Присъда № 6 от 30.01.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №6/30.01.2026г. по НОХД №396 от 2023 г. по описа на РС-Разлог.

РП-Б., ТО-Р., е повдигнала обвинение с/у И.А.С., ЕГН:*, за това, че на 19.08.2016 г. в кантора, в *, пред надлежен орган на властта - нот. М.Г.К., вписана в регистъра на Нот. камара на Р.Б. под №553, с район на действие Рг.РС, в ОЗ, проведено по нот.дело №225/2016 г., като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, твърдейки че сгради със стари идентификатори *** (еднофамилна жил. сграда с площ от 78 м2 ) и *** (селскост. сграда с площ от 46 м2 ) по КККР на *, повече от 20 г. са ползвани само от М.А.Б., като същият не ги е изоставял, владеел ги за себе си като собственик и пред всички винаги е демонстрирал това, както и че няма възприятия друг да ползва сградите, да има претенции и да оспорва собствеността в/у същите - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

-с/у А.И.С., ЕГН:*, за това, че на 19.08.2016 г. в кантора, в *, пред надлежен орган на властта - нот. М.Г.К., вписана в регистъра на Нот. камара на Р.Б. под №553, с район на действие Рг.РС, в ОЗ, проведено по нот.дело №225/2016 г., като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, твърдейки че сгради със стари идентификатори *** (еднофамилна жил. сграда с площ от 78 м2 ) и *** (селскост. сграда с площ от 46 м2 ) по КККР на *, повече от 50 г. непрекъснато и открито са ползвани само от М.А.Б., като същият ги поддържал, не ги изоставял да запустеят, както и че всички хора знаят, че сградите са негови и че никой друг не е оспорвал собствеността в/у същите - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

-с/у С.И.К., ЕГН*, за това, че на 19.08.2016 г. в кантора, в *, пред надлежен орган на властта - нот. М.Г.К., вписана в регистъра на Нот. камара на Р.Б. под №553, с район на действие Рг.РС, в ОЗ, проведено по нот. дело №225/2016 г., като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, твърдейки че сгради със стари идентификатори *** (еднофамилна жил. сграда с площ от 78 м2 ) и *** (селскост. сграда с площ от 46 м2 ) по КККР на *, повече от 40 г. са ползвани постоянно от М.А.Б. като негови собствени такива, друг не ги е ползвал и няма възприятия някой да му е спорил за собствеността, както и че всички хора знаят, че сградите са негова собственост и това се демонстрира пред всички - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

В хода на съд. следствие подсъдимия С.И.К. е починал, поради което, съдът с протоколно определение №1453/27.11.2024г. е прекратил на осн. чл.250, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, нак. производството по НОХД №396 от 2023 г. по описа на РС-Рг по отношение на подсъдимия С.И.К., с ЕГН*.

Прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, посочени в обвинителния акт, правните аргументи относно правната страна на това деяние, включително и относно това, че нотариуса е надлежен орган на власт, пред който може да бъде осъществено това деяние.

Твърди, че по отношение на наказанието следва да се вземе предвид, че е изминал изключително дълъг период от извършване на деянието, като причината е късното сезиране на правозащитните органи. Пледира по отношение двамата подсъдими да бъдат признати за виновни, като за подсъдимия А.И.С. по изложени от прокурора съображения да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер за срок от 3 месеца, като се приложи института на условното осъждане с минимален изпитателен срок от 3 г., като не прави искане да бъдат налагани пробационни мерки в този срок. По отношение на И.А.С. счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с малко по- тежко наказание предвид смекчаващите обстоятелства, а именно 6 м. „Лишаване от свобода“, отново с прилагане института на чл.66, ал.1 с минимален изпитателен срок от 3 г.

Защитата на подсъдимите, адв.З.-К. твърди, че така повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен начин, а присъдата не следва да почива на предположения, включително и на 1 неизяснени имуществени отношения, каквито спорове явно се навеждат, включително и от показанията на разпитаните брат и сестри. Пледира подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по така повдигнатото им обвинение.

Подсъдимият А.С. дава обяснения, твърди, че не е извършил престъпление като посочва, че възприятията са му, че единствено М.Б. е ползвал процесния имот за сочения период.

