Решение № 57 от 06.03.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Радомир, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е... Т. З... като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20241730101330 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за паричен заем № ...3/11.08.2022г., подписан с ответното дружество „Микро Кредит“ АД, по силата на който е получил в заем сумата в размер на 1 500,00 лева. В точка 3 от Договор за допълнителни услуги от същата дата към Договора за заем № ...3/11.08.2022г., ищеца е следвало да заплати и възнаграждение за допълнителни услуги „Комфорт“ отново на 18 месечни вноски като всяка е в размер на 132,68 лв., като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на 3 440, 88 лв. Твърди се, че ищецът на основание чл. 23 ЗПК не дължи изпълнение на вземанията за допълнителни услуги и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищеца твърди, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК, във вр.с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до 1 злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи се, че кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя.

Сочи се, че договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на допълнителни услуги договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.

Сочи се, че по силата на чл. 22, във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Наред с това, на второ място се оспорва и договора за допълнителни услуги сключен на същата дата. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави и съгласно трайната съдебна практика на ВКС, която приема, че договорът ще противоречи на добрите нрави, когато е нарушен принципът за еквивалентност на насрещните престации, то се твърди от ищеца, че последният е нищожен. В конкретния казус се сочи, че при отпуснат кредит в размер на 1 500,00 лв. възнаграждението за допълнителни услуги е в размер на 1 592,16 лв., което е необосновано високо и е в прекомерен размер спрямо стойността на кредита. Споразумението противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения. Сочи се, че споразумението се заобикаля забраната в чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Кредиторът е използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги", чрез който заобикаля забраната на закона за по-висок размер на ГПР.

С оглед изложеното се моли съда да постанови решение, да прогласи нищожността на договора за паричен заем № ...3/11.08.2022г., сключен с „Микро Кредит" АД като в условията на евентуалност в случай, че не бъде уважен главния иск се моли съда да прогласи нищожността на "Договора за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit" № ...3/11.08.2022, поради това, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените главен и евентуален иск, като сочи, 2 че в действителност между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от договора за кредит.

Твърди се, че процесните договори отговарят на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Моли се съда в случай, че приеме, че допълнителните услуги следва да бъдат включени при формиране на ГПР и с тях размерът му надхвърля законоустановения размер от 50%, то ГПР би бил нищожен единствено по отношение размера над тези 50%, единствено по отношение на допълнителните услуги, респективно договора за допълнителни услуги. Сочи се, че дори и съда да приеме, че допълнителните услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, то нищожни биха били единствено самите услуги, но не и договорът за заем.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за паричен заем № ...3/11.08.2022г., а при условията на евентуалност съда да прогласи нищожността на "Договора за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit" № ...3/11.08.2022г., на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Ответното дружество „Микро Кредит“ АД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за паричен заем № ...3/11.08.2022г. сключен между „Микро Кредит“ АД (кредитор) и В. А. К. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1 500,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 12 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 154,06 лева. Видно от приложения погасителен план към договора, падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 26.09.2022 г., а на последната - на 26.08.2023 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 40,47%; годишен процент на разходите - липсва посочен размер , общ размер на всички плащания – 1 848,72 лева. На същата дата е сключен Договор за допълнителни услуги № ...3/11.08.2022г. към договор за заем № ...3/11.08.2022г., и в т.3 от същия е предвидено заплащането на пакет от страна на кредитополучателя за закупени допълнителни услуги „Комфорт“.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза която съдът възприема като компетентно даден.Видно от заключението на в.лице А. годишният процент на разходите с включване предвиденото оскъпяване за допълнителни услуги в размер на 1 592,16 лева, платимо разсрочено на вноски е в размер 484,03 %, като в.лице дава и 3 заключение, че до 21.01.2025 г., заемателят е платил общо 3 438,88 лева с които са погасени задълженията по договора, подробно описани в таблицата в констативната част на експертизата, както следва:

1 498,00 лева главница

348,72 лева договорна лихва

1 592,16 лева за допълнителна услуга

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По делото е представен и приет договор за паричен заем № ...3/11.08.2022, сключен между „Микро Кредит“ АД (кредитор) и В. А. К. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1500,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 12 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 154,06 лева. Видно от приложения погасителен план към договора, падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 26.09.2022 г., а на последната - на 26.08.2023 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 40,47%; годишен процент на разходите – не е посочен в договора; общ размер на всички плащания – 1 848,72 лева. В точка 3 от Договор за допълнителни услуги от същата дата към договор за заем №...3, е предвидено заплащането на възнаграждение от страна на кредитополучателя за закупени допълнителни услуги „Комфорт“ № ...3/11.08.2022.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит №...3/11.08.2022 г., съгласно който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1500,00 лева. В точка 3 от Договор за допълнителни услуги, е предвидено заплащането на „Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit“ № ...3/11.08.2022г, като така посочените суми са включени в месечната погасителна вноска.

Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички 4 разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застр...телните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.