Решение № 4032 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4032 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100514061 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 17968/07.10.2025 г. по гр. д. № 60046/2024 г. по описа на СРС, 138 състав Н. В. З. е осъдена да заплати „Топлофикация София“ ЕАд на правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 1145,86 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. ********, отчитана по партида с абонатен № ********, за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. и сумата от 24,39 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.

08.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2024 г. до погасяване на вземането, като исковете са отхвърлени: с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане на стойност на доставена топлинна енергия в размер на 48,45 лева, представляващо разликата над 1145,86 лева до пълния размер на претенцията от 1194,31 лева и с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 230,20 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 24.09.2024 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия и сумата 6,33 лева, 1 претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2021 г. – 24.09.2024 г. върху главницата за цена на услуга дялово разпределение. С решението С. Х.а Д. и Б. Х. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 260,06 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до апартамент № 66, находящ се в гр.

София, ж.к. ********, отчитана по партида с абонатен № ********, за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. и сумата от 5,59 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от м. 08.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2024 г. до погасяване на вземането, като исковете са отхвърлени: с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане на стойност на доставена топлинна енергия в размер на 38,51 лева за периода м.

05.2021 г. до 31.07.2021 г., представляващо разликата над 260,06 лева до пълния размер на претенцията от 298,57 лева и вземане на стойност на цена на дялово разпределение в размер 0,5 лева за периода от м. 08.2021 – 30.09.2021 г., представляващо разликата над 5,59 лева до пълния предявен размер на претенцията от 6,09 лева и с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 57,54 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 24.09.2024 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия и сумата 1,58 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2021 г. – 24.09.2024 г. върху главницата за цена на услуга дялово разпределение.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 353141/29.10.2025 г., подадена от С. Х. Д. и въззивна жалба вх. № 353150/29.10.2025 г, подадена от Б. Х. Д., в които са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивниците поддържат, че е налице нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 9 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, тъй като по делото нямало документи за извършена метрологична проверка на топломера монтиран в абонатната станция на сградата. Приетото заключение на съдебно-техническа експертиза установило, че общият топломер на абонатната станция не бил подлаган на метрологична проверка в периода 21.07.2018 г. до 03.10.2021 г. като констатациите на вещото лице били, че топломерът е проверен на 03.10.2021 г., поради което и данните от този топломер не следвало да бъдат кредитирани. Освен това, съдът не съобразил 2 практиката на съда на Европейския съюз, който констатирал в свое решение, че математическата формула, посочена в т. 6.11. от методиката, въз основа на която се изчислявали разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост не давало възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление, което означавало, че ищецът не можел да докаже претенцията си по размер. Нарушен бил принципът на равенство на страните в гражданския процес, съгласно чл. 9 и чл. 121, ал. 1 от КