. постановено по гр. д .№ 2661/2024 г. на РС- Лом.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказатествени искания между страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от Р. Б. И. срещу „* за прогласяване нищожността на договор за кредит № 9300264 от 12.01.2024 г., сключен между Р. Б. И. и „*, поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняващ добрите нрави, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена по нищожен договор за потребителски кредит № 9300264 от 12.01.2024 г.
Ищецът твърди, че на 12.01.2024 г. между него в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен договор за потребителски кредит № 1065634, по силата на който му е бил предоставен кредит в размер на 1200 лв., при фиксиран процент на разходите от 44.5 % и ГПР 56.71 %. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора се предвиждало заплащане на неустойка, поради непредставяне на обезпечение в размер на 847 лв. В случая поради значителна нееквивалентност на насрещните престации се стигнало до накърняване на добрите нрави, като неустойката била изгубила присъщата си обезпечителна функция. Към размера на възнаградителната лихва следвало да се добави вземането за неустойка и се нахвърлял с 10 пъти размера на законната лихва, което било нарушение на добрите нрави. Излага аргументи за заобикаляне чл. 19, ал.4 ЗПК. Процесния договор бил недействителен, поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК и чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение противоречала на Директива 2008/48. Излага твърдения, че сумите по кредита били изцяло заплатени. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като неоснователни и недопустими. Твърди, че ищецът нямал правен интерес от предявения иск, излага твърдения з злоупотреба с право от страна на ищеца. Посочва, че нищожността на отделна 2 договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Счита, че клаузата за неустойка не е от съществените клаузи на договора и не би могла да доведе до нищожност на същия. Твърди, че договорът е действителен, като отговаря на всички изисквания на ЗПК. Сочи, че същият е сключен по подадено писмено искане от ищеца, като същият е разполагал с информация за параметрите на договора. Счита, че ГПР е посочен коректно, като в договора ясно е посочен неговия размер и начин на формиране. Твърди, че неустойката не е следвало да бъде включвана към ГПР, доколкото същата възникнала след сключването на договора. Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е действителна, като същата представлява санкция за неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя. Кредитополучателят бил разполагал с 14 дни да се откаже от сключения договор. В допълнение на това в договора било уговорено, че в момента в който потребителят осигури обезпечение, неустойката преставала да се начислява. Твърди, че с оглед обстоятелството, че между страните са били сключени множество договори за кредит в случая клаузите по договора били индивидуално уговорени. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2, 3, е да докаже сключването на договор за кредит № 9300264 от 12.01.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорите са действителни, включително договорени индивидуално.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че между страните е сключен договор за кредит № 9300264 от 12.01.2024 г. за сумата от 1200 лв. с посочената в исковата молба съдържание, както и че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сум в общ размер от 2047 лв., с която била погасена сумата от 1200 лв. главница, 143.14 лв. възнаградителна лихва, както и 703.86 лв. неустойка.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни клаузи, съдът ще се произнесе служебно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено 3 съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4