Решение № 2138 от 14.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2138 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110106087 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т.С. ЕАД, искова молба, насочена против С. Б. Ч., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 2952.23лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до обект с абонатен № 34571, представляващ ап. 3, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 454.33лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г., 41.20лв.

– цена на услуга дялово разпределение за периода м.09.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 8.57лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2018г. – 21.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№56956/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от дружеството „Т.“ О., която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се прави възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност. Заявените искови претенции се оспорват по основание и размер, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

По отношение претенцията за доставена, но незаплатена топлинна енергия:

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

2

От представения на л. 16 препис от съдебен протокол се установя, че е одобрена съдебна спогодба, по силата на която процесния недвижим имот - обект с абонатен № 34571, представляващ ап. № 3, находящ се в /АДРЕС/, е поставен в дял на ответника С. Б. Ч., респективно същата през исковия период доколкото е била собственик на жилището е притежавала качеството потребител на топлинна енергия.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната станция е топлозахранвала цялата сграда, като общият топломер се е отчитал по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители.

Според заключението в имота на ответника е имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО / индивидуален разпределител на разход на отопление/, в банята има щранг – лира, без техническа възможност за монтаж на ИРРО, като показанията на уредите са отчетени на 25.05.2019г. и 20.06.2020г. и отчетените показания фигурират в изравнителните сметки. Вещото лице е посочило, че за двата отчетни периода за щранг – лирата има служебно начислена ТЕ на база инсталирана мощност. Видно от заключението през процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълна отопляаема кубатура, като на вещото лице не е представен акт за разпределяне на кубатурата за процесния имот.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимите се суми за топлинна енергия за процесния период в размер на 2993.43лв. не са заплатени, като доколкото искът за стойността на топлинна енергия е заявен за сума в по-малък размер следва извода за основателност на претенцията.

С оглед извода за основателност на заявената претенция, следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.

За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече 3 от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 01.10.2021г., респективно всички вземания станали изискуеми преди 01.10.2018г. са погасени по давност, в случая погасено по давност е вземането за топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м. 07.2018г.вкл.

За останалата част от периода м.08.2018г. – м. 04.2020г., видно от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, непогасеното задължение за топлинна енергия е в размер на 2663.23лв., за която част претенцията се явява основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че от тази сума следва да се извади и начислената сума за сградна инсталация в размер на 271.73лв., доколкото в проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице по съдебнотехническата експертиза посочи, че от страна на ищеца не му е представен Акт за разпределение на кубатурата за сградна инсталация, респективно не може да се изчисли дела, относим за процесния апартамент, а сумата е включена в заключението като част от дължимата се главница. Тези твърдения на експерта се потвърждават и от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, доколкото на страница 3 от същото вещото лице е посочило изрично, че не му е представен акт за разпределение на кубатурата на процесния имот за сградна инсталация.

По изложената аргументация след съобразяване на погасената по давност част от претенциите на ищеца и след приспадане на сумата от 271.73лв., следва извода, че претенцията за доставена, но незаплатена топлинна енергия се явява частично основателна за сумата от 2391.50лв., като над тази сума до максимално претендирания размер от 2952.23лв., или в частта за сумата от 560.73лв. искът се явява неоснователен.

По отношение претенцията за дялово разпределение:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.