Решение № 3276 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3276 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100510413 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 9324 от 02.06.2023 г., постановено по гр.дело № 33925/2021 г. на СРС, Г.О., 77 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, че „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, ЕИК 130102503, дължи на „РЕФЛЕКС-М“ ООД, ЕИК 202117837, сумата от 16382,38 лв., представляваща неустойка съгласно чл.5 от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 160, т.IV, рег.№ 7308, дело № 673/2020 г. на нотариус .И.Н., рег.№ 040 на НК, вписан в СВ-София с вх.рег.№ 35404 от 02.07.2020 г., акт № 2, т.LXXXVIII, дело № 26819/2020 г., партидна книга: стр.681192, за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 04.02.2021 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 15.02.2021 г. по ч.гр.дело № 7120/2021 г. по описа на СРС, 77-ми състав. С решението на съда е отхвърлено предявеното от „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, ЕИК 130102503, срещу „РЕФЛЕКС-М“ ООД, ЕИК 202117837, възражение за прихващане с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 300000 лв., представляваща имуществени вреди пропуснати ползи от продажбата на апартамент 7, разположен на пети етаж в 1 жилищна сграда с адрес: гр.София, ул.****. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, ЕИК 130102503, да заплати на „РЕФЛЕКС-М“ ООД, ЕИК 202117837, сумата от 2399,65 лв., представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 1067,65 лв., представляваща разноски по ч.гр.дело № 7120/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.

Срещу решението на СРС, 77 с-в е постъпила въззивна жалба от „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, гр.София, подадена чрез управителя Х. В. В., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. Моли съда, в случай, че потвърди решението в частта по предявения установителен иск за неустойка с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, да уважи направеното възражение за прихващане до размера на претенцията на ищеца. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „РЕФЛЕКС-М“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Д. В. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението, в частта, с която е отхвърлено предявеното от „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, ЕИК 130102503, срещу „РЕФЛЕКС-М“ ООД, ЕИК 202117837, възражение за прихващане с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 300000 лв., представляваща имуществени вреди - пропуснати ползи от продажбата на апартамент 7, разположен на пети етаж в жилищна сграда с адрес: гр.София, ул.****, е недопустимо. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК, ВКС, потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект - погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер.

Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината "извънсъдебно прихващане", изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Извършено в процеса, т.нар. "съдебно прихващане", изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане.

Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е съчетано с оспорване на основанието на иска, възражението е евентуално. По него съдът се произнася, след като отхвърли останалите. Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е единственото възражение, съдът винаги се произнася по него, когато установи съществуването на пасивното вземане. Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса. Чл.298, ал.4 ГПК не разграничава двете хипотези.

Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е без значение за обратното действие на погасителния способ. Извънсъдебното и съдебното прихващане касаят все института на прихващането. Той е материалноправен, а ефектът на погасителния способ е винаги ретроактивен. С възражението за прихващане ответникът извършва изявлението за прихващане в процеса по предявения иск или се позовава на осъществения извън процеса погасителен способ. Когато възражението е неоснователно, съдът уважава иска /изцяло или частично/ според заявения и установен размер на пасивното вземане.

Когато е основателно, съдът отхвърля иска /изцяло или частично/ като погасен чрез 3 прихващане до заявения и установен размер на по-малкото от насрещните вземания.

Ищецът може да се снабди с изпълнителен лист за горницата от своето вземане, останала непогасена след прихващането. Решението не е изпълнително основание за непогасената част от вземането на ответника /чл.404 ГПК/. Следователно възражението за прихващане е отбранително средство, с което разполага ответникът в защитата си срещу предявения иск. То внася допълнителен предмет на делото / чл.298, ал.4 ГПК/, но действието на решението по него не надхвърля защитата по предявения.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК, ВКС, характеристиката на възражението за прихващане като защитно средство се изяснява и чрез съпоставка с насрещния иск. Диспозитивното начало позволява на ответника да прецени дали да заяви вземането си с насрещен иск или с възражение за прихващане. Неупражнената възможност за насрещен иск не следва да ограничава което и да е от защитните му средства, нито да води до неблагоприятни последици за него. Когато ответникът предяви вземането си с насрещен иск, цялото негово вземане става предмет на делото. Съдът се произнася по насрещния иск независимо от първоначалния. С насрещния иск изявление за прихващане не се прави.

Решението установява вземанията, такива каквито са към приключване на съдебното дирене. След влизане в сила на решението всяка от страните може да направи изявление за извънсъдебно прихващане. Насрещните вземания са определени по основание и размер и са безспорни, т.е. ликвидни. При възражението за прихващане правото на прихващане се заявява като осъществено или се осъществява в процеса за активното вземане. Максималната защита, която ответникът може да получи, е отхвърляне на иска. Активното вземане внася допълнителен предмет на делото, но погасителният ефект на прихващането настъпва в пределите на вземането, установено с иска - до размера, необходим за прихващането. Над този размер вземането на ответника не може бъде пресъдено. Непогасената горница след прихващането остава извън процеса. За нея решението поражда сила на пресъдено нещо, подобно на решението по изцяло уважения частичен иск - за правопораждащите факти на активното вземане. /ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС/.

Разликата между насрещния иск и възражението за прихващане се проявява и в диспозитива на решението. По насрещния иск съдът постановява самостоятелен диспозитив, независим от първоначалния иск. По възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск. С оглед на което постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта с която е налице изрично произнасяне по неоснователно възражение за прихващане в диспозитива на същото и е 4 отхвърлено, като неоснователно възражение за прихващане направено от ответника „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, гр.София следва да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо.

На следващо място, съдът приема, че решението е правилно, в частта, с която е уважен предявения от ищеца „РЕФЛЕКС-М“ ООД, гр.София срещу ответника „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, гр.София установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, че „ЛУКССТРОЙ 99“ ООД, ЕИК 130102503, дължи на „РЕФЛЕКС-М“ ООД, ЕИК 202117837, сумата от 16382,38 лв., представляваща неустойка съгласно чл.5 от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 160, т. IV, рег. № 7308, дело № 673/2020г. на нотариус .И.Н., рег. № 040 на НК, вписан в СВСофия с вх.рег. № 35404 от 02.07.2020 г., акт № 2, т.LXXXVIII, дело № 26819/2020 г., партидна книга: стр.681192, за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 04.02.2021г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.02.2021г. по ч.гр.дело № 7120/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Разпечатката съдържа 29 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b89b44d7-0946-4d28-8edf-6fc47b70ba6a