Решение № 6256 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6256 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100508613 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 6814 от 02.05.2023 г. по гр.д. № 46876/2022 г. по описа на СРС, 50 с-в, е признато за установено по отношение на „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.““ АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „*******, че за „Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД, с ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 411 от КЗ, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съществува правото на парично вземане за сумата 8146,74 лева - главница, представляваща изплатено по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключен между ЗАД А. АД и „ОТП Лизинг“ ЕООД, застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №19021030100072, във вр. ПТП от 04.05.2021 г. на АМ Тракия, от което са настъпили имуществени вреди по МПС „Нисан Кашкай“, peг. №*******, от виновно и противоправно поведение на водача на МПС „Рено“, с peг. №******* чиято деликтна отговорност е обезпечавана от ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД по договор застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата 321,37 лева - мораторна лихва за периода от 09.11.2021 г. до 31.03.2022 г., удостоверено в заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 17708/2022 г. по описа на СРС.

1

Решението е обжалвано от ответника „ЗАД „Д.Б.Ж. и З.““ АД с основни доводи, че е неправилно, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че неправилно съдът не е приел, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил „Нисан Кашкай“. Както самият ищец е признал водача на този автомобил е извършил маневра, която е довела до настъпване на вредоносния резултат. Вместо да предприеме спиране, същият е отклонил автомобила наляво към пътната мантинела. В производството е установено, че водачът на този автомобил е управлявал с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Липсата на адекватна реакция на водача е довела до удара и непредотвратяването му. Неправилно при разрешаване на спора съдът е възприел отразеното в съставения двустранен протокол. В последния не се съдържа пълно и точно описание на механизма и съдът е следвало да съобрази събраните гласни доказателства в процеса чрез показанията на свидетеля Т..

Некредитирането на показанията му, въззивника счита за неправилно, в отклонение на процесуалните правила. Неправилно при разрешаване на спора съдът е дал вяра на показанията на другия свидетел – Д.Т..

В условията на евентуалност заявява и поддържа, че водача на лекия автомобил „Нисан Кашкай“ е съпричинил с поведението си настъпилите вреди в значителен обем.

Поради това според ответника, определеното застрахователно обезщетение следва да бъде намалено на основание чл.51 ЗЗД.

Моли, постановеното решение да бъде отменено като неправилно и предявения иск-отхвърлен като неоснователен в цялост, при условията на евентуалност в една част при съобразяване установеното съпричиняване на вредите. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЗАД „А.““ не подава в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з. изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 50 състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът 2 намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Чрез представените в производството доказателства са установени предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, съществува възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи обаче е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, тоест да е налице извършване на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може да почиват на вероятности или предположения, в който смисъл е задължителната практика на ВКС на РБ.

Съпричиняването обективно прекъсва част от причинната връзка между деянието и вредите, поради което води винаги до намаляване на обезщетението, тъй като подлежат на обезщетение само вредите, които са в пряка и непосредствена причина връзка с деянието. При установено прекъсване на връзката част от тези вреди не се обезщетяват. За този извод допринася и правното задължение на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване причинната връзка между вредите и деянието. С оглед на горното съдът следва да съобрази всички факти по делото и да прецени дали е налице съпричиняване.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – двустранен констативен протокол, показанията на свидетелите Д.Т. и Т. Т., преписката образувана при застрахователя и констатациите на приетите пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК се установява наличие на посочените в чл.411 КЗ предпоставки. Установеният механизъм на настъпване на процесното ПТП е следният:

На 04.05.2021 г., около 11:15 часа по време на движение на застрахования 3 автомобил марка „Нисан Кашкай“, с peг. № *******, в лява лента по автомагистрала „Тракия“, по посока от гр. София към гр. Бургас /управляван от свидетеля Д.Т./, в района на 132 км. водачът на л.а. марка „Рено Меган Сценик“ peг. № ******* /свидетеля Т. Т./, движещ се в дясна лента, предприема маневра за отклонение вляво с цел изпреварване на движещото се пред него МПС, като не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се отляво л.а., застрахован при ищеца. От сблъсъка автомобилите се отклоняват и настъпва удар в крайпътната мантинела отляво по посоката им на движение.

Доводите на въззивника, че механизмът на ПТП не е настъпил по посочения и описан начин, съдът намира за недоказани и неоснователни. Чрез събраните в първата инстанция гласни доказателства - показанията на свидетеля Т. не се установява поддържаната от ответника теза, че увредения автомобил „Нисан Кашкай“ се е появил внезапно в лявата лента. Напротив, чрез показанията му не се установява с яснота и категоричност, че към момента на предприемане на маневрата изпреварване на движещия се пред него малко камионче лявата лента за движение е била свободна от движение на други автомобили. Самият свидетел по отношение на това обстоятелство заявява, че към момента на предприемане на сочената маневра от него лекия автомобил „Нисан Кашкай“ се е движел в лявата лента, а не в неговата дясна. Свидетелят Т. заявява, че преди да предприеме маневрата е подал ляв мигач, погледнал е в огледалото, но не е видял зад него друго МПС до момента, в който при изравняване с изпреварвания камион не е усетил удар отзад. С оглед дадените показания пред първата инстанция от свидетеля Д.Т., отразеното в съставения двустранен протокол и констатациите на експерта по САТЕ се установява с категоричност механизма на настъпване на ПТП, така както е описан по-горе. С оглед това, съдът намира, че към момента на предприемане на маневрата изпреварване от водача на лекия автомобил Рено, лекия автомобил Нисан вече се е движел в лявото платно, но не е бил възприет своевременно от свидетеля Т..

Доводите на въззивника за нарушение на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил Нисан, съдът намира за недоказани и неоснователни. ПТП е настъпило на АМ и двата автомобили са се движили със съобразена с пътните условия скорост.

При така установеното, доводите на въззивника- ответник, че при така установения и изяснен механизъм на настъпване на ПТП увредения е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, съдът намира за неоснователни. В производството не е доказано поведение на водача на лекия автомобил Нисан, което да води до настъпване на вредата, т.е. не е доказано наличие на причинна връзка между поведението на водача на лекия автомобил Нисан и настъпилите вреди. При предприемане и извършване на маневрата изпреварване от страна на водача на лекия автомобил Рено са нарушени правилата за движение указани 4 в чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП и автомобилът е навлязъл в опасната зона на лекия автомобил Нисан, който се е движел в лявата лента. Ударът между двата автомобила е бил непредотвратим, както е посочил експерта в своето заключение.

Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр.

1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба - оставена без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 100.00 лв.-възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6814 от 02.05.2023 г. по гр.д. № 46876/2022 г. по описа на СРС, 50 с-в.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж. и З.““ АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК, сумата 100.00 лева – разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр.

1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5