Акт № 481 от 10.11.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- 575/2026
- Подписан
- 10.11.2026
- В сила
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 41 · Закон за собствеността
- чл. 17, ал.3 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 481 гр. Плевен, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500575 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК114005624 срещу Решение № 1378/ 18. 10. 2024 г. по гр. д. № 3540/ 2023 г. по описа на РС- Плевен.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за изцяло отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Е. Р. Б. с ЕГН********** не е изразила становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на 1 чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е отхвърлил предявения иск от ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН АД, БУЛСТАТ: *********, Адрес (седалище/адрес управление): гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, Законен представител Й.В.В. - Изпълнителен директор, против Е. Р. Б., гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. А, ап.
32, с ЕГН: **********, за сума от 519 лв. главница, представляваща ползване и незаплатена топлина енергия за период 01.02.2021 до 31.01.2022г, мораторна лихва в размер на 0,00 лв. за период 05.01.2022 до 06.03.2023 г. и разноски в размер на 100 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови решението си районният съд е приел в мотивите на същото, че характеристиката на сградната инсталация като етажна собственост е следната: по отношение на физическата и поддръжка, всеки е длъжен да участва съгласно дела си/ чл. 41 от ЗС/, тъй като тя се явява акцесорна част към самия имот. По отношение на ползването - сградната инсталация се характеризира с факта, че същата може да не се ползва, да се ползва от едно лице, да се ползва от две и повече лица, да се ползва от всички - без това да нарушава правата на другите съсобственици. По отношение на предназначението и - служи само и единствено по нея да се пренесе флуид с определени параметри до отоплителните тела пар.1 т.3 от Наредба 16-334/.
Желателно е загубите от енергия по тези тръби да е по- малка. Затова се подменят металните тръби с полипропиленови или полиетиленови с медна или алуминиева вложка и върху тях се поставя тръбна изолация - най-често микропореста гума.
Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че подходът и уредбата в Закона за енергетиката, касаещ сградната инсталация е изцяло погрешен и в противоречие на неприкосновеността на частната собственост, регламентирана в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Дори и със 2
Закон не може да се задължи едно лице да ползва своя/съсобствена вещ.
Ползването като вещно право на собствеността, неприкосновена от една страна е право, а не задължение на собственика на вещта.
Разпределянето на загубите от ползването на сградната инсталация върху собственост е „ данък” и е недопустим данък в полза па търговско дружество. От друга страна, е нарушена е правната норма, отразена в чл. 32 от Конституцията на Р България и чл. 8 от ЕКЗПЧС.
Въззиввният съд счита, че решението не районния съд следва да бъде потвърдено, но не по изложените мотиви в обжалваното решение, които съдът приема за неправилни и противоречащи на материалния закон.
От доказателствата по делото се установява, че въззиваемата Е. Б. лично и като пълномощник на съпруга си С.Б. е прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим жилищен имот на сина си М.С.Б. срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 93, том ХХI, дело № 4093/ 1997 г. на нотариус Д.Ч. при РС- Плевен, като прехвърлителите са запазили правото си да ползват самостоятелно, безвъзмездно и пожизнено имота, както и че той няма да се отдава под наем, отчуждава и ипотекира до края на живота на продавачите.
По делото са представени договори между възивника и „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ ЕООД за отчитане на използваната топлоенергия от клиентите на въззивника в ж.к. ***, бл. ***, вх. А, където се намира процесният имот.
Въззивният съд приема, че въззиваемата Е. Б. е клиент на въззивника като топлофикационно дружество за доставка на топлоенергия в процесния имот, независимо от това, че липсват доказателства за сключен договор за доставка на топлоенергия между страните.Същата е клиент на въззивника на основание чл. 150, ал.1 и чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно публикуваните Общи условия на толпофикационното дружество дължи съответните суми за доставка и ползване на топлоенергия за съответния период.
По отношение на размера на исковата претенция съдът счита, че следва да бъде съобразено заключението на съдебно - счетоводната експертиза, допусната в първоинстанционното производство, в което е посочено, че на въззиваемата е начислена сумата от 571, 67 лв. за ползвана топлоенергия за периода от 01. 11. 2021 г. до 31. 01. 2023 г. Вещото лице е посочило, че същата 3 е погасила част от задължението след предявяване на иска от топлофикационното дружество в общ размер на 100, 68 лв. / 51, 47 евро и е останала дължима сумата от 470, 99 лв. / 240, 81 евро.
В хода на съдебното дирене във въззивното производство въззивникът е заявил, че цялата сума по задължението е погасена, като е отправено искане за прекратяване на производството поради оттегляне на иска по чл. 232 ГПК и за обезсилване на първоинстанционното решение. Въззиваемата, която е ответница по иска, не е заявила чрез особения си представител съгласие за оттегляне на иска, каквото е необходимо предвид на това, че искането по чл.
232 ГПК е направено след провеждане на първото по делото заседание в пъроинстанционното производство, поради което въззивният съд се произнася по същество за основателност на въззивната жалба.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване на задължението във висящността на съдебното производство във въззивната инстанция, а не поради изложените в първоинстанционното решение мотиви.
Въззивният съд счита, че изложените мотиви за неоснователност на иска от районния съд са необосновани и не се опират на каквито и да са правни разпоредби, поради което правните изводи на съда затова, че разпределянето на загубите от ползването на сградната инсталация върху собственост е „данък“ и е недопустим данък в полза на търговско дружество, както и за наличие на противоречие между чл. 17, ал.3 КРБ и ЗЕ.
По изложените съображения въззивният съд счита, че следва обжалваното решение да бъде потвърдено, но не по изложените от районния съд мотиви, а поради погасяване на задължението от страна на въззиваемата във висящността на въззивното производство.
В срока за произнасяне по делото е постъпила молба от въззивника с искане за промяна на присъденото възнаграждение на особения представител на основание чл. 253 вр. чл. 47, ал.6 ГПК. Твърди се, че особеният представител не е представил писмен отговор на въззивната жалба и не е представил писмена защита, както е посочено от съда в заседанието си на 13.
10. 2026 г. и съответно особеният представител на въззивемата не е положил необходимите професионални усилия за определяне на възнаграждение в размер на 204, 52 евро.
4
Въззивният съд счита, че молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като размерът на възнаграждението съответства на положения от особения представител професионален труд. Действително по делото липсва депозиран отговор на въззивната жалба от особения представител на Е. Б., но по делото е представено писмено становище от особения представител приложена на лист 28 – 30 от делото и е представен препис за въззивника.
Особеният представител се е явил в единственото проведено въззивно съдебно заседание, като е изразил становище по хода на производството. С оглед на това съдът счита, че размерът на възнаграждението не следва да бъде намален и молбата на въззивника следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 1378/ 18. 10. 2024 г. по гр. д. № 3540/ 2023 г. по описа на РС- Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН“ АД с БУЛСТАТ ********* за намаляване на основание чл. 253 вр. чл. 47, ал.6 ГПК на въззнаграждението определено на особения представител на въззиваемата Е. Р. Б., адв. Ц. П. от размер на 204, 52 евро в по- малък размер.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5