Решение № 395 от 12.03.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 395

Разград, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛА РОБЕВА

Членове:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА канд № 20257190600430 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Ч. С. М. от [населено място], подадена чрез адв. Д. Й. от АК – Разград, против Решение № 142 от 12.11.2025 г., постановено по АНД № 20253330200375/2025 г. по описа на Районен съд – Разград. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил наказателно постановление № 24-1075-001150 от 06.12.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно съдът е приел, че в частта относно контролните точки наказателното постановление не подлежи на контрол. Жалбоподателят се оплаква, че са му връчени два екземпляра от наказателното постановление, в които са посочени различен брой отнети контролни точки, което нарушавало принципите на сигурност и предвидимост. Моли решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление в частта относно отнемането на контролните точки. Претендира разноски.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на наказателното постановление. Възразява, че отнемането на контролни точки настъпва по силата на закона и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Моли решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро за двете инстанции.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Събраните по делото доказателства сочат, че на Ч. С. М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 3260204/29.10.2024 г. за това, че на 29.10.2024 г. около 16.45 часа в гр. Разград, на ул. „Добруджа“, до бистро „Ловна среща“ е управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег. № [рег. номер], собственост на К. А. С. от [населено място], като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът – нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление № 24-1075-001150 от 06.12.2024 г., с което на нарушителя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. В наказателното постановление е отбелязано, че на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 точки и към 06.12.2024 г. остават 15 контролни точки.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1075-000010 от 29.01.2025 г. на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП на Ч. С. М. е била наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

С Решение № 466 от 03.06.2025 г. по адм. дело № 20257190700070/2025 г. по описа на АдмС – Разград ЗППАМ е била отменена като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че последното издадено срещу нарушителя наказателно постановление № 24-1075-001150 от 06.12.2024 г. не му е било връчено по надлежния ред и съответно, не е влязло в сила към момента на издаване на заповедта.

Предвид мотивите на горния съдебен акт на 10.06.2025 г. наказателното постановление е връчено лично на нарушителя, като в предоставения му екземпляр е отбелязано, че на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 точки и към 06.12.2024 г. остават 7 контролни точки.

С оспореното по касационен ред решение Разградският районен съд е приел, че изложените в АУАН и в НП факти са безспорни, доказано е осъществяването на констатираното нарушение и санкционната разпоредба е приложена правилно. Съпоставяйки двата преписа на наказателното постановление, въззивният съд е констатирал, че разликата е само относно оставащите контролни точки, но е счел, че това не е императивна част от санкционния акт и не подлежи на контрол на съда. По тези съображения е потвърдил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При правилно установени факти въззивният съд е формирал обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление. Касаторът не оспорва извършването на констатираното административно нарушение и определеното за него наказание. Оплакването му е единствено относно отнетите контролни точки.

Касационната инстанция споделя преценката на въззивния съд, че в частта относно контролните точки наказателното постановление не е предмет на съдебен контрол. Отнемането на контролни точки не съставлява административно наказание и не се подчинява на режима на ЗАНН. То настъпва по силата на закона – чл. 157, ал. 3 ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а съгласно ал. 2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

Отнемането на контролни точки е пряка и автоматична последица от извършено административно нарушение от вида, посочен в списъка по чл. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. В наказателното постановление само се отбелязва броят на контролните точки, които се отнемат, а не се разпорежда отнемането им. В този смисъл са Решение № 4886 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2442/2013 г., VII о., Решение № 10326 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2013 г., VII о., Решение № 643 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2018 г., VI о. и др.

Касационната инстанция намира, че броят на отнетите точки на касатора – 10 е еднакъв и в двата преписа от наказателното постановление и съответства на посочените в чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно който за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) се отнемат 10 контролни точки. Що се отнася до оставащите контролни точки, съдът не е длъжен да проверява точния им брой, който в настоящото производство е ирелевантен. Този въпрос би могъл да бъде изследван в друг процес, при разрешаването на евентуален спор за загубена правоспособност поради отнемане на всички контролни точки.

Предвид изложеното касационната инстанция приема, че не е налице соченото отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в минималния размер от 130 лв., която сума съгласно ЗВЕРБ се превалутира на 66,47 евро. За разноските във въззивното производство следва да се произнесе въззивният съд, който е сезиран с искане за допълване на решението в тази част.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142 от 12.11.2025 г., постановено по АНД № 20253330200375/2025 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Ч. С. М. да заплати на ОДМВР – Разград за разноски по делото сумата 66,47 евро.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: