Решение № 126 от 14.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600563 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по внесен обвинителен акт срещу подс. П.Д.А.. за извършено престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДВП.

Първоначално, в протеклото съдебно производство по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, с Присъда № 260003/04.02.2021 г. по НОХД № 648/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик подсъдимият П.Д.А.. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода“, като е признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение - да е допуснал и нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

На основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години, 1 считано от влизане в сила на присъдата в сила, а на основание чл.343г от НК подсъдимият П.А. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

По въззивни жалби на частните обвинители с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и искане да се изтърпи ефективно, както и на подсъдимия с доводи за явна несправедливост на наказанието и искане за неговото намаляване, с Решение № 24/22. 06. 2021 г. по ВНОХД № 193/2021 г. друг състав на Пловдивския апелативен съд на основание чл.335, ал.2 от НПК е отменил присъдата заради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви към постановения съдебен акт, довело до ограничаване възможността на страните да реализират процесуалните си права, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПзОС в стадия на разпоредително съдебно заседание.

При повторното разглеждане на делото, Пазарджишкият окръжен съд на проведеното разпоредително съдебно заседание и след предварителното изслушване на страните отново е одобрил изразеното съгласие съдебното производство да протече по реда на Глава 27 и чл. 371, т. 2 от НПК.

Тъй като в оправдателната част от присъдата за допуснато нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП не е постъпил протест или жалба на частните обвинители, същата е преценена за влязла в законна сила.

С Присъда № 8 от 28.09.2021 г. по нохд № 395/2021г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият П.Д.А.. от гр. П. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.08.2019 г., около 23.10 часа, на път II -37, км 118+700 м на пътното платно от гр. П. за с. Г., при управление на МПС - л.а. марка „М.“, модел „**“ ЦЦИ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на А.Б. А. с ЕГН ********** от гр.

П., която е настъпила на 13.08.2019 г. в МБАЛ-П., като е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.„б“, вр. чл. 343, ал. 1, буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.58а, ал.1 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подс. П.Д.А.. за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г, от НК подсъдимият П.Д.А.. съдът е ЛИШИЛ ОТ 2

ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подс. П.Д.А.. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - П., направените разноски в размер на 1660,80 лева.

За иззетото веществено доказателство - тахошайба от товарен автомобил *, е постановено след влизане на присъдата в сила, да остане приложена по делото.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали отново частните обвинители Б. А. А. и М. В. П., които са я обжалвали в наказателноосъдителната й част, чрез техния повереник – адв. С.Ч. от АК-С.. Намират присъдата за явно несправедлива, защото не са били отчетени в достатъчна степен недобрите данни за личността на подсъдимия, както и естеството на инкриминираната проява. В тази връзка молят въззивния съд да я измени като увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода и да постанови ефективното му изтърпяване.

На ОП – Пазарджик, на подсъдимия А. и на неговите защитници е било съобщено за постъпилата въззивна жалба, но не са направили възражения.

Представителят на АП – Пловдив при липсата на подаден протест заявява, че се присъединява към жалбата на частните обвинители по отношение на наложеното наказание, която е твърде семпла и формулира искане за налагане на ефективно и увеличено наказание лишаване от свобода, без да обсъжда наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС. Намира присъдата за обоснована и правилна, но незаконосъобразна по отношение на наложеното наказание, с оглед на отчетените приоритетни отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства спрямо смекчаващите такива. В тази връзка предлага да се измени присъдата, като се увеличи размерът на редуцираното наказание лишаване от свобода от 1 година и 4 месеца на 2 години, като остане приложението на чл.66 от НК. По отношение на наказанието лишаване от правоуправление намира, въпреки липсата на обсъждане в жалбата на частните обвинители, че няма пречка също да се увеличи от 3 години на 4 години.

Частните обвинители Б.А. и М.П. не се явяват, като са представлявани от техния преупълномощен повереник – адв. К.С. от АК – С., който поддържа подадената жалба срещу присъдата по изложените в нея съображения.

3

Намира, че окръжният съд неправилно е отчел наличието на приоритет на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства. Според него, дадените обяснения от досъдебното производство не са допринесли за изясняване на обективната истина по случая, а представеното от защитата експертно становище за психологическия статус на подсъдимия не представлява заключение от експертиза, за да бъде възприемано от съда.

Обръща внимание на допуснатите от подсъдимия груби нарушения на правилата за движение, предвид на твърде завишената скорост на движение много над позволената извън населено място и несъобразена с късите светлини на автомобила на подсъдимия, предприетото рисково изпреварване, въпреки наличието на двойна непрекъсната линия, както и че само по случайност, инцидентът се е разминал само с една жертва. В тази връзка счита, че отчетените положителни характеристични данни, не могат да заличат тежките последици от извършеното деяние. Затова се иска да се измени присъдата като се увеличи размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно, както и споделя виждането на прокурора за увеличаване на срока на лишаване от правоуправление.

