Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 27.12.2018, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 544/2018
Вид
Решение № 471
Подписан
27.12.2018
В сила
24.12.2019
Състав
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………… гр. К., 27.12.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав на дванадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Димитрина Минчева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 544 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, предявен от Т.М.Г., ЕГН: ********** ***, чрез адв. М.Г., против Е.Г.Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, съдебен адрес:***, Делови център П., ет.*, офис ***.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 12.12.1976 г. с акт за граждански брак № 32/12.12.1976 г. на Кметство – гр. Б.. От брака си имали две пълнолетни деца. Твърди, че първоначално брачният им живот вървял добре, но впоследствие, поради несходство в характерите, отношенията им охладнели и съвместното им съжителство станало невъзможно.

Разделени били от 2002 г. и от този момент се намирали във фактическа раздяла, като прекъснали всички интимни, икономически и духовни връзки.

Понастоящем ответницата живеела в гр. П..

Ищецът твърди, че бил инвалид поради общо заболяване, като с експертно решение от 09.09.2014 г. му била определена 62% трайно намалена работоспособност. По тази причина изразява желание той да ползва семейното жилище, в което живеел и в момента, съставляващо дворно място с къща на ул. „Р.“ №**в гр. Б..

Бракът им с ответницата бил дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, с което да го прекрати без да се произнася по въпроса за вината и след развода да предостави на него ползването на семенното жилище.

Ответницата чрез пълномощника си адв.

Ю.Р., намира предявения иск за допустим и частично основателен. Не оспорва това, че с ищеца сключили граждански брак на 12.12.1976г.

От брака си имали родени две пълнолетни към настоящия момент деца – Д., родена през *** г. и М., родена *** г.

Действително било налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, но по изключителна вина на ищеца. Той никога не бил полагал грижи за семейството си. И двете деца били отгледани, възпитани и изучени от ответницата. Ищецът по никакъв начин не се интересувал от тях или от съпругата си, нито участвал финансово в тяхното отглеждане. Твърди, че съпругът ѝ злоупотребявал на алкохол от повече от 20 години. Докато живеели в семейното жилище, което представлявало къща на два етажа в гр. Б., на ул. „Р.“№**, ищецът системно осъществявал психически и физически тормоз върху съпругата си и децата им. Животът с него бил пълен ад и най-лошото нещо, което можело да се случи в живота на една жена. Неговото неадекватно и често агресивно поведение към тях с децата се задълбочило след кончината на неговата майка, която починала през 1998 г., като ответницата била единствената, която я гледала четири години на легло след прекаран инсулт. След като бил съкратен от работа, дъщеря им Д. наела баща си във фирмата си с цел да го осигурява и той да реализира доходи. Крайностите в поведението му и постоянното алкохолно опиване, в което се намирал и което избивало на агресия най-вече срещу ответницата, ги принудило през 2007 г. с децата да напуснат семейното жилище и да заживеят отделени от него. Благодарение на голямата им дъщеря Д., ответницата оцеляла физически и психически до този момент и имала покрив над главата си. Посещавала семейното жилище само през уикендите, за да чисти и готви на съпруга си, но той отново не оценявал усилията ѝ, напротив – показвал всячески, че тя не била желана там от него и от неговите извънбрачни интимни партньорки, с които той през годините създавал и продължавал да поддържа връзки, като парадирал с имотното си състояние и инициирал денонощни запои. Под влияние на различни негови интимни партньорки, които желаели постоянно и безпроблемно да заживеят в семейното им жилище, което притежавали в режим на съпружеска имуществена общност, ищецът се опитвал да изгони съпругата си окончателно от там.

Ответницата твърди, че съпругът ѝ не бил плащал издръжка за децата си до навършване на пълнолетието им.

Липсата на загриженост за децата се проявявала и в това да обижда малката им дъщеря М., като ѝ повтарял постоянно, че тя не е негово дете и не е родена желана, което предизвикало сериозно разстройство и проблеми в психиката ѝ.