Подсъдимият И.С. дава обяснения, твърди, че е казал истината пред нотариуса, като счита, че не е извършил повдигнатото му обвинение.

Съдът след преценка на събраните док-ства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият И.А.С., ЕГН:*, е роден на *, с адрес: *, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, работи към БДЖ-г.Р..

Подсъдимият А.И.С., ЕГН*,е роден на *, с адрес: *, българин, български гражданин, женен, неосъждан, основно образование, пенсионер.

През 2016 г. свидетелят М.А.Б. от *, подал ч/з кмета на о.Б. молба- декларация до нот.

М.Г.К., вписана в регистъра на Нот. камара на Р.Б. под №553, с район на действие Рг.РС като изрично посочил в молбата-декларация, че не разполага с документ за собственост, поради което, на основание чл.587 от ГПК, и чл.79 от ЗС, поискал извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност на недвижими имоти - сграда с идентификатор *** (въз основа на заповед №*/09.09.2021 г. на длъжностно лице, упълномощено от Н-к на СГКК-Б., на сградата е определен нов идентификатор – *** по КККР, в *, с площ от 78 м 2 , брой етажи -1, предназначение - еднофамилна жил. сграда, и сграда с идентификатор *** (въз основа на заповед №*/09.09.2021 г. на длъжностно лице, упълномощено от Н-к на СГКК-Б., на сградата е определен нов идентификатор - ***) по КККР, в *, с площ от 46 м 2 , брой етажи - 1, предназначение - селскост. сграда, ч/з разпит на трима свидетели.

На 19.08.2016 г. в кантората на нот. М.К., в *, в ОЗ, същата разгледала образуваното по коментираната молба-декларация нот.дело №225/2016 г. На същата дата - 19.08.2016 г., И.А.С., А.И.С. и С.И.К. са разпитани в процесуалното качество на свидетели. По надлежен ред е снета самоличността им, след което са им разяснени правата и задълженията на свидетели. Изрично са предупредени и за наказателната отговорност по чл.290 от НК, - за лъжесвидетелстване. И.С., А.С. и С.К. обещали да кажат истината по отношение отправеното искане от страна на М.А.Б. за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост в/у процесните имоти.

Изявленията на посочените 3 лица в качеството им на свидетели по обстоятелствена проверка били отразени в протокол от 19.08.2016 г. по нот. дело №225/2016 г., който бил съставен от св.М.К. в качеството й на нот. вписана в регистъра на Нот. камара на Р.Б. под №553, с район на действие Рг.РС.

Отново на същата дата - 19.08.2016 г., нот. К. след като приела, че сгради с идентификатори *** (нов идентификатор от 2021 г. ***) и *** (нов идентификатор от 2021 г. ***) по КККР са придобити от М.А.Б. по давност, се произнесла с постановление по чл.587, ал.3 от ГПК, като го признала за собственик.

Изводите на нотариуса са базирани на показанията на тримата свидетели, съобразно които конкретният имот е владян от молителя спокойно и необезпокоявано от никого, същият го е поддържал, като владението е продължило повече от законоустановения придобивен давностен срок (повече от 10 г.) явно, спокойно и без оспорвания. Издаден е и нотариален акт №80, том II, per. №2430, дело №225/2016 г. по описа на нот. К..

При анализа на гласните док-ства и съпоставката им с писмения доказателствен материал и останалите доказателствени средства, съдът намира, че не следва да кредитира изцяло обясненията на подсъдимите. Известно е, че този способ за събиране на док-ства има хар-р и на средство за защита. В тази вр., извън безспорно установеното обстоятелство, че двамата подсъдими и М.Б. се познавали добре на различно основание- роднинство и дългогодишно 2 приятелство, както и че това тяхно познанство стои в основата на явяването им в производството по обстоятелствена проверка пред нотариус, останалите изложени твърдения в хода на разследването и пред съда, следва да бъдат отхвърлени като защитна версия. Така, твърденията на И.А.С. и А.И.С., че действали с убеждението, че М.Б. че владее процесните сгради като собственик повече от 10 г., което владение е явно и необозпокоявано от никого, не намират нито фактическо потвърждение, нито логическо такова.