Подсъдимият П. А. се явява лично и със своите защитници - адв. Д.М. от АК – С. и адв. Ч.Ч. от АК-П.. Заявяват, че присъдата е обоснована, законосъобрзна и справедлива, като предлагат да се потвърди, а подадената въззивна жалба на частните обвинители, да се остави без уважение. Намират, че от повереника на частните обвинители се преекспонират инкриминираните събития по отношение на превишената скорост на движение и механизма на произшествието, залегнали в обвинителния акт. По този повод считат, че окръжният съд правилно е преценил превеса на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства като наложените наказания са определени законосъобразно и справедливо, поради което не следва да се изменят.

Апелативният съд, след като се запозна с постъпилата въззивна жалба, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка за правилността на невлязлата в сила присъда по смисъла на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е частично основателна.

Настоящият състав обаче намира, че същата има за предмет единствено 4 наложеното, според частните обвинители, занижено по размер наказание лишаване от свобода и преценката за приложение разпоредбата на чл.66 от НК, защото се иска изрично неговото увеличаване и постановяване на ефективното изтърпяване на същото по смисъла на чл.337, ал.2, т.1 и т.2 от НПК[1].

Спрямо наложеното наказание лишаване от правоуправление в жалбата няма упоменаване и отправено искане, което съобразно разпоредбата на чл.

337, ал.2 от НПК за наличието на съответна жалба от частния обвинител, не позволява увеличаване на неговия срок, тъй като в противен случай би се нарушила забраната за реформацио ин пеус[2].

Фактическите положения и правните изводи, включени в предмета на доказване по делото, с които е обоснована от Окръжния съд съставомерността на инкриминираното деяние, са правилни и законосъобразни.

В проведеното второ по ред разпоредително съдебно заседание подс.

П.Д.А.. се е признал за виновен и със защитниците му са отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за провеждане на предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК.

Първоинстанционният съд законосъобразно, съобразявайки дадените му указания при предходното въззивно производство, е допуснал разглеждане на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. А. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Окръжният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите Б.А. и М.П. живеели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали две деца - починалият А. А. и св. С.П.. От около 8 години свидeтелите А. и П., заедно с малкия си син С.П. живеели и работeли в А.. Починалият А. А. живеел в Б., заедно с баба си и дядо си свидетелите А. и Р. А.и.

На 28.07.2019 г. св. Б.А., заедно със семейството си се прибрали в Б. и се намирали в жилище в гр. П..

На 06.08.2019 г. около 22.30 часа св. Б.А. се видял за последно с големия си син - А. А.. Той му казал, че излиза със своя приятел и съсед подсъдимия П.А.. Двамата решили да посетят турския ресторант „Н.“, намиращ се в непосредствена близост до с. Г.. Потеглили с л.а. марка „М.“, модел *** с рег. № ***, бял на цвят, собственост на фирма „М.“ ЕООД С., с управител П.А.. Автомобилът бил управляван от подсъдимия А., а на предна дясна седалка се возел А. А..

5

Около 23.10 часа двете момчета пътували по път II - 37 в посока гр. П. с. Г.. Непосредствено пред управлявания от подсъдимия автомобил, се движил товарен автомобил - камион М. с peг. № *** с водач - св. Н.С., който бил натоварен с дървен материал и извършвал курс от с. Н.М. за гр. В..

Товарният автомобил се движил със скорост около 60 км/ч., по преценка на водача. На излизане от гр. П., посока АМ Т., св. С. забелязал автомобили с включени аварийни светлини, спрели в срещуположната лента за движение.

Единият от тези автомобили бил с водач св. С.С., спрял, за да окаже помощ на св. Н.С., водач на л.а. „П.“ с peг. № ***, аварирал на пътното платно.

Виждайки това, св. С. намалил скоростта. В този момент, движещият се зад него „М.“, управляван от подсъдимия предприел маневра „изпреварване“ на товарния автомобил на участък с непрекъсната пътна маркировка. Тази маневра той предприел без да се убеди,че насрещното пътно платно е празно и същата ще е безопасна. В последния момент подсъдимият забелязал авариралите автомобили и за да избегне челен удар с тях, преустановил маневрата и се опитал да се върне отново зад камиона. П.А. не успял и загубил управление над автомобила. Последвал силен удар между предна челна, дясна част на М.а и задна лява част на товарния автомобил. Вследствие на удара, автомобилът, управляван от подсъдимия продължил своето движение - около 30 метра по пътното платно, минал покрай авариралите автомобили, засякъл пътя на камиона, минал пред него и продължил 10 метра извън платното. Установил се окончателно в затревената площ, от дясно по посока на движението си.