Решение № 65 от 10.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Велико Търново , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500097 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260003 от 06.01.2021г. по гр.д. № 120/ 2020г. по описа на Ловешки окръжен съд, са отхвърлени предявените от Х. АД. Х., понастоящем в Затвора-Враца, на осн.чл.49 вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД, против министерство на правосъдието на Република България искове за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 4000лв., присъдено обезщетение по адм.дело № 1092/ 2013г. на Адм.съд-Плевен и решение по адм.дело № 13112/ 2014г. на ВАС, 3-то отделение, ведно със законната лихва от 18.11.2013г. до окончателното плащане, както и неимуществени вреди в размер на 996000лв. за периода 07.08.2015г.16.02.2020г., изразяващи се в липса на желание за живот, притеснение, яд, нерви, безпокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес, ведно със законната лихва от 07.08.2015г. до датата на плащане на присъдената сума, като неоснователни и недоказани.

1

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Х. АД. Х., в която сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че ОС-Ловеч неправилно е приложил закона и неправилно е приел, че от 14.02.2012г. до 14.02.2014г. по изп.дело № 28/ 2012г. на СИС при РС-Търговище са извършени изпълнителни действия. Позовава се на т.10 от ТР № 2/ 21.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието кои са изпълнителни действия. Излага, че такива действия за посочения период ДСИ не е извършвал въпреки наличие на имущество на длъжника-присъденото му обезщетение по адм.дело № 9473/ 2011г. на ВАС. Сочи и че на длъжника не е връчена покана за доброволно изпълнение, нито му е назначен особен представител съгласно чл.430 ГПК.Решението било неправилно и в частта за разноските, тъй като не бил представен списък на разноските, от които да е видно, че ответникът е направил разноски в размер на 200лв.Моли въззивният съд да отмени решението на ЛОС и да уважи изцяло предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Министерство на правосъдието чрез пълномощника юрисконсулт В.Домузчиева. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това доводи и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на ЛОС-да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви 2 факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявените искове.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че ОС-Ловеч неправилно е приложил закона и неправилно е приел, че от 14.02.2012г. до 14.02.2014г. по изп.дело № 28/ 2012г. на СИС при РС-Търговище са извършени изпълнителни действия, като се позовава на т.10 от ТР № 2/ 21.05.2015г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието кои са изпълнителни действия и излага, че такива действия за посочения период ДСИ не е извършвал въпреки наличие на имущество на длъжника-присъденото му обезщетение по адм.дело № 9473/ 2011г. на ВАС, е неоснователно. Видно от приложеното изп.дело, за посочения период са извършвани изпълнителни действия-взискателката Т. и З.а /наследници на взискателя З./ са правили искания за извършване на справка относно имущественото състояние на длъжника Х. /22.03.2013г., 14.10.2013г./ и в тази връзка-посочване на способ за изпълнение. Такива справки са извършвани неколкократно от ДСИ в ТД на НАП,ГДИН, търговски банки, като е установено, че Х. не притежава движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, няма регистрирани трудови договори, не получава трудово възнаграждение в затвора. На 19.03.2015г. взискателите са поискали извършване на справка за получено от длъжника обезщетение, като на 14.04.2015г. е наложен запор върху вземането на Х.. Следва да се посочи, че цитираната т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС касае прекъсване на погасителната давност-с предприемане на действия по принудително изпълнение, като в този контекст е посочено кои действия са тези по 3 принудителното изпълнение.Освен това, наложеният върху вземането на Х. запор е преди постановяване на посоченото ТР.

Оплакването, че на длъжника не е връчена покана за доброволно изпълнение, нито му е назначен особен представител съгласно чл.430 ГПК, е несъстоятелно. На първо място, ПДИ е връчена на 17.12.2012г. Освен това, ирелевантни за наведения предмет на делото са твърдяните обстоятелства, същите биха имали значение в производство по чл.435 ГПК.

Оплакването, че решението било неправилно и в частта за разноските, тъй като не бил представен списък на разноските, от които да е видно, че ответникът е направил разноски в размер на 200лв., е също несъстоятелно. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт , като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗЗП. В случая ответникът е бил защитаван от юрисконсулт, поради което на същия се дължи възнаграждение за такъв в посочените рамки, които са спазени от първоинстанционния съд.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Ответникът по жалба е претендирал разноски, като предвид на това, че същият е бил представляван от юрисконсулт, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК, което съдът определя на 200 лв.

Водим от горното, ВТАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА р ешение № 260003 от 06.01.2021г. по гр.д. № 120/ 2020г.

4 по описа на Ловешки окръжен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 ГПК Х. АД. Х., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр.Враца, да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, ул.“Славянска“ № 1, сумата 200 лева, представляваща направени пред въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5