Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 09.10.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 313/2024
Вид
Решение № 148
Подписан
09.10.2024
В сила
08.10.2024
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. В. 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20241300500313 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Делото е образувано по жалба вх.№5530/01.07.2024г. /по описа на СИС при РС-В./ от Е. Б. М. от гр.В. , ж.к. “Б***, с ЕГН : *** , чрез адвокатпълномощника си А. М. , адвокат от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ М. - П. И ПАРТНЬОРИ, БУЛСТАТ **, регистрирано във фирмения регистър за адвокатските дружества при Окръжен съд В. и вписвано в Регистъра на адвокатските дружества към Адвокатски съвет- В. представлявано от управителя А. Г. М.- П. , с адрес на упражняване на дейността : гр. В. ул.”Ц*** против разпореждане от 19.06.2024 г. на ДСИ при Районен съд-В. ,с което е прекратено производството на изп.дело 20111320401295 по описа на СИС при РС-В..

Жалбоподателят незаконосъобразно. твърди, че разпореждането на

ДСИ е

Излага, че по изп.дело са представени доказателства за смъртта на съдружника НПЦ и за неговите наследници. Поради настъпилата смърт на двамата съдружници на събирателното дружество по силата на закона е настъпило прекратяването на събирателното дружество, поради което 1 поставянето на дружеството в ликвидация от негова страна е невъзможно.

Посочва, че дружеството не било заличено от Търговския регистър, за което представил УАС от Търговския регистър.

Твърди, че наследниците на НПЦ с ЕГН: **********:

СНЦ, ЕГН:

********** , ЕНИ, ЕГН: **********, ВСНЦ ЕГН : ********** и СНЦ ЕГН:

********** са приели наследството му по опис, съгласно решение № 57 от 23.1.2024г по ч.гр.д. №2284/2022г по описа на Районен съд В.., което е вписано в книгата на Съда под № 19 /2024г.

Посочва, че единият от двамата наследници на ЕЙЦ, ЕГН: 2402240433 ПЦЦ ,ЕГН: ********** е направил отказ от нейното наследство, който отказ е вписан под № 166/ 2022г в книгата на РС- В. .

Счита, че при това положение единствен наследник на ЕЙЦ, ЕГН:

2402240433 е останал НПЦ,ЕГН: **********, а след неговата смърт са неговите наследници.

Излага, че в продължение на повече от три месеца след смъртта на НПЦ, ЕГН: ********** неговите наследници не са поискали продължаване на дейността на дружеството и не са вписали негов управител. В тази насока посочва още, че в Търговския регистър не било постъпило искане за продължаване дейността на дружеството и от единствения наследник на ЕЙЦ, ЕГН:2402240433 - НПЦ,ЕГН: **********.

Твърди, че подал молба, на основание чл. 155,т. 3 във вр. с чл.154, ал.1 , т.5 от Търговския закон, до ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА с искане да бъде подадена молба до Окръжен съд В. за прекратяване на събирателното дружество „ВЦ, Т.“ СД, ЕИК: ***. Излага, че след произнасянето на Съда за прекратяването, дружеството ще трябва бъде обявено в ликвидация.

Посочва, че на 13.06.2024г. Окръжна прокуратура-В. е изпратила молбата му по компетентност и подсъдност на Софийска градска прокуратура, съобразно седалището и адреса на фирмата –длъжник, за което прилага удостоверение.

Счита, че прекратяването на едно събирателно дружество не означава, че се прекратяват и неговите задължения , за които има издадено влязло в сила съдебно решение .

Моли съда да постанови съдебен акт с който да отмени обжалваното 2 разпореждане от 19.06.2024 г. на ДСИ при Районен съд-В. с което е прекратено производството на изп.дело № 20111320401295 по описа на СИС при РС-В. а действията по него да продължат докато продължи процедурата по заличаването и ликвидацията на фирмата -длъжник. Прилага доказателства: УАС от Търговския регистър за „ВЦ“ СД , ЕИК : 010647681 ;

Писмо от 24.06.2024г на Окръжна прокуратура – В..

