Решение № 260126 от 11.06.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………… гр. Кюстендил, 11.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова

Елисавета Деянчева и при участието на съдебен секретар Мая

Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева в.гр.д. № 132 по описа на ОС-Кюстендил за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета

„Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Й.Г. и В.Г., чрез пълномощника им адв. П.М., против решение на Районен съд - Дупница (ДРС) по гр. дело № 3138 от описа на съда за 2010 г.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К.С.Г., С.С.Е. и Е.П.Е.. С нея е бил предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) против В. К. Б. и Й.Г..

С протоколно определение от

14.07.2020г. съдът, на основание чл. 233 ГПК, е прекратил производството по гр.д. № 3138/2010 г. по описа на РС-Дупница по отношение ответника В. К. Б., а с определение, постановено на 29.07.2020 г. е конституирал като ответник в процеса В.Л.Г..

Жалбоподателите

– ответници в първоинстанционното производство, поддържат, че решението, което атакуват, е неправилно, незаконосъобразно, постановено без да се вземат предвид възраженията на ответниците, както и без да се направи преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност.

Смятат, че искът е недопустим, тъй като от представените писмени доказателства ищците не доказвали правото си на собственост на избено помещение и тавански етаж.

Сочат, че не били представени доказателства от кого е построено избеното помещение, към кой жилищен имот принадлежи, липсвал представен и архитектурен проект, последният приложен в последствие.

Твърдят, че ответниците са собственици, след покупко-продажба, на 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ************/дворно място/, находящ се в град С.Б., ул.Б. № *****, при съседи на имота: ПИ с идентификатор *************;

ПИ с идентификатор *************; ПИ с идентификатор *************и ПИ с идентификатор *************с обща площ ******* кв.м. Правото си на собственост доказвали с нотариален акт № ****, том ***, рег.№ *****, дело № 81 от 2008 г.

След прехвърлянето на собствеността върху 1/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот ответницата Й.К.Г. била собственик на 2/3 ид.ч. от прехвърления имот.

По отношение на таванския етаж на построената в имота двуетажна сграда било водено съдебно производство по преюдициален спор, в което било установено, че таванският етаж не е самостоятелен обект.

Според вписаното в нот.акт № ****, том ***, рег.№ *****, дело № 81 от 2008 г. заедно с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с планоснимачен № *****, за който е отреден парцел VII, попадащ в кв.***** по регулационния план на град С.Б., К. област, утвърден със Заповед № 1031/16.07.1982 г., с урегулирна площ за целия имот ******* кв.м., била прехвърлена и 1/3 ид.ч. от приземния първи етаж и таванския етаж /без втория жилищен етаж/ от построената в гореописания поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла на параграф 16, алинея първа от Преходните разпоредби на ЗУТ. Избеното помещение съществувало преди учредяване на суперфицията на втория етаж и то изцяло принадлежало на Г.. То не било и предмет на собственост за ищците и след възлагане от ЧСИ на първия етаж.

Поддържат становище, че избеното помещение е съществувало преди учредяване на суперфицията на втория етаж и изцяло принадлежало на Г., доколкото нямало данни по документи да е прехвърлено на Е., като собственици след възлагане от ЧСИ на първия етаж.

Не била налице правна възможност и за формално приложение на чл.38 ЗС. Позовават се на задължителна съдебна практика в този смисъл – Тълкувателно решение № 34/1983 от 01.08.1983 г. по тьлк. д. № 11/1983 г.

Жалбоподателите смятат, че владеят правомерно и с правно основание претендираните имоти. Не отричат, че ползват имотите, които не били продадени на нито един от ищците, поради което били собственици на същите и ги ползвали при упражняване право на задържане до заплащането им от ищците или един от тях. Навеждат доводи, че са ги придобили по давност, като от датата на придобиване 2008 г, и по-рано, имали претенции към собствеността на процесиите части от имота и търсели способи на зашита на собствеността си, макар и подобно възражение в хода на първоинстанционното производство да не е било поддържано.

Сочат още, че пред ВКС е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС по въпроса: „По предявен по реда на чл.108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част?". В тази връзка отправят искане за спиране на производството по делото, което е било оставено без уважение от съда, съгл. Определение № 260211/2021 г.

При развитите доводи искат да бъде отменено Решение № 260080/15.02.2021 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил (КРС) по гр. дело № 3138 от описа на съда за 2010 г., като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена, но след обсъждане на всички доводи на ответниците.

Не се поддържат доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни. В него се застъпва становище, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното съдебно решение – правилно.

Сочат, че след като по делото безспорно се установявало, че сградата е двуетажна, а собствениците на двата жилищни етажа са ищците в производството, то правилно районният съд приемал, че таванът не представлява самостоятелен обект на вещно право, а акцесорно право към правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти в сградата.

По делото бил представен одобрен архитектурен проект за надстрояване на едноетажната жилищна сграда с втори жилищен етаж и тавански стаи. Проектът бил издаден на името на С. Г. - наследодател на ищците в производството. Представен бил и нотариален акт за суперфиция № 194, том IV, дело № 1632/1971 г., от който било видно, че е налице отстъпено право на строеж на С. и В.Г.по одобрения архитектурен проект.

