Решение № 552 от 14.12.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 682/2022
- Вид
- Решение № 552
- Подписан
- 14.12.2022
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Емил Любомиров Митев
Цитирани разпоредби
- чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 552 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Г. В. Чамбов
Членове:
Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20225001000682 по описа за 2022 година
С решение № 63 от 13.07.22 г., постановено по т.д. № 164/21 г. по описа на ОС П., „З.А.Д. -ОЗК - З." АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. Г. К. ЕГН ********** сумите:
90 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на неговата съпруга Л. Г. от ПТП от 05.05.2018 г. , ведно със законната лихва за забава от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната лихва за забава от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 25 000лв., ведно със законните лихви за забава от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
3 830 лв. - адв.възнаграждение на адв.Г. Й. от САК, 4200лв. държавна такса и 581,30 лв. депозит за КСМПАТЕ и допълнителен депозит.
Г. Г. К. е осъден да заплати на „З.А.Д. -ОЗК - З." АД 3 630лв. адв.възнаграждение на адв. Г. Й., 350 лв. - адв.възнаграждение на адв. Иво Евтимов и 100 лв. разноски по делото.
„З.А.Д. -ОЗК - З." АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - П. държавна такса върху присъдените обезщетения в размер на 1
4200лв, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК ДТ в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „З.А.Д. ОЗК - З." АД, което го обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетения за имуществени вреди за разликата над 45 000 лв. до 90 000 лв. по отношение на неимуществените вреди от смъртта на съпругата на ищеца и за разликата над 7500 лв. до 15000 лв . по отношение на неимуществените вреди от причинените му телесни повреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и необосновано в обжалваните му части, като иска в същите то да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени съответно за разликата над 45 000 лв. до 90 000 лв. и за разликата над 7 500 лв. Претендира разноски по представен списък на разноските.
Въззиваемата страна Г. Г. К. оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните си части. Претендира разноски по представен списък на разноските.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от Г. Г. К. против „З.А.Д. -ОЗК - З." АД за присъждане на обезщетения за вреди, настъпили вследствие ПТП, настъпило на 05.05.2018 г., около 12:25 часа, на гл. път **-**, ***,*** км., общ. П., с участието на л.а. марка “С.”, модел “* *” рег. № ** **** **, управляван от Г.
К., и МПС марка “М.”, модел “*** *”, с рег. № ** **** **, управлявано от К.Д., за което МПС е била налице сключена застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП.
По отношение на ищеца Г. К. е постановена и влязла в сила присъда № 20/10.07.20 г. по нохд № 445/19 г. на ОС П., с което същият е признат за виновен в това, че на 5.5.18 г. на гл. път **-**, ***,*** км., общ.
П., при управление на л.а. марка “С.”, модел “* *” рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал.2, изр.първо ичл. 37, ал.1, изр.първо от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. К.А, негова съпруга, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Исковете против застрахователя на другия автомобил, участник 2 в процесното ПТП, са заявени предвид твърдението, че в хода на наказателното производство против ищеца са събрани факти, които безспорно доказват наличието на вина за настъпване на произшествието и на водача на МПС марка “М.”, модел “*** *”, с рег. № ** **** **. В тази връзка в обстоятелствената част на исковата молба ищецът определя справедливия според него размер на претендираните обезщетения съответно на 180 000 лв. и 50 000 лв., като признава съпричиняване от негова страна в размер на 50 %, и с оглед така признатото съпричиняване са формулирани претенции за заплащане на 50 % от тези стойности, а именно: 90 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпругата на ищеца и 25 000 лв. – за претърпените неимуществени вреди от претърпените телесни повреди лично от ищеца.
Безспорно е установено по делото, че по отношение на МПС марка “М.”, модел “*** *”, с рег. № ** **** **, управлявано от К.Д., е била налице сключена застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП.
След обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на вещи лица, първоинстанционният съд е приел, че вина, при условията на независимо съизвършителство имат и двамата водачи участници в ПТП: причина за инцидента е както виновното и противоправно поведение на Г. К., който при управлението на автомобила предприема извършване на маневра завой наляво, без да осигури безопасност на движението и пропусне движещото се с предимство по главен път превозно средство, така и поведението на водача на лекотоварния автомобил „М. ****“, който преди задействане на спирачната система се е движел със скорост 105 км./ч.при максимално разрешена такава в конкретния пътен участък от 60 км./ч. Това поведение е квалифицирано като виновно и противоправно, в отклонение на разписаните в чл.6,чл.20 и чл.21 от Закона за Движение по пътищата правила. Съдът се е позовал на изводите на в.л., че инцидентът не е бил неизбежен, като водачът на „М. ****“ би имал възможност да избегне удара чрез безопасно есктрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движил със скорост по-малка от 84 км/ч, както и че при движение на „М. *** *“ по средата на средната лента със скорост от 60км.ч., при равномерно движение направо, без задействане на спирачната система и отклоняване надясно с и спиране на „С. С4“ двата автомобила биха се разминали на около 10см. на пътя бе съобразено с правилата за движение.
Прието е, че са налице законовоизискуемите предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността и на водача на лекотоварния автомобил „М. ****“, респ. на ответното застрахователно дружество, при което е сключена и действаща към момента на ПТП застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ при условията на чл. 432 от ГПК, като са изложени мотиви във връзка със 3 солидраната отговорност на причинителите на увреждането по отношение на пострадалото лице, обуславяща и възможността да се насочи претенция за обезщетяване против всеки от тях, а в конкретния случай - против „З.А.Д. ОЗК - З." АД.
По отношение на претърпените вреди от смъртта на съпругата на ищеца е прието за установено, че същите се изразяват в дълбока скръб и нелечима с времето болка от загубата на най-близък и за ищеца човек съпруга и другар; ищецът е реагирал изключително болезнено на смъртта на толкова близък човек, което е логично и типично, още повече, че загубата е внезапна, същият е загубил близък човек, с който е изградил и поддържал топли и емоционални дългогодишни отношения; бил е съкрушен от загубата до такава степен, че е изгубил желание за живот; в лицето на Л., загубил безвъзвратно опората си в живота; дълго време не можел да осъзнае и приеме загубата, като при него се активирал защитния механизъм на психиката, наречен „изтласкване” — отстраняване от съзнанието на нежелани и стресиращи импулси — един от простите защитни механизми, насочен към отхвърляне от съзнанието на неприемливо събитие; в ежедневните си отношения с хората от обкръжаващата го среда се е отчуждил, не излизал никъде, не празнувал лични и национални празници, чувствал се безпомощен, преживял тежък емоционален стрес, довел до влошаване на емоционалното му състояние; непосредствено след събитието у него се порадила буря от отрицателни преживявания със сила и интензитет по ~ високи от онова, което той може да носи – т.е. налице били психични и соматични симптоми, характерни за депресивно състояние, като ищецът продължавал да преработва психо - травмената ситуация и до момента, без интензивността на преживяванията да е в степен, нарушаваща актуалното му психо-социално функциониране.
По отношение на вредите от получените от ищеца телесни повреди е прието за установено, че същият е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се с наличие на кръв под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия, разкьсно-контузни рани по главата, контузия на гръдния кош и на корема; проведена е обработка на раните на главата и консервативно медикаментозно лечение и наблюдение; непосредствено след травмата, по време и на болничния престой пострадалият е търпял интензивни болки в областта на главата, гръдния кош и корема, налагащи включването на обезболяващи средства в терапията; при изписването персистирало главоболие и координационни нарушения, налагащо спазването на леглови режим за около месец, избягване на силни звукови и светлинни дразнители, натоварване на анализаторите и др.; възстановявителният процес от подобна травма е не по-малко от 3-4 месеца, като към момента ищецът е възстановен от травмите си, получени от него при процесното ПТП.
Приети са за неоснователни възраженията за съпричиняване от страна на починалата Л. К. поради непоставяне на предпазен колан, както и за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се непредрприемане на мерки /консултации със специалист, хоспитализиране, медикаментозно лечение/ относно психичното състояние на ищеца.
4
Горните изводи са направени след обсъждане на релевантните доказателства – гласни доказателства и експертизи, като същите не се оспорват от страните във въззивното производство и във връзка с тях не се излагат оплаквания във въззивната жалба.
Справедливият размер на обезщетението, дължимо на ищеца за претърпените болки и страдания вследствие смъртта на съпругата му, е определено от първоинстанционния съд на 90 000 лв.
По отношение на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от получени телесни увреждания е определен като справедлив размер от 15 000 лв.Изложени са мотиви, че обезщетението се определят съобразно стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия, като в случая са налице единствено обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди – т.е. в доказания период на лечение и възстановяване /от 3 до 4 месеца / ищецът е изпитвал болки и страдания с обичайните за травмата характеристики и интензитет, но не и търпими неудобства и такива които били по-големи от обичайните; не са настъпили усложения и други фактори, които да са удължили нормалното протичане на оздравителния процес; не се установило ищецът да страда от постоянно главоболие, обща отпадналост, загуба на апетит, да страда от нарушени на съня, да е станал подтиснат, лесно раздразнителен и нервен. Съобразно вида и тежестта на причинените психични увреждания, продължителността и интензитета им и други страдания и неудобства за здравето, и предвид обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на живот към момента на увреждането, съдът е приел, че паричният еквивалент на понесените от ищеца доказани обичайни неимуществени вреди възлиза на сумата от 15 000 лв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че след като е определил справедливите размери на обезщетенията, съответно на 90 000 лв. и на 15 000 лв. първоинстанционният съд не е намалил същите на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД предвид приетия равен принос на ищеца в причиняването на процесното ПТП, т.е. с 50 %.
Разпечатката съдържа 34 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b89e7d4f-5766-42c9-81e7-68d1c9dcc7d8