Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 970 от 14.10.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2294/2026
Вид
Решение № 970
Подписан
14.10.2026
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, предл.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 796, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.399 · Кодекс на труда
  • чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.7 · Кодекс на труда
  • чл.415в · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.416, ал.9 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.8 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120202294 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на "ВИТАЛИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК:

200429521, със седалище и адрес на управление: гр.София, *********, представлявано от управителя ****, чрез юк. *.*., срещу Наказателно постановление №02-2600286/08.06.2026г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.7 вр. чл.416, ал.9 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 10 226 евро.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока. Алтернативно се моли за намаляване размера на санкцията. Моли се и за присъждане на сторените в производството разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. *., който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт *., която оспорва жалбата.

Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

Около 11:00 часа на 01.04.2026г. била извършена проверка в строителен обект „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - Етап I“ за обособена позиция № 8: гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бл. 14, вх. 5, 6 и 7, 8, 9, 10 и 11 (бл.

414), изпълняван от „Витали – груп“ ЕООД, ЕИК: 200429521, съгласно договор за CMP с peг.

№ 93-ОП24- 5892/15.04.2025 г. на Община Бургас. В хода на същата било установено лицето 1

*.*.*., ЕГН: **********, да полага труд в обекта – да поставя топлоизолация на външната фасада на сградата.

В предоставена декларация на основание чл.399 от Кодекса на труда във връзка с чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, лицето собственоръчно и самостоятелно е декларирало, че работи за „Витали – груп“ ЕООД и по конкретно в обекта на контрол от месец март 2026г., на длъжност „строителен работник“, като е допълнил, че поставя топлоизолация, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, почивка в работния ден - 1 час, с два почивни дни седмично - събота и неделя и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 500 евро.

При проверката на документи на 08.04.2026 г., 16.04.2026 г., 26.04.2026 г., 27.04.2026г. и 11.05.2026 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас е представен трудов договор № 308/31.03.2026 г., сключен между „Витали – груп“ ЕООД и *.*.*., ЕГН:

********** за изпълнение на длъжността „работник строителна изолация“, Протокол от НАП за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30Е009433126/01.04.2026 г. в 21:48:00 ч. и др., е установено, че „Витали – груп“ ЕООД, ЕИК:

200429521, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 01.04.2026 г. около 11:00 часа е допуснал до работа в изпълнявания от него обект „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - Етап I“ за обособена позиция № 8: гр. Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, бл. 14, вх.

5, 6 и 7, 8, 9, 10 и 11 (бл. 414), лицето *.*.*., ЕГН: **********, на длъжност „работник строителна изолация“, преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.

При извършена предходна проверка на дружеството, приключила на 07.08.2025 г., е установено, че дружеството е допуснало предходни нарушения по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда спрямо други работещи лица. За тези нарушения на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Бургас са издадени 5 броя наказателни постановления, съответно № 02-2500661/16.10.2025 г., № 022500663/16.10.2025 г., № 02-2500665/16.10.2025 г., № 02-2500666/16.10.2025 г. и № 022500667/16.10.2025 г. Същите не са били обжалвани, а са били платени са по реда на чл. 796, ал. 1 ЗАНН и влезли в законна сила на 21.11.2025 г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е издадено на 08.06.2026г., а жалбата е депозирана на 22.06.2026г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на 2

Заповед № З-0864/17.10.2022г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В постановлението е ясно записано, че не е предоставено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ преди допускане на работника до работа. Също така ясно е посочено, че нарушението е извършено на 01.04.2026г., като тогава е установено работникът да полага труд. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Няма спор, че към датата на проверката между дружеството-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето *.*.*. е бил налице валиден трудов договор, по силата на който *. е приел да изпълнява длъжността „работник строителна изолация” в горепосочения обект. Видно от показанията на разпитания актосъставител, в хода на проверката - на 01.04.2026г., работникът е полагал труд, като е поставял топлоизолация.

Видно от приложената Справка от НАП се установява, че уведомлението по чл.62, ал.5, вр. с ал. 3 КТ досежно *. е прието и заверено на датата на проверката, но в 21,48 часа, т.е. след извършената проверка.

При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ. Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или служителя да му предостави документите по чл.63, ал.1 от КТ, сред които са и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.

За пълнота, следва да се посочи, че възраженията на жалбоподателя, че служителят *. е бил в обекта към момента на проверката, но не е полагал труд са неоснователни и недоказани. На първо място в тази насока, съдът кредитира показанията на разпитаната актосъставителка С.. Същата беше категорична при разпита си, че към момента на проверката работникът „самостоятелно е поставял топлоизолзция на външната стена на фасадата на блока“. Свидетелката заявява също така, че действително са установили самоличността на лицата въз основа единствено на декларираното от самите тях. Съдът намира обаче, че с оглед липсата на правомощия на АНО да задължи същите да представят документи за самоличност, възражението на защитата за неустановеност на самоличността на работниците се явява абсурдно. В тази връзка следва да се отбележи, че при извършване на проверката са присъствали управителят на дружеството Байрактаров и ръководителят на обекта Видински, които не са посочили, че се касае за лица с различна самоличност. Нещо повече, самият управител Байрактаров посочва в попълнена по – късно декларация, че е сключен трудов договор именно с работника *., а самото дружество последователно представя доказателства в хода на административното производство именно във връзка с това лице. Нещо повече, самото дружество представя и нова подписана от работника *. декларация, в която той признава, че именно той е попълнил декларацията от 01.04.2026г.

/л.33 от делото/.

С оглед на изложеното съдът даде вяра на отразеното в приложената към административно – наказателната преписка справка – декларация, изходяща от самия работник, видно от която *. е постъпила на работа на 27.03.2026г. Така посочената декларация е попълнена собственоръчно от работника в момента на извършване на проверката. Тя се явява и достатъчно ясна и несъдържаща подвеждащи полета, които да създадат объркване у работника при попълването й.

3

БРС не дава вяра на попълнената впоследствие от работника декларация от 18.05.2026г., с която се заявява оттегляне на декларацията му от 01.04.2026г. и се твърди, че на процесната дата е преминавал въвеждащ инструктаж и обучение, а не е извършвал самостоятелна трудова дейност. Тези обяснения са депозирани в период значително след проверката, с оглед на което и поради факта на наличие на служебни правоотношения, в които се намира *. с дружеството – жалбоподател, съдът не им даде вяра. Нещо повече, дори в тези втори свои обяснения *. на практика декларира започването на работа на 01.04.2026г.

– денят на проверката, макар и „с цел обучение“. С оглед на служебната обвързаност на това лице с дружеството – жалбоподател и предвид показанията на актосъставителката С. пред съда, БРС намери, че по никакъв начин не се разколебава факта на извършване на нарушение от страна на „ВИТАЛИ ГРУП“ ЕООД. Нещо повече, дори и да се приеме, че в момента на извършване на проверката работникът е попълнил декларацията грешно поради „силно притеснение“, няма как да не се отчете обстоятелството, че в представения по делото трудов договор, сключен с работника /който дори не е подписан от работника/ е посочено, че същият ще изпълнява длъжността „изолация“ след провеждане на обучение до 31.03.2026г. т.е. няма как да се приеме, че на 01.04.2026г. последният е продължавал да се „обучава“.

В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, дружествотожалбоподател не е изпълнило вменените му задължения и е допуснало до работа на 01.04.2026г. служителя *. преди да му връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1362/2017г., Решение № 1059 от 14.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1158/2017г. и много други - нормата на чл.415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на общата норма на чл.28, б."а" от ЗАНН.