Сочат, че между страните е налице приключил преюдициален спор относно претенция на настоящите ответници, че са собственици на тавански етаж от двуетажната жилищна сграда, като с влязло в сила решение по гр.д. № 266/2011 г. по описа на ДРС била отхвърлена тази искова претенция. В това производство било установено, че таванският етаж не е самостоятелен обект, защото бил прилежаща част по предназначение към двата жилищни етажа, които са собственост на ищците в настоящия процес.

Не било вярно, че избеното помещение изцяло принадлежало на Г., тъй като при наличие на етажна собственост не било необходимо в документите за собственост на отделните етажи непременно да бъдат описани мазета и тавански помещения.

Не се споделя твърдението, че ответниците имали право на задържане до заплащане на избеното помещение и таванския етаж, независимо от несамостоятелността на тези обекти в сградата, защото такова искане не било предявявано, а и защото правото по чл.72, ал.З от ЗС било дадено само в полза на добросъвестния владелец, каквото качество жалбоподателите нямали.

Изразяват становище и за неоснователност на искането за спиране на производството до постановяване на решение по соченото тълкувателно дело.

Не се поддържат доказателствени искания.

В съдебно заседание постъпилата жалба, както и отговорът на нея, се поддържат.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно.

Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.

Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:

В хода на първоинстанционното производство е постановено съдебно решение, с което е признал за установено по отношение на ответниците, че К.Г., С.Е. и Е.Е. са собственици на общите части на двуетажна масивна жилищна сграда – таван и зимнични помещения на сграда с идентификационен № *******, построена в поземлен имот с идентификационен № ************по КККР на гр. С.Б., одобрени със Заповед № РД - 18 - 15/19.02.2008г.

Осъдил е Й. и В. Г. да предадат владението върху зимничните помещения и тавана в сграда с идентификационен № *******, построена в поземлен имот с идентификационен № ************по КККР на гр. С.Б., одобрени със Заповед № РД - 18 - 15/19.02.2008г. на К.Г., С.Е. и Е.Е..

Разпределил е и отговорността за разноски.

За да постанови акта си сезираният съд е приел фактическата обстановка в мотивите на решението си, която, макар и този съдебен състав да намира за пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал по делото, приема следното от фактическа страна:

Видно от приложения Нотариален акт № *****, т. ****, дело №156/1959г. – л. 118 от първоинстанционното производство, К.В.Б., К.С.Б., В. К. Б., В. К. Б. и Й.К. Б. са закупили от Г.К.празно дворно място, образувано по плана на с. С.Б. парцел ХІХ-1896 с урегулирано пространство ******* кв.м.

В последствие К. и К.Б., В. К. Б. и Й.К. Б. отстъпили на С. К. Г. и В. К. Г. правото да надстроят със свои средства втори етаж върху съществуваща жилищна сграда, намираща се в съсобственото им дворно място, съставляващо парцел ХІХ, кв. 3 по плана на с. С.Б. съгласно утвърдения архитектурен проект – спр. Нотариален акт № *****, т. ****, дело №1632/1971 г. – л. 120.

По делото не се спори, че това право е реализирано своевременно.

Видно от договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *****, т. ІІІ, дело № 1255/1978г. К. Б. дарила на внука си К.С.Г. собствената си 1/5 ид.ч. от парцел ХІХ-1896 в кв. ****, по плана на гр. С.Б., ведно с 1/5 ид.ч. от първия и от таванския етаж от жилищната сграда в парцела.

През 1994 г. С. и В.Г.продали на сина си К.С.Г. и дъщеря си С.С.Е. втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел VІІ-*****, кв. ***** по плана на гр. С.Б., според приложения Нотариален акт № ****, т.****, дело №1504/1994г. на нотариус при Дупнишкия Районен съд.

С.Е. и Е.Е. са съпрузи, сключили граждански брак на 30.04.1989г. в гр. П., за което е съставен Акт за граждански брак № ******/30.04.1989г. на ОНС гр. П. – спр. приложеното Удостоверение за граждански брак № ******, като понастоящем няма данни бракът да е прекратен.

По силата на влязло в сила решение по гр.д.№ 771/2000г. на РС-Дупница, съотв. по гр.д.

№ 957/2003 г. по описа на ОС-Кюстендил, е изнесен на публична продан допуснатия до делба с влязло в сила решение, постановено на 07.06.2001 г. имот - първи етаж от жилищната сграда, построена в парцел VІІ-*****, кв. ***** по плана на гр. С.Б..

Липсва спор, че е била извършена публична продан, като видно от Постановление от 25.01.2010 г. на ЧСИ М.Д., рег. № ***** и район на действие ОС-Кюстендил, имотът е бил възложен на Е.Е..

С договор, обективиран в Нотариален акт № ****, т. І, рег. № *****, дело № 81/17.03.2008г. на нотариус С. С., В. Б. продала на Й.Г. 1/3 ид. част от поземлен имот с пл. № *****, за който е отреден парцел VІІ в кв. ***** по РП на гр. С.Б. от 1982г., с площ от ******* кв.м., ведно с 1/3 ид. ч. от приземния, първи жилищен етаж и таванския етаж от построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Видно е от приложената скица № *****/28.02.2011 г. поземленият имот, описан в нотариалния акт, е идентичен с ПИ с идентификатор *************.

Разпечатката съдържа 58 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b89f3d70-1569-4347-9ee4-9a879dd61622