Решение № 238 от 08.11.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Габрово, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244200500355 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД , против Решение № 195/29.05.2024 г., постановено по гр.д. № 843/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове за установяване съществуването на вземания в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против М. Б. А. от с. **, общ.

Севлиево за сумите: 764,75 лева - главница за периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2020 г.; 51,43 лева - договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2020 г.; 56,88 лева - обезщетение за забава за периода от 21.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. д. № 692/2022 г., по описа на Районен съд – Севлиево, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.06.2022 г.

Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се прави искане 1 въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответницата по жалбата, с който последната се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция.

Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Като извърши проверка на първоинстанционното решение, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Севлиевски РС е бил сезиран по реда на чл. 422 от ГПК с обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с искане да бъде постановено решение, с което се признава за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 764,75 лева - главница за периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2020 г.; 51,43 лева договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2020 г.; 56,88 лева обезщетение за забава за периода от 21.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението; както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението - 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. д. № 692/2022 г., по описа на Районен съд – Севлиево, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.06.2022 г.

Съгласно изложеното в исковата молба, посочените вземания произтичат от сключен на 10.08.2017 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /като кредитор/ и ответницата /като кредитополучател/ Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15157867, по силата на който кредиторът предоставил кредит на кредитополучателя в размер на сумата от 3018,00 лв. На основание сключения договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2020 г., на 30 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които 2

136,81 лв., съгласно погасителен план, съдържащ се в договора за кредит.

Твърди се, че по договора са останали непогасени вземания за : 764,75 лв. главница за периода 20.09.2019 г. до 20.02.2020 г.; 51,43 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.02.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска) ; 56,88 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за периода от 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на задължението.

Вземанията по договора за кредит били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с договор за цесия от 11.11.2021 г. С договора за цесия / чл. 7 от Договора/ „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ е упълномощил „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия. На ответницата, като длъжник, било изпратено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания, получено лично на 21.12.2021 г.

За събиране на вземанията по кредита „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД депозирала заявление по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч. гр. д. № 692/2022 г., по описа на Районен съд – Севлиево и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.06.2022 г. Поради депозирането на възражение от страна на длъжника, на осн. чл. 422 от ГПК от страна на кредитора са предявени исковете предмет на настоящото производство.

С депозирания отговор на исковата молба ответницата, чрез пълномощника си е оспорила предявения иск като неоснователен с твърдения за нередовност на извършената цесия с оглед действията във връзка с уведомяването на ответницата за извършването й. Изложени са твърдения, че след сключване на процесния договор бил сключен втори договор за потребителски кредит № CREX - 17243210 от 26.08.2019 г. като с получените по него суми са били погасени задълженията по процесния договор за потребителски кредит.

3

От представения в първоинстанционното производство договор за потребителски кредит № CREX-15157867/10.08.2017 г., се установява, че по силата на същия, ответницата е получила от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /чийто универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ/, под формата на финансиране на закупуването на стоки и услуги – кухненско обзавеждане, кредит в размер на 3018.00 лева, който следвало да върне на 30 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 136,81 лева - първата с падеж 20.09.2017 г., а последната – с падеж 20.02.2020 г. Били уговорени възнаградителна лихва в размер на 24,72% и годишен процент на разходите в размер на 27,73 %. Последният е посочен като абсолютни стойност, като съгласно т.2 от Раздел ”Условия по договора” начална дата за изчисляването на ГПР е датата на подписване на договора.

Липсва посочване на взетите предвид допускания при изчисляването му.

Видно от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г. и Приложение № 1 към него, „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ е прехвърлило вземанията по процесния договор на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Прехвърлянето на вземането е потвърдено писмено от цедента. Съгласно представеното по делото пълномощно, цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България” КЧТ е упълномощил цесионера, да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство. С приложено по делото уведомително писмо до длъжника М. Б. А. с обратна разписка за връчването му, ищецът съобщил на цедирания длъжник за извършеното прехвърляне на вземането по договор за потребителски кредит № CREX-15157867/10.08.2017 г.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза, прието от съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните, за погасяване задължението по кредита за времето от 18.09.2017 г. до датата на цесията - 11.11.2021г. кредитополучателят е направил 24 вноски по 136,81 лв., или общо заплатената сума е в размер на 3283,44 лв., като са останали непогасени 6 вноски на обща стойност 820,86 лв., от които главница 764,75 лв. и възнаградителна лихва 56,11 лв.

Установено е от изслушването на вещото лице, че след преминаване кредита в отдел „Съдебно събиране” е получено плащане от 142,88 лв., за 4 което на вещото лице не са представени данни за погасяване на какво задължение е отнесено. По правилата на счетоводството тази вноска би следвало да погаси задълженията като претендираното по делото вземане се намали със сумата от 142,88 лв.

Към първоинстанционното производство е приложено частно гражданско дело № 692/2022 по описа на Районен съд – Севлиево, по което ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите предмет на предявените установителни искове.

При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд приема от правна страна следното :

Предявените по реда на чл. 422 от ГПК искови претенции са с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Доколкото процесният Договор № CREX - 17243210 от 26.08.2019 г. е сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, съдът следва да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в него.

С оглед на това и като извърши проверка на клаузите на договора, въззивният съд намира, че е нарушена нормата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, респ. чл. 10(2) от Директива 2008/48/ЕО, поради некоректност на данните, които са посочени. В процесния договор за кредит липсва яснота относно всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Като единствен разход по кредита е посочен е годишен лихвен процент по заема /в различна стойност – 24.72 %/, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Действително, двете величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР, а в случая няма данни за наличието на други допълнителни разходи, които водят до оскъпяване на кредита, освен нея.

Очевидно е, че кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, без обаче ясно да посочи какво точно е включено в тях.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че липсата на яснота при формирането на процесния ГПР представлява, по същество, отсъствие на съществен елемент на договора за потребителски кредит, поради което 5 договорът се явява недействителен по смисъла на чл.22 във вр. с чл. 11, ал.1 т.

10 от ЗПК /в този смисъл Определение № 50685/30.09.2022г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС/. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички разходи, предвидени в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

По изложените съображение и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен. В разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът бъде обявен за недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Доколкото недействителността на договора се установява в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на сумата /в тази насока изрично решението по гр. д. № 3555/2021 г. на ІV г. о. на ВКС/.