В срока по чл.436, ал.2 ГПК от длъжника по изпълнението „ВЦ“ СД не е постъпило възражение срещу жалбата.

С писмено становище /мотиви/ по чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител – ИС, е изложил съображения за неоснователност на подадената жалба по подробно изложени съображения.

В.ският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – взискател в изпълнителното производство и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.1, т.3 ГПК – прекратяване на принудителното изпълнение от съдебният изпълнител.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От приложеното копие на изп.д. № 20111320401295 по описа на СИС при РС-В. се установява, че:

С атакуваното разпореждане от 19.06.2024г. на ДСИ, постановено по изп. д. № 20111320401295 по описа на СИС при Районен съд- В. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на взискателя Е. Б. М., посочено в молба вх. № 4420/22.05.2024г. за конституиране като длъжници в изпълнителното производство по изп. д. № 20111320401295 на наследниците на починалите съдружници в СД-длъжник, както и искането за насрочване на нова публична продан на възбранения и описан по изп. д. № 20111320401295 имот, собственост на СД – длъжник и на основание чл. 129 ал.3 и ал. 4 ЕПК във връзка с чл. 426 ГПК е прекратил изпълнителното производство по изп. д.

3

№ 20111320401295.

Изпълнителното производство по делото е образувано по молба на взискателя Е. Б. М. въз основа изпълнителен лист, издаден на 02.11.2011г. въз основа на решение от 26.10.2011г. по гд.д. № 929/ 2011г. по описа на РС-В. срещу длъжника СД„ВЦ,Т.“ за парично вземане от трудово правоотношение.

От взискателя е поискано изпълнителното производство да бъде насочено върху имущество, собственост на събирателното дружество/СД/.

По делото не е спорно, а и видно от приложените по изп.дело справки за актуално състояние съдружници в СД-длъжник са: НПЦ и ЕЙЦ.

От данните по делото се установява, че и двамата съдружници са починали. ЕЙЦ е починала на 01.08.2013г., видно от удостоверение за наследници от 15.09.2022г.,издадено от Община В. /л.805 ИД/, и е оставила законни наследници – ПЦЦ-син, който се е отказал от оставеното от нея наследство, съгласно приложеното удостоверение от 27.10.2022г.по ч.гр.д.

№2196/2022г. на ВРС и НПЦ – син и съдружник в СД-длъжник, който се явява единственият й наследник.

Другият съдружник в СД-длъжник НПЦ е починал на 08.08.2022г., видно от приложеното удостоверение за наследници от 11.08.2022г.,издадено от Община В. /л.802 ИД/ и е оставил законни наследници: ВСНсъпруга, СНЦдъщеря, СНЦ-син, ЕНИ-дъщеря. Видно от приложеното решение №57/23.01.2024г. по ч.гр.д.№2284/2022г. на ВРС, посочените законни наследници приели оставеното от наследодателя им НПЦ, починал на 08.08.2022г. , наследство по опис. Видно от отбелязването върху посоченото решение приемането на неаследството по опис от наследниците е вписано в особената книга на съда под №19/2024г.

В конкретният случай е безспорно, а и видно от изпълнителният лист, че същият е издаден единствено и само срещу събирателното дружество – длъжник СД„ВЦ,Т.“, но не и срещу неограничено отговорните съдружници.

Съгласно чл. 93 ал.4 ТЗ „Събирателното дружество се прекратява ако не е уговорено друго - със смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник или прекратяването на съдружник - юридическо лице“.

Ето защо, след смъртта и на двамата съдружници на СД„ВЦ,Т.“/със сегашно наименование СД„ВЦ и СИЕ“/ дружеството-длъжник се прекратява 4 по силата на закона.

Съдружниците в СД са обикновени другари с дружеството относно неговите задължения, а не необходими такива и това означава, че кредиторът на дружеството има правото на избор дали да насочи осъдителния иск само срещу него, или срещу него и съдружниците.

От горното следва ,че ако кредиторът не предяви осъдителния си иск срещу съдружниците, а само срещу дружеството, съдебното решение ще бъде постановено само срещу дружеството, съответно и изпълнителния лист ще бъде издаден само срещу него-от горното следва ,че изпълнението ще може да бъде насочено само срещу имуществото на дружеството, но не и срещу имуществото на неограничено отговорните съдружници, независимо от уредената в закона солидарна и неограничена отговорност на същите за задълженията на дружеството.До реализиране на последната може да се стигне единствено ако искът е предявен и срещу тях.

В случай, че кредиторът желае да насочи принудителното изпълнение върху имущество на неограничено отговорен съдружник, той следва да предяви своя иск и срещу него, за да може в изпълнителния лист последният да фигурира като длъжник и да може съдебният изпълнител да насочи изпълнението срещу неговото имущество. Едва тогава съдебният изпълнител ще следва да съобрази и поредността за изпълнение, уредена в чл. 88 ТЗ, а именно - първо да извърши изпълнение върху имуществото на СД, и едва при невъзможност за удовлетворяване от него, същото да се насочи срещу имуществото на съдружниците. В изпълнителното производство (за разлика от исковото) не е допустимо едновременно насочване на претенциите на кредиторите срещу имуществото на СД като юридическо лице и срещу това на съдружниците,които се явяват допълнителен длъжник .

Видно от приложеният по делото изпълнителен лист-изпълнителен титул, в случая искът на жалбоподателят-взискателя е бил насочен само срещу дружеството СД „ВИЦ, Т.“ с ЕИК ***.

Следва да се отбележи, че в учредителния договор може да бъде включена клауза, съгласно която дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. В този случай останалите съдружница изплащат дела от имуществото на прекратилия участието си съдружник, а при смърт на съдружник - в дружеството встъпват 5 изявилите желание негови наследници. Но такава клауза в учредителния договор на СД „ВЦ, Т.“ не съществува.

Приемането на наследство по опис от наследниците на починалите съдружници включва само имущество, което е собственост на физическите лица, които са били съдружници в СД, но не и имущество, което е собственост на юридическото лице - СД „ВЦ“ с ЕИК ***. Видно от приложеното актулано състояние промяната в наименованието на дружеството е от 28.03.2013г.

Недопустимо е трансформирането на собствеността на СД в собственост на наследниците на починалите съдружници извън предвидения по закон ред.

Предвид изложеното и поради липса на изпълнителен титул спрямо починалите физическите лица НПЦ и ЕЙЦ - съдружници в СД „ВЦ“ е недопустимо предприемането на изпълнителни действия спрямо имуществото им или срещу имуществото на техните наследници. Следователно няма правно основание за конституирането на наследниците на починалите съдружници, като длъжници в изпълнителното производство.

3а да бъдат конституирани наследниците на починалите съдружници като длъжници е необходимо да се докаже правоприемство. Такова по силата на Устава на дружеството няма и не се доказва от жалбоподателя-взискателя, а по силата на закона - липсва нормативен текст.

От изп.дело се установява, че с Разпореждане от 10.07.2023г. ДСИ е дал указания на взискателя и настоящ жалбоподател в едноседмичен срок да посочи пасивно легитимиран длъжник, спрямо имуществото на когото да се движи изпълнителното производство. ДСИ е указал неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията, а именно, че изпълнителното производство ще бъде прекратено, а изпълнителният титул-върнат. От приложеното по изп.дело съобщение /на стр827 т.III/ се установява, че съобщението, ведно с разпореждането са връчени надлежно на жалбоподателя-взискателя на 15.08.2023г. чрез адв.-пълномощника Ан.М.. От данните по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания и не е посочил пасивно легитимиран длъжник, спрямо имуществото на когото да се движи изпълнителното производство, като последица от неизпълнението на указанията и на основание чл. 426 ал.3 ГПК във връзка с чл. 129 ал. 2 и ал.3 ГПК, изпълнителното производство законосъобразно е прекратено от съдебният изпълнител, а жалбата като 6 неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Правосубектността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, и загубата й при липса на възможност за процесуално правоприемство по време на висящ изпълнителен процес има за последица прекратяване на производството спрямо него.