Ищецът не се грижел и за дома им. Изнесъл и продал покъщнината от къщата и вилата им в с. З., като вилата се опитал с предварителен договор и взето капаро да продаде на служител на МВР. Всичко се рушало и съпругът ѝ живеел в голяма мизерия, без спазване на елементарни хигиенни условия.

Многократно възрастни хора го прибирали пиян и в безпомощно състояние. Ответницата твърди, че от съпруга си получавала само обиди в този живот. Неговото желание било да продължи да си живее като ерген, който не носи отговорност пред никого и пред нищо.

Твърди, че на 07.10.2016 г. след поредния скандал, той ѝ посегнал физически, блъскал я, изгонил я грозно от къщата и я заплашил, че ще я застреля с ловното си оръжие. Причината за това била, че при посещението на ответницата в дома им, заварила поредната му любовница в къщата.

Тогава подала жалба в полицията, след което на 14.11.2016 г. ищецът започнал да ѝ държи сметка защо пуснала жалбата, изблъскал я, удрял ме неколкократно и ѝ счупил очилата. Оттогава не била стъпвала в семейното жилище и от този момент датирала фактическата им раздяла.

Ответницата твърди, че съпругът ѝ живеел в пълна мизерия, кучета изгризали последната останала покъщнина, в градината като чистела, намирала зъбните му протези. Откакто не посещавала семейното жилище, давала многократно пари за препарати на други хора да му чистят. Многократно ищецът се опитвал в последните години да я изнудва да продават общото им имущество, за да може да изпие парите от него.

Ответницата твърди, че вече била пенсионер, получавала

200 лв. пенсия, не притежавала друго недвижимо и движимо имущество, освен притежаваното такова в режим на СИО със съпруга ѝ, поради което счита, че и тя има законно право да претендира да ползва семейното жилище. Всичко, което той ползвал като телевизор, печка, пералня и т. н. било закупено от нея и децата им. Оставила му да ползва и два леки автомобила, които също били придобити по време на брака.

Затова, че не ползвала последната година и половина семейното жилище съпругът ѝ не ѝ бил заплащал наем. Винаги казвал, че те трябва да му дават пари, защото им „вардел къщата”.

На 06.05.2018 г. ответницата се прибрала в Б., изчистила къщата, градината и около къщата, при което съпругът ѝ казал, че няма там работа и че завел дело за развод. Изгонил я и отказал да разговарят за доброволно уреждане на имотните и личните им отношения.

В гр.Б. всички съграждани я уважавали и ценяли, а към него хората се отнасяли с неприязън и без уважение.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, но по по изключителна вина на съпруга ѝ. Претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Б., ул. „Р.“ № **.

Алтернативно, в случай че ползването на семейното жилище бъде предоставено на ищеца, претендира ползването на единия от двата етажа, от които се състояла къщата. Претендира разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са съпрузи от

12.12.1976 г., за което е съставен акт за граждански брак № 32/12.12.1976 г. на Кметство - гр. Б..

Ищецът представя етапна епикриза и експертно решение от 09.09.2014 г., от които е видно, че е с влошено здравословно състояние и му е определена 62% трайно намалена работоспособност.

Ответницата представя разпореждания на ТП на НОИ – гр.

П. за отпускане и изменение на пенсия, от които е видно, че същата е пенсионер от 04.03.2018 г. с пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 200 лева, изменен впоследствие на 391.30 лева.

Представени са копия от нотариален акт №77, том IV, дело №1238/1975 г. на РС К.за дарение на недвижим имот и от нотариален акт №81, том V, нот. дело №144/1996 г. на РС К.. От тези писмени доказателства се установява, че вторият етаж от двуетажната къща на адрес: гр. Б., ул. ‚Р.“ №**е изцяло собственост на ищеца Т.Г., тъй като му е прехвърлено чрез дарение от неговите родители М. и Д.Г.. 5/6 ид. ч. от първия жилищен етаж са продадени на ищеца от родителите му през време на брака му с ответницата Е.Г., поради което се явяват съпружеска имуществена общност.

Останалата 1/6 ид. ч. от първия жилищен етаж е собственост само на ищеца, доколкото е придобита от него по наследство, след смъртта на родителите му.

