Решение № 950 от 30.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330203884 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. А. Ц. от *** против Наказателно постановление № 25-0441-000130/14.04.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане е наложено административно наказание „глоба" в размер на 400 лв. С жалбата се оспорва установената фактическа обстановка и се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована , не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотдлено и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 17.03.2025 г. в 19:47 ч. в гр.Пловдив, ул.Г. Бенковски до номер 20 жалбоподателят бил установен от св. Б. Д. да управлява л.а. Мерцедес Спринтер с рег.№ *** собственост на Д. А. Ц. , за което нямало сключен 1 договор задължителна застраховка гражданска отговорност.

За така установеното нарушение на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител С. И. Б., показания на св.

Б. Д., обяснения на жалбоподателя, справка от Гаранционен фонд, справка за нарушител /водач, Заповед 317з-11765/31.12.2021 г.- заверено копие, Заповед 8121к-6988/04.06.2021 г.-заверено копие.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставителят на акта потвърди констатациите в него, а именно че на посочените в акта за установяване дата и час получил сигнал за съдействие от друг негов колега св.

Б. Д., който бил взел документите на водача и установил, че за МПС няма валиден договор застраховка „Гражданска отговорност“.

В същата насока са и показанията на св. Б. Д. , който инициирал проверката. Пред съда същия поясни, че видял буса на пешеходната зона.

Поискал документите на водача, тъй като нямал в себе си таблет, извикал колегите му да дойдат. След появата на служителите, сред които и св.Ст.Б., жалбоподателят преместил буса.

Пред съда жалбоподателят заяви , че бил установен в момента, в който се отзовал да премести буса, действително се намирал в автомобила, но бусът не бил използван активно и движен. Преди паркирането на автомобила твърди, че бил управляван от брат му, но се наложило последният да отиде някъде и му оставил ключовете, а жалбоподателят трябвало да премести буса, тъй като пречел на движението и бил сам. На въпроса защо не е заявил пред проверяващите, че не е управлявал буса преди това, а е излязъл да го премести, жалбоподателят не успя да даде отговор.

При съпоставка между показанията на св.Б.Д. и Ст.Б. следва да се отчете, че същите са последователни, взаимнодопълващи се и логични. Св. Д. е установил първи позиционирането на буса на пешеходната зона, изискал е документите на водача, но тъй като нямал таблет, поискал съдействие от колегите му, един от които е бил св.С. Б.. Действително бусът е бил собственост на трето лице, не на жалбоподателя. При появата на полицаите се е появил единствено жабоподателят, той е разполагал с ключовете на автомобила. В жалбата се твърди, че автомобилът не бил ползван активно и движен, но в противоречие с тази част от обясненията е установеното, за което свидетелства и Б.Д., че докато бил позициониран на пешеходната зона се извършвала дейност по разтоварване. Веднъж жалбоподателят твърди, че автомобилът не е използван, следващ път, че разтоварвал от него столове, т.е очевидно автомобилът не е бил неизползван, а напротив използван е по предназначение, а вътре в него е имало и предмети, които били разтоварвани.

2

По-нататък в друга част от обясненията си той твърди, че не бил сам, а с брат му, който управлявал буса, но на последния възникнал ангажимент и тръгнал, а ключовете били в колата и той преместил буса. Прави впечатление и че на място при проверката жалбоподателят не е направил възражения, че не той е водач на буса, а брат му, както и не е посочил, че неговото участие се изчерпва само с преместването. Такива възражения жалбоподателят прави за първи път в жалбата си. В показанията си пред съда св. Д. възпроизведе и конкретните реплики на жалбоподателя, че ще премести буса. Така констатираните противоречия дават основание на съда да приеме, че обясненията на жалбоподателя не се подкрепят от събраните доказателства по делото, поради което и същите се оценят като защитна версия, което е част от упражнено от него право на защита. В хода на проведеното в няколко съдебни заседания съдебно следствие жалбоподателят не успя да опровергае установеното в хода на проверката, да представи доказателства, различни от събраните в хода на административнонаказателното производство.

В съответствие с показанията на св.Б. е и направената справка от сайта на Гаранционен фонд, според която на посочените дата и час в акта за установяване на адм. нарушение и в наказателното постановление МПС е било без застраховка Гражданска отговорност.

Предвид събраните по делото доказателства съдът прие, че фактическата обстановка е обективно и правилно установена.

Материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл. 638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Цитираната разпоредба предвижда ангажиране административнонаказателна отговорност на водача на МПС. Задължението на собственика на МПС е да заплати задължителната при управление „Гражданска отговорност“. Но преди управление на МПС водачът е длъжен да провери и да се увари, включително чрез справка в Гаранционния фонд, който е публичен, дали за управляваното от него МПС, има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, независимо, че не е негов собственик. В настоящия случай се установи дори, че водачът е разполагал с нужната документация, свързана със застраховката на МПС, но не е проверил дали е имало действаща застраховка преди да пристъпи към управление на МПС. Той е знаел къде са документите и ги е представил на проверяващите. Като не е извършил необходимата проверка относно застраховката (поради небрежност или самонадеяност), той е осъществил състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ при форма на вината непредпазливост . Така наложеният размер на глобата е фиксиран , поради което и в тази част наказателното постановление не подлежи на ревизиране.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства съдът прие, че автомобилът , за който е установено, 3 че няма гражданска отговорност, се ползва и то съгласно основното му предназначение с оглед установеното в хода на проверката, че се е извършвала разтоварителна дейност. Съдът прие, че участието на водача не се изчерпва само в преместването на буса, а и преди това с позиционирането му на място пешеходна зона, което е било повод за иницииране на проверката, като основание за този извод е възпроизведеното от св.Д., че при появата на полицаите водачът без дори да му е наредено, е заявил, че ще премести буса, с което е демонстрирал пред полицаите и е създал представа у тях, че преди това го е поставил на мястото, откъдето трябва да го премести. По тези съображения съдът прие, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. И двата акта са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма.

Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Налице е и съответната компетентност на органите, които са ги съставили, като доказателство за това е Заповед 317з-11765/31.12.2021 г.- заверено копие, Заповед 8121к6988/04.06.2021 г.-заверено копие.

Предвид изложеното съдът прие, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0441000130/14.04.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на Г. А. Ц. от *** ЕГН ********** за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане е наложено административно наказание „глоба" в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4