При формиране на вътрешното си убеждение съдът извърши цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото свидетелски показания, като ги обсъди в контекста на писмените док-ства, както и на останалите доказателствени източници по делото.

На първо място съдът обсъди показанията на свидетелите – служители на общината - Д.П. и И.М.Д. и нот. М.К.. Същите не съдържат преки възприятия относно същинските факти от предмета на доказване, свързани с упражняваната фактическа власт в/у процесните имоти и механизма на осъществяване на деянието, но имат съществено значение относно съставянето, оформянето, движението и удостоверителния хар-р на документите, приобщени като писмени док-ства по настоящото нак. производство. Тези свидетели потвърждават, че именно те са изготвили или участвали в изготвянето на съответните документи, при спазване на служебните си задължения и обичайната адм. или нотариална практика. Показанията им са ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви и напълно съответстват на приложените по делото документи, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Макар и да не установяват непосредствено авторството и изпълнителното деяние, тези показания имат важно спомагателно значение за проверка на достоверността и произхода на писмения доказателствен материал, който подкрепя обвинителната теза.

На следващо място, съдът обсъди показанията на свидетелите, намиращи се в близка родствена връзка с М.Х.Б. и М.Б., а именно техните сестри -Ф.А.Ю., Е.А.М., Т.Х.Б.. Съдът подхожда към тази група свидетели с необходимата предпазливост, доколкото родствената близост сама по себе си предполага възможна заинтересованост или поне вътрешно колебание при възпроизвеждане на фактите. Наред с това съдът отчита и спецификата на средата, в която тези лица живеят – малко населено място, в което междусъседските и роднинските отношения са силно преплетени, а заемането на категорична позиция в полза на едната или другата страна е обективно затруднено. Именно в този контекст съдът намира за напълно обясними проявената от тези свидетели предпазливост, уклончивост и на места непълнота на устните им показания, дадени в съд. фаза. Въпреки това, при цялостния анализ на показанията им, включително в съпоставка с прочетените по надлежния ред техни предходни показания, се установява 1 устойчива фактическа линия, а именно, че лицето, което в преобладаваща и съществена степен е полагало грижи за двата процесни имота и сградите в тях, е именно М.Х.Б., а не М.Б.. От тази група показания, макар и не винаги изразено с категоричност, се извежда че М.Б. е бил възприеман като човекът, който реално се е занимавал с имотите, осъществявал е поддръжка, разполагал е с достъп до тях и ги е ползвал по начин, хар-рен за собственик или владелец. В тази част съдът кредитира показанията им, тъй като те се подкрепят както от останалия гласен доказателствен материал, така и от писмените док-ства и данните от извършения оглед на място.

Особено значение съдът отдава на показанията на свидетелите, за които не се установява никаква родствена, имуществена или друга заинтересованост от изхода на делото, а именно съседите на М.Х.Б. - М.С.Б., С.М.Б., А.С.Б.. Именно тази група свидетели съдът възприема като най-обективен и надежден източник на информация относно фактическото състояние на имотите и начина, по който те са били ползвани през годините. Техните показания са непосредствени, основани на лични възприятия, логични, последователни, взаимно допълващи се и лишени от съществени противоречия. От същите по несъмнен начин се установява, че именно М.Х.Б. е бил лицето, което трайно и открито е демонстрирало отношение към имотите като към свои – извършвал е ремонтни дейности, съхранявал е вещи 3 в тях, включително зимнина, ползвал е помещенията, поддържал е сградите и по този начин е манифестирал фактическа власт в/у тях. Тези показания съдът кредитира изцяло, тъй като не само са вътрешно последователни, но и кореспондират с останалите док-ства по делото – най-вече с писмения доказателствен материал и с протокола за оглед, от който се установяват състоянието на имотите и обстоятелството, че именно М.Б. е осигурил достъп до старата къща и плевнята. Това не е без значение, тъй като осигуряването на достъп до недвижим имот представлява външна, ясно възприемаема проява на фактическа власт, а не случайно или епизодично присъствие.