Определение № 1386 от 19.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1386 гр. Варна, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н.ай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500193 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от С. В. Ж. ЕГН ********** , чрез адв. Ив.Д. с адрес гр.

Варна, ул. „Неофит Бозвели“, № 9, ет. 3, ап. 1 срещу определение № 16776/02.12.2025г. по гр.д. № 20253110111842 по описа за 2025г. на ВРС, с което е оставено без уважение възражението му за международна некомпетентност на ВРС да разгледа делото.

Намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП. Сочи, че молителката е регистрирала себе си и децата на адрес в РБългария непосредствено преди образуването на делото, домогвайки се да заобиколи действителното обичайно местопребиваване. Смята, че целта е промяна на приложимото международно право за разрешаване на други производства-за родителски права и издръжка на децата и тяхното местоживеене. Но дори и да е направила молителката регистрация на постоянен адрес, след пристигане на територията на РБългария, то приложимото право е по обичайното й местопребиваване и това на децата. В тази връзка е представено решение на съда в Сан Диего, Калифорния, САЩ, с което е наложена мярка срещу молителката, като е задължена да върне децата на територията на САЩ, което присъжда родителските права по отношение на децата на Светослов Ж.. По негова инициатива е стартирало производството по Хагската конвенция от 1980г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Конвенцията за компетентността, приложимото право признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата съдебните и административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или 1 имуществото на детето. Цитира и разпоредбите на чл. 2 и чл. 7 от същата Конвенция, предвид правилото за компетентността на органите в случай на незаконно прехвърляне или задържане на детето и това, че в такива случаи компетентността е на органите на държавата, където детето е имало обичайно местопребиваване преди прехвърлянето или задържането.

Смята, че с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН, никой районен съд на територията на РБългария няма компетентност и спорът не му е подсъден. Намира, че под „пребивава“ законодателят има предвид обичайното местопребиваване-местоживеенето.

„Местоживеенето“ на физическите лица е уредено в чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от ЗГР, а „обичайното местопребиваване“-в чл. 48, ал. 7 от КМЧП, като нормите са приложими и за целите на настоящото производство. Приложение намира и Регламент № 2201/2003г.

Регламент „Брюксел IIб“ е приложим за американски граждани, когато има международен елемент, свързан с държава-членка на ЕС по въпроси за брачни дела и родителска отговорност, като се вземе предвид, че децата С. А. и К. Н. са американски граждани.

Въпреки, че липсват обвързващи споразумения по отношение на дела по ЗЗДН, страната смята, че е налице международен елемент и приложение намира чл. 4, ал. 1 от КМЧП.

Недопустимо е със заповед за незабавна защита за определяне на местоживеенето на децата на адрес при майката, при наличието на влязло в сила решение за предоставяне на родителските права от съда в Сан Диего, Калифорния, САЩ на бащата, посочвайки решение № 1478/22.11.2022г. по гр.д. № 20223100502000 по описа за 2022г. на ВОС. Поведението на молителката представлява злоупотреба с право, стремейки се да постигне цел, неприсъща на ЗЗДН-да узакони отвличането на децата установяване на местопребиваването им по незаконен начин.

Моли се да бъде отменено обжалваното определение.

В писмен отговор З. А. Ж. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, бул.

„Сливница“, № 187Б, ет. 4, ап. 23, чрез адв. Д.Ч. оспорва подадената частна жалба, като неоснователна.

Молителката е български гражданин. Български граждани са и двете деца. Тя е избягала с децата заради извършваното спрямо нея и децата домашно насилие. Установила се е в гр. Варна на 22.10.2025г., където е постоянният им и настоящ адрес. Нормата на чл. 7 от ЗЗДН говори за компетентност на районния съд по фактическото местопребиваване на пострадалото лице към момента на подаване на молбата за защита. Произнасянето на ВРС в този смисъл е правилно и законосъобразно. Цитираната правна норма на чл. 48, ал. 7 от КМЧП е неприложима по казуса. Не споделя изложеното в частната жалба по отношение на термините „Обичайно местопребиваване“ и „Фактическо пребиваване“. В ЗЗДетето е посочено, че настоящият адрес на детето е адресът на който то пребивава и не се свързва с „Обичайно местопребиваване“ И останалите цитирани в частната жалба разпоредби са неприложими, поради неправилното им възприемане и тълкуване от частния жалбоподател.

Освен това, към датата на постановяване на Заповедта за незабавна защита №

222/06.11.2025г. не е било налице произнасяне, което да е влязло в сила по отношение на двете деца. Заповедта, даваща защита при наличието на пряка и непосредствена опасност е първото произнасяне на съда. В останалата част изложеното относно приложението на КМЧП и ЗЗДН се споделя от страната. Действително насрещната страна разполага със защитата, предвидена в Хагската Конвенция, но това е отделно производство и няма общо със ЗЗДН. И до момента децата са на територията на РБългария. Те ходят на училище и са се социализирали в общността.

2

Моли се за определение, с което да бъде потвърдено обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, насочена е срещу акт на съда, които подлежат на обжалване и изхожда от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по образуваното гр.д. № 20253110111842 по описа за 2025г. е инициирано по подадената молба вх. № 92700/06.11.2025г. за защита по реда на ЗЗДН, изхождаща от З. А. Ж., действаща за себе си и като майка и законен представител на децата С. А. Ж., р. 01.07.2019г. и К. Н. Ж., р. 05.01.2021г., насочена срещу съпруга й и баща на децата С. В. Ж.. С молбата се твърди осъществяван системен тормоз и конкретно извършени от ответника по молбата на 12.10.2025г. и 19.10.2025г. спрямо тримата актове на домашно насилие в гр. Сан Диего, Калифорния, САЩ. На 20.12.2025г. подменила датите на закупените самолетни билети за пътуване до България за Коледните празници и заминала с децата, осигурявайки им спокойно и сигурно място за живот. На 22.10.2025г. уведомила съпруга си. Поискала е да бъдат наложени по отношение на С. Ж. мерки за защита на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗЗДН за максимално предвидения в закона срок. Поискала е още да бъде издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН.

Видно от служебно извършените от ВРС справки в НБД от 06.1.2025г., С. В. Ж. и З.

А. Ж. са български граждани и имат постоянен адрес в гр. Варна, бул. „Сливница“, № 187Б, ет. 4, ап. 23от 13.07.2004г. Като настоящи адреси за двамата са посочени също така адреси в РБългария.

Децата К. Н. Ж., р. 01.05.2021г. и С. А. Ж., р. 07.01.2019г. са родени в Сан Диего, Калифорния, според представените в превод удостоверения за раждане-2бр.

Видно от представените удостоверения за раждане, изд. от Община Варна на 07.11.2025г., децата К. Н. Ж., р. на 01.05.2021г. в САЩ и С. А. Ж., р. на 07.01.2019г. в САЩ, те са български граждани.

Съгласно определение № 15437/06.11.2025г. по гр.д. № 20253110111842 по описа за 2025г. на ВРС е издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие в полза на З. А.

Ж. и децата К. Н. Ж. и С. А. Ж., срещу С. В. Ж., като е задължен извършителя да се въздържа от домашно насилие, забранено му е да се приближава на по-малко от 100.00м. до З. А. Ж. и до децата К. Н. Ж. и С. А. Ж., както и до жилището в гр. Варна бул. „Република“, № 58, вх. 2, ет. 8, ап. 50 и жилището в гр. Смолян ул. „Снежанка“, № 63, вх. Б, ет. 4, ап. 20 и местата им за социален отдих, забранена му е комуникацията със З. А. Ж. и децата К. Н. Ж. и С. А. Ж. по всякакъв начин и е определено местоживеенето на децата К. Н. Ж. и С. А. Ж. при майка им З. А. Ж. на адрес в гр. Варна ,бул. „Република“, № 58, вх. 2, ет. 8, ап. 50.

Понеже бащата С. В. Ж. е направил възражение за липсата на компетентност на българския съд в писмения отговор на молбата за защита, ВРС е постановил обжалваното определение № 16776/02.12.2025г., оставяйки без уважение възражението.

3

Настоящият състав намира, че доколкото както молителката З. А. Ж., така и децата С. Александров Ж. и К. Н. Ж. са български граждани, то е налице общата международна компетентност на българските съдилища, щом е изпълнено изискването на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП. Тази норма е приложима дори и ответникът да е с обичайно местопребиваване в САЩ /т. 1/ като в настоящия казус, понеже хипотезата по т. 1 и тази по т. 2 се прилагат самостоятелно, а не в условията на кумулативност.

При това положение, българският съд разполага с компетентност да разгледа спора за налагане на мерки по ЗЗДН.

Съгласно чл. 7 от ЗЗДН компетентен да наложи мярка за защита е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата.

Няма спор, че майката и децата са се установили в жилището на сестрата на майката З. Ж. в гр. Варна ,бул. „Република“, № 58, вх. 2, ет. 8, ап. 50, след завръщането си от САЩ.

Предвид разпоредбата на цитираната вече по-горе разпоредба на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН компетентен да наложи мерки за защита от домашно насилие е ВРС. ВРС е постановил определение № 15437/06.11.2025г. и издал заповед за незабавна защита рег. № 223/06.11.2025г. по първоинстанционното дело, в рамките на компетентността си.

Неоснователни са наведените от С. Ж. оплаквания в частната чу жалба.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН има предвид „Фактическо пребиваване“ на пострадалото лице към момента на подаване на молбата за защита като отправно място, разбира се за удобство на това пострадало лице. По този начин не се налага пострадалото лице да се съобразява нито с обичайното си местопребиваване, нито с местоживеенето си, за да е в състояние да се защити, искайки от съда да наложи незабавно мерки, постигайки бърз и сигурен ефект, предотвратявайки последващи действия на извършителя-насилник.

Всичко това би било непостижимо, ако страната бъде лишена от достъпната съдебна намеса, като подаде в съответния на фактическото си пребиваване районен съд молба за защита.

Фактическото пребиваване не е нито обичайното местопребиваване, нито местоживеенето на едно лице. Следователно неотносимо по спора е позоваването на частния жалбоподател на разпоредбите на чл. 48, ал. 7 от КМЧП и чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от ЗГР.

Производството по ЗЗДН не се занимава с брака и родителската отговорност , поради което не попада в обхвата на материята, регулирана с Хагската Конвенция от 1980г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, на Хагската Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, както и регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца /Регламент 4

Брюксел IIб/. Позоваването на текстове от тези Конвенции и Регламенти също е неотносимо по спора. Мерките по ЗЗДН, включително тази по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, с която временно се определя местоживеенето на дете при пострадалия родител са само мерки за защита от домашно насилие, но не и израз на упражняване на т.н. родителска отговорност. С издаването на заповед за защита нито се предоставят родителски права, нито се определя местоживеенето на детето при разногласие между родителите и невъзможност да постигнат съгласие, а когато е наложена тази мярка за защита, родителят срещу когото е постановена не бива лишен от родителски права, както сочи ответника по частната жалба.