Ответницата представя удостоверение от Служба по вписванията – гр. П., както и нотариални актове от 2003 и 2009 г. От тези писмени доказателства се установява, че през време на брака си с ищеца са закупили недвижим имот, който впоследствие са продали. Представен е и договор за наем на земеделска земя, както и за продажба на МПС.

От представената приходна квитанция от 03.10.2018 г. е видно, че ответницата е заплатила данък и такса смет за имота в гр. Б. в размер на общо 60.39 лева.

Представено е копие от постановление на РП К.от

27.10.2016 г., с което по жалбата на Е.Г. против Т.Г. е отказано образуването на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление.

По делото са назначени и приети като обективни и компетентно изготвени съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза. От заключенията на вещото лице се установява, че семейното жилище – двуетажна къща с дворно място в гр. Б., ул. „Р.“ №**, е поделяемо и при сега действащата нормативна уредба отговаря на изискванията да бъде обитавано поотделно както от ищеца, така и от ответницата. Всеки от двата жилищни етажа има самостоятелен вход и се състои от: първи жилищен етаж – кухня-всекидневна, коридор, Б.-тоалетна и две спални кухня; втори жилищен етаж – кухня-всекидневна, коридор, Б.-тоалетна и три спални.

От показанията на свидетеля В.М.М.се установява, че живее в гр. Б. и е приятел на ищеца. Твърди, че от около 10 години ищецът живеел сам в жилището си, а съпругата му го посещавала много рядко. Свидетелят не я познавал, но от Т.Г. знаел, че когато идвала, само го ядосвала и по никакъв начин не се грижела за него или за къщата им. Ищецът сам се грижел за себе си и за домакинството, като помощ получавал от свидетеля и брат му. Т.Г. употребявал алкохол, но не прекалявал. Свидетелят не знаел, нито бил чувал от други хора ищецът да е тормозил съпругата си. Двамата били разделени, защото ответницата предпочела да заживее в П. при дъщеря им.

Като свидетел по делото е разпитана дъщерята страните – Д. Т.Г.. От показанията ѝ се установява, че съвместният живот на родителите ѝ е бил съпътстван от почти непрекъснати конфликти и противоречия. Баща ѝ злоупотребявал с алкохол и подлагал майка ѝ на непрестанен психически и физически тормоз. Ревнувал я без причина, обиждал я, нагрубявал я и дори си позволявал да я удря. Той самият имал връзки с различни жени и не се грижел по никакъв начин за семейството. Докато била жива майката на баща ѝ, успявала да го вразумява, но след смъртта ѝ през 1999 г. той се дезинтересирал напълно от жена си и децата си. Независимо от отношението му, съпругата му Е.Г. се грижела и за него, и за домакинството.

Той нямал никакви доходи и разчитал на финансовата помощ на свидетелката, която го осигурявала в нейната фирма и му плащала разходите. През 2006 г. Е.Г. напуснала ищеца и заживяла в гр. П. при свидетелката, защото на последната се родило второ дете имала нужда от помощта ѝ. Въпреки това всеки уикенд посещавала съпруга си в гр. Б., за да му чисти и пере. Той ѝ отвръщал с обиди и грубости, а при едно от посещенията го заварила с любовницата му.

Вместо да се притесни, ищецът казал на съпругата си, че тази жена оставала при него, а тя трябвало да се махне. Стигнало се и до заплахи и физическа разправа, след което ответницата подала жалба в полицията. При опитите на свидетелката да разговаря по телефона с баща си чувала само псувни и обиди към нея и майка ѝ. Отношението към другата му дъщеря също било недопустимо – заявил ѝ, че не е негово дете, което изключително много я разстроило. Ищецът живеел в мизерия и мръсотия, като жилището се поддържало в някакво прилично състояние само благодарение на усилията на ответницата. Той бил зависим от алкохола и неведнъж хора от махалата го прибирали мъртво пиян. В момента продължавал да бъде в интимни отношения с жена, с която имал връзка още докато живеел заедно със съпругата си – И., която била майка на свидетеля В.М..