Присъда № 1 от 13.02.2024, Окръжен съд - Добрич

Мотиви към присъда №1 от 13.02.2024г. по в.н.о.х.д.№20 по описа на ОС-гр.Д. за 2024г.

Производството е образувано по реда на гл.XXI от НПК, по жалба на защитника на С. Н. Т. срещу присъда №32/26.09.2023г. на РС-гр.Д.. С поднадзорния акт подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 28.06.***г. до 27.12.***г. в гр.Д., в качеството си на длъжностно лице на *** в търговско дружество-*** на „Б.***“ЕООД, присвоил чужди пари в размер на 3 696,19 лева, собственост на „Р.Е.Е.Л.“ЕООД, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201, ал.1, във в-ка с чл.54 от НК на Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Жалбоподателят е признат за невиновен и оправдан за разликата до сумата от т 3 696,19 лева по първоначално повдигнатото обвинение.

На основание чл.45 от ЗЗД Т. е осъден да заплати на „Р.Е.Е.Л.“ ЕООД, сумата от 3680,20 л ева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.12.*** година, до окончателното изплащане на сумата С депозираната от защитника жалба се оспорва законосъобразността и обосноваността на атакувания акт. Излагат се доводи за допуснати от първостепенния съд нарушения по чл.13 и чл.14 от НПК, обусловили неправилно прилагане на материалния закон. Претендира се за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен в извършването на вмененото престъпление.

Представителят на ОП-гр.Д. изцяло се солидаризира с възраженията и доводите на защитата, пледирайки Т. да бъде оправдан.

Повереникът на гражданския ищец поддържа същото становище.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, становищата и доводите на страните, в рамките на дължимата цялостна проверка по чл.314 от НПК, въззивният състав установи:

При постановяване на оспореното решение първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна:

Към ***г. подсъдимият бил *** на „Б.***“ ЕООД-гр.Д.. По същото време куриерската фирма

„Р.Е.Е.Л.“ЕООД-гр.С.,

1 представлявано от свидетеля Р. К., подбирала партньори за осъществяване на дейността от тяхно име в страната. По тази причина свидетелят П. П.–*** на дружеството, се свързал с Т. и на 28.08.***г. между „Б.***“ЕООД и „Р.Е.Е.Л.“ЕООД бил сключен договор, по силата на който фирмата на подсъдимия следвало да извършва от името на „Р.“ куриерска дейност в офисите си в гр.Д.-да приема, разнася и доставя куриерски пратки, както и да събира наложени платежи от крайни клиенти по заявени към „Р.“ куриерски услуги.

Офисите на „Б.***“, в които се осъществявала дейността по договора, били два, като в първия работела свидетелката Г. Д., а във втория– свидетелката К. М.. На работните си места приемали или предавали пратки на клиенти, респ. получавали суми по куриерски услуги и наложени платежи. Събраните суми в края на работния ден се предавали на Т., който имал задължение да с е отчита редовно на възложителя по договора, като всеки ден пускал дневен отчет за през софтуера, който му бил предоставен за ползване. Отделно от това, подсъдимият и свидетеля К. И. разнасяли и приемали пратки от и до адреси на клиенти, за което получавали пари в брой или плащане чрез наложен платеж. Т. следвало да отчита куриерските услуги веднъж месечно чрез банков превод, а сумите по наложените платежи се превеждали два пъти седмично в сряда и петък по банков път. За свършената работа като представляващ изпълнителя , подсъдимият получавал възнаграждение, изплащано ежемесечно срещу фактура и при липса на възражения от страна на възложителя.

В хода на изпълнение на договора Т. започнал да бави превеждането на сумите към „Р.Е.Е.Л.“ ЕООД, за което с него били водени разговори по телефона или по ел.поща от служители на куриерската фирма. Според свидетелите И. Ч.–служител по *** и Д.

М.–***по офис-мрежата, Т. отказал да върне дължимите суми, позовавайки се на неполучено от възложителя възнаграждение, поради което към 28.06.***г. „Р. Е. Е. Л.“ ЕООД прекратил едностранно договора. Последвала нова кореспонденция с подсъдимия, който отказал да изплати претендираните от възложителя суми. Според заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, общата стойност на задължението към куриерската фирма е възлизало на 3 680,20 лева.

Така установената от първостепенния състав фактическа обстановка се гради преди всичко върху показанията на свидетелите Ч., М. и П.-служители от висшия ешалон на „Р.“, кредитирани изцяло 2 и безрезервно от районния съд, който се е задоволил формално да декларира, че приема за достоверни и показанията на водения от защитата свидетел К. И., а частично и обясненията на подсъдимия. В конкретния случай не е отчетено, че цитираните свидетели на обвинението са служители на дружеството ищец и следователно са в служебна зависимост, поставяща под съмнение достоверността на дадените показания, отричащи възможността да са били допускани твърдените от подсъдимия счетоводни и данъчни нарушения, целящи укриване на оборот. В противовес на приетото от съда твърденията на Т. намират безусловна опора в изложеното от И., чийто показания са конкретни, безпристрастни и резултат от лични непосредствени възприятия. Именно поради това районният съд е следвало да приеме обясненията на подсъдимия и в частта досежно използваните на практика форми на разплащане между дружествата, доколкото същото изцяло обяснява възникналия между страните имуществен спор и позоваването от страна на Т. на правата по чл.93 и чл.103 от ЗЗД.

По отношение приложението на материалния закон:

За да признае подсъдимия за виновен в извършването на вмененото престъпление по чл.201 от НК районният съд е приел, че с подписването на договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД между двете процесни дружества, Т. е придобил качеството длъжностно лице в структурата на „Р.“, на което временно и възмездно е възложена работа, свързана с пазене или управление на имущество на конкретното юридическо лице. Този извод изцяло противоречи на наказателната доктрина. От Постановление №3/1970г. на Пленума на ВС, през Тълкувателно решение №3/1974г. на ВС, до по-актуалните решения № 354/1995г. по н.д.№ 82/92г. на I н. о., №152/2014г. по н.д.

№302/2014г. на III н.о. или №27/2016г. по н.д.№56/2016г. на I н.о. на ВКС, съдебната практика безусловно е отстоявала становището, че „фактът на поверяването на определено имущество на външно, макар и длъжностно лице, не е достатъчен за квалифициране на деятелността му като длъжностно присвояване, тъй като то не представлява "длъжностно лице" за ощетеният правен субект и следователно не е налице коментираната функционална връзка между длъжност, работа и фактическа власт върху имуществото, безусловно необходима за квалифициране на определена проява като длъжностно присвояване. Тази връзка по принцип не се създава и по силата на облигационното правоотношение между страните, доколкото единствено на базата на това правоотношение една от страните не може да придобие качеството на длъжностно лице в структурата на 3 другата страна по договора, предоставила средствата“. В конкретния казус това е достатъчно подсъдимият Т. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.201 от НК поради обективна несъставомерност на вмененото деяние.

Досежно въпроса съставлява ли деянието друго престъпление, а именно-такова по чл.206 от НК-„Обсебване“:

Въпросният състав инкриминира получаване на някакво правно основание на чуждо имущество, за да бъде владяно или пазено, но деецът извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. В процесния случай с обвинителия акт/абзац първи от гърба на л.5 от н.о.х.д.№244/2022г. на ДРС/ е заявено, че Т. се е разпоредил с процесната сума в свой личен интерес, но по неустановен по делото начин, като в предния абзац се сочи, че просто е отказал да върне 3696,19 лева на възложителя. Едва в мотивите към поднадзорния акт/л.198, абзац 4/ задържането на процесните средства е определено като противозаконно, без да се държи сметка за дадените от подсъдимия обяснения, подкрепяни от показанията на свидетеля И., че отказът да престира средства на възложителя е по същество упражняване на правото на задържане по чл.90 от ЗЗД до изплащане на дължимото от насрещната страна. В тази насока показателни са решения №188/2012г. по н.д.№514/2012г. на II н.о., №165/2016г. по н.д.№565/2016г. на II н.о., №92/2010г. по н.д.№749/2009г. на II н.о. на ВКС и т.н., които разглеждат продължаващото упражняване на фактическа власт върху чуждата вещ и след разваляне на договор, но в изпълнение на защитеното от закона право на задържане, като се акцентира върху това, че за правилното приложение на закона е не дали от гледище на гражданското право деецът има право на задържане, а че упражняването му индицира липсата на умисъл за своене. В конкретния казус това предопределя и субективната несъставомерност на осъщественото деяние по чл.206 от НК.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи съдът счете процесната жалба за неоснователна. Познадзорния акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което подлежи на безусловна отмяна, като жалбоподателят бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Това, ведно с липсата на противоправност на упражненото право на задържане обуславя и отхвърлянето на гражданския иск като неоснователен и недоказан.

Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата 4 си.

Председател:.................

Членове: ..................

...........................

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№1 гр. гр. Добрич, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Детелина Вл. Михова и прокурора Р. Г. Б. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243200600020 по описа за 2024 година На основание чл.336, ал.1 т.3 от НПК съдът

ПРИСЪДИ:

Отменя изцяло присъда №32/26.09.2023г. по н.о.х.д.

№244/2022г. на РС-гр.Добрич, като вместо това:

Признава С. Н. Т. с ЕГН:********** за невиновен в това, че на неустановена дата в периода от 28.06.2018г. до 27.12.2018г. в гр.Д., в качеството си на длъжностно лице на ръководна работа в търговско дружество-у. на „Б. **“ЕООД, присвоил чужди пари в размер на 3696,19 лева, собственост на „Р. Е. ЕНД Л.“ЕООД, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на о снование чл.304 от НПК оправдава подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 201, ал.1 от НК.

Отвърля предявения от „Р. Е. Е. Л.“ЕООД граждански 1 иск за сумата от 3696,19 лева, предявен срещу подсъдимия и представляващ претендирано ведно със законната лихва от 27.12.2018г. обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2