Решение № 265 от 03.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Плевен, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА

РЕНИ М. СПАРТАНСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500389 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД /ЕРМ ЗАПАД/ гр.

София, което дружество е длъжник в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20237560400452 по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н., с район на действие Окръжен съд – Плевен, подадена чрез пълномощника юрк. Л. Т., срещу постановлението на ЧСИ от 27.04.2023 г., с което е отказал да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1031,11 лв. С жалбата се поддържа довод, че договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, освен че надвишава минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е съобразено с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и обема на оказаната правна помощ по същото.

Жалбоподателят претендира да бъдат намалени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, като счита, че в случая адвокатско възнаграждение е дължимо само за образуване на изпълнително 1 дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя в изпълнителното производство „ТИАРА - 2014“ ЕООД гр.

Плевен, чрез пълномощника адв. С. М. М. Х. от САК.

Представени са писмени мотиви от частния съдебен изпълнител Ц.Н..

Като взе предвид съдържащите се в жалбата оплаквания и съобрази данните по делото и доводите на страните, настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намери за установено следното:

Жалба е подадена в срок, от надлежна страна в изпълнителния процес и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От данните по приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че същото е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 7675/2021 г. на Районен съд – Плевен. Общо присъдената с изпълнителния лист сума в полза на „Тиара – 2014“ ЕООД, която „ЕРМ Запад“ АД следва да заплати на дружеството, е в размер на 5311,14 лв., като върху присъдена главница от 3809,65 лв. е присъдена законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 09.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Към молбата на взискателя за образуване на изпълнително производство е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие с посочена в същия като договорена и заплатена в брой сума от 1031,11 лв. в полза на адв. С. М. М. Х. от САК, която сума е включена в постановлението за разноски, обективирано в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 10.04.2023 г. и на 18.04.2023 г., т.е. в предвидения в чл. 436, ал.1 ГПК срок за обжалване на разноските, дружеството е депозирало писмено възражение срещу определените размери на разноските по изпълнителното дело, като моли същите да бъдат изменени, като бъде намалено поради прекомерност претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.

С обжалваното постановление от 27.04.2022 г. съдебният изпълнител 2 е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от визскателя.

С оглед данните по изпълнителното дело, окръжният съд приема, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1031,11 лв. в случая действително се явява прекомерно и при наличието на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да бъде намалено.

Следва да бъде посочено, че правната възможност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение е обща, поради което е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Това е така, тъй като въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски и уредбата му е в общата част на ГПК, където в нормата на чл. 79 е посочено от кого се понасят разноските по изпълнението.

Предвидената в ГПК възможност за длъжника да оспори разноските по изпълнението по реда на чл. 435 ГПК обхваща и възможността да бъде оспорена в това производство законосъобразността на постановен от съдебния изпълнител отказ да намали претендираните разноските от взискателя при направено от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В случая договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение от 1031,11 лв. освен че надвишава минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка следва да се има предвид, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия.

В конкретния случай от данните по приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че в молбата за образуване на изпълнително производство пълномощникът на взискателя не е посочил способ на принудително изпълнение. С последваща молба, входирана на 25.04.2023 г., е възложено на ЧСИ да извърши справка за наличните банкови сметки на длъжника и да бъде наложен запор върху откритите такива.

След представена справка, издадена от БНБ, съдебният изпълнител е 3 наложил запори върху банкови сметки на длъжника „ЕРМ Запад“ АД. Тези изпълнителни действия са дали резултат и с преведената от запорираните сметки на длъжника сума вземането на взискателя е погасено изцяло.

При това положение окръжният съд намира, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна и приема, че размерът на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 1031,11 лв. се явява прекомерен и следва да бъде намален до минимума, установен от разпоредбите на чл. 10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Минималното възнаграждение по чл. 10, т. 1 от коментираната наредба за образуване на изпълнително дело е 200 лв. Към това възнаграждение следва да бъде прибавено и възнаграждението по т. 2 на чл. 10 от наредбата – за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на присъденото парично вземане. Това възнаграждение по правилото на последната разпоредба е ½ от възнаграждението, определено в чл. 7, ал. 2, и с оглед конкретния материален интерес в случая ще бъде 416 лв. /при интерес от 5311,14 лв. следващото се възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата възлиза на 831,11 лв., а половината на тази сума, съобразно правилото на чл.

10, т. 2 от наредбата, възлиза на 416 лв./. При това положение общият минимален размер на адвокатското възнаграждение ще бъде 616 лв. В този размер, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, следва да се определи и размерът на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство.

Настоящият съдебен състав приема за неоснователен изложения в жалбата довод, че в случая е дължимо само възнаграждението по чл. 10, т.

1 от цитираната наредба. Видно е от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, че същият включва както образуване на изпълнително дело, така и осъществяване на процесуално представителство в хода на изпълнителното производство. При това положение въпросът дали пълномощникът на взискателя фактически е извършвал процесуални действия след образуването на изпълнителното производство е ирелевантен, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение са направени преди погасяването на дълга.

4

Предвид гореизложените съображения, направеното от длъжника в изпълнителното производство възражение за прекомерност на договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено.

Това налага отмяната на обжалваното постановление на ЧСИ от 27.04.2023 г., като вместо него бъде постановено намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 616 лв.

Във връзка с направеното от жалбоподателя искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски, съдът счита, че независимо от изхода на правния спор, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани. Това е така, тъй като отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението на ЧСИ от 27.04.2023 г. по изпълнително дело № 20237560400452 по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н., с район на действие Окръжен съд – Плевен, с което е постановен отказ да бъде намалено приетото по делото адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските по изпълнението в полза на взискателя, представляващи адвокатско възнаграждение, от 1031,11 лв. на 616 лв. поради прекомерност.

Решението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6