Решение № 4692 от 27.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4692 гр. София, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С. като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110207225 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *****, ЕИК *********, чрез А. В. – управител, срещу Наказателно постановление № 812447-F796452/06.02.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

С депозирана по делото бланкетна жалба се релевира довод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

В проведеното по делото съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.С., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последната, в дадения ход по същество, пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по съображения, че предприятието на дружеството има право да прилага 1 намалената ДДС ставка в размер на 9%, но поради технически неуредици с електронния касов апарат с фискалната памет това не е било коригирано, като дори е оставена по – високата ставка в размер на 20 %. Счита се, че подобен тип нарушения не могат да доведат до щета за фиска. Развиват се съображения, че нарушението е малозначително и предполага приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В проведеното по делото съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. И., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.10.2024 г. около 15:00 часа била извършена проверка от служители в ЦУ на НАП – София на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - „******“ , находящ се в *****, стопанисван от дружеството – въззивник *****, ЕИК *********. Последното представлявало ресторант с Удостоверение № *** за категория „Една звезда“, с 25 места на закрито и 50 места на открито.

В хода на извършване на проверката от проверяващите служители на НАП било установено, че във фискален касов бон с № 0009369/ 19.10.2024 г., издаден от наличното фискално устройство /ЕКАФП/ модел „DATECS DP1 5 0 “ с индивидуален номер DT970137 и номер на фискалната памет № 02970137, регистрирано в НАП с потвърждение № 4696370/ 28.02.2024 г. за извършена контролна покупка от свидетеля Ц. – заемаща длъжността „инспектор по приходите“ в НАП, продажбата на „сосове“ с единична цена 3,90 лева била отчетена през ФУ в данъчна група „Б“ за продажба на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, като същата е следвало да се отчете в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, предвид обстоятелството, че съгласно параграф § 15д, ал. 1, т. 2 на Преходните и Заключителни разпоредби от ЗДДС, във връзка с чл. 66а от ЗДДС, доставката с място на изпълнение територията на страната, при доставки на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка 2 на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи с изключение на вино, бира и спиртни напитки, се отчитат с намалена ставка от 9 %.

За констатациите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0203480/19.10.2024 г.

Предвид направените в хода на проверката констатации, на 04.11.2024 г. св. Ц. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП – София, съставил АУАН № F796452/04.11.2024 г. срещу *****, ЕИК *********, за извършено административно нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Актът бил предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите по така съставения АУАН № F796452/04.11.2024 г.

Въз основа на така съставения акт на 06.02.2025 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на *****, ЕИК ********* на основание чл. 185, ал 2, вр. ал. 1 от ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Ц..

От показанията на св. Ц. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Ц. Р.

3 представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото доказателства – както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В 4 тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и предвидената от закона писмена форма, като е налице редовна процедура по връчването на АУАН и НП на представител на дружеството – жалбоподател.

АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на вмененото на въззивника нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушението. Налице е съвпадение между изведените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му нарушение.

В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.

5

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По същество на нарушението съдът намира следното:

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление настоящият съдебен състав счита, че *****, ЕИК ********* е осъществил състава на административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.

28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стоки или услуги по данъчна група според вида на продажбите, в случая – в група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС.

Съгласно § 15д, т. 1, т. 2 от ДР към ЗДДС ставката на данъка е 9 на сто за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки.

В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е годен субект на нарушението, като задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Лицето по чл. 3, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички продажби по данъчни групи.