Решение № 915 от 21.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. Сливен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20262230101312 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за кредит „А1 карта“ от 15.11.2024 година, по силата на който на ищцата е предоставена възможността за револвиращ кредит в размер на 1900 лева под формата на кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта с визия /А1/. В хода на изпълнение на договора, кредитът е усвоен от ищцата в пълен размер до сумата от 1900 лева. Кредитът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент 17,8 % върху усвоения размер на кредита и дневен лихвен процент 0,04944 % и ГПР 18,95 %.

Във връзка със сключения договор за кредит между ищцата и „Изи пеймънт сървисиз“ ООД е сключен Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта бяла карта.

Към настоящия момент във връзка с изпълнението на договора за кредит, ищцата е платила на ответника сума в размер на 3543,37 лева.

Съгласно чл. 15 от договора, в случай, че кредитополучателят не заплати общото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от 3 дни след 1 падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на условията от т. 1 до т. 4. В тази връзка е уговорено, че следва да се подпише договор за поръчителство, като задължението за предоставяне на поръчителство възниква за всеки отделен случай на забава на плащане. Съгласно чл. 20 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави такова обезпечение, той дължи на кредитодателя неустойка в размер на 11.5 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в общото задължение.

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, като се излагат аргументи в тази насока. Предвид нищожността на процесния договор следва да се приеме, че всички платени от ищцата на ответника вноски до настоящия момент са без наличието на правно основание за това.

От съда се иска да постанови решение, с което да приеме, че Договор за кредит „А1 карта“ от 15.11.2024 година е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, като въз основа на това, ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 1643,37 лева /840,24 евро/, като получена без да е налице правно основание за това. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност. Изложени са подробни съображения за действителността на договора за кредит и за неоснователност на предявените искове. От съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище, съгласно което исковете претенции се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба, като се иска отхвърлянето им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на сключен Договор за кредит „А1 2 карта“ от 15.11.2024 година на ищцата е предоставена възможността за револвиращ кредит в размер на 1900 лева под формата на кредитен лимит, усвоен чрез международна платежна карта с визия /А1/ в пълен размер, възлизащ на сумата от 1900 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 17,8 %, дневен лихвен процент 0,04944 % и ГПР 18,95 %.

Няма спор, че във връзка със сключения договор за кредит между ищцата и „Изи пеймънт сървисиз“ ООД е сключен Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта бяла карта.

Установено е, че във връзка с изпълнението на договора за кредит, ищцата е платила на ответника общо сумата 3543,37 лева. Разликата между последната и получената сума се равнява на 1643,37 лева, равностойни на 840,24 евро.

Исковата молба е заведена на 14.04.2026 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за кредит „А1 карта“ от 15.11.2024 година като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 1900 лева и е върнала сума в размер на 3543,37 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание 3 представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е в размер на 18,95 %. Наред с това е уговорен дневен лихвен процент 0,04944 %. Действителният ГПР по процесния договор е в много по-голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 840,24 евро.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е 4 обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищцовата страна на суми над получената главница в размер на 1900 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 1643,37 лева, равностойни на 840,24 евро. Поради това осъдителният иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 14.04.2026 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 76.69 евро.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 300,00 евро общо за двата уважени иска, като размера на възнаграждението е съобразен със съдебната практика на РС - Сливен и ОС - Сливен по сходни дела.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за кредит „А1 карта“ от 15.11.2024 година, сключен между „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 и Н.

Х. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ............................, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Н.

Х. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ............................ сумата 840.24 евро, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит „А1 карта“ от 15.11.2024 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.04.2026 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Н.

Х. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ............................ сумата 76.69 евро, представляваща разноски по делото.

5

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Т. Т. от АК – Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 300,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната посочена банкова сметка в „ОББ“ АД с IBAN: ..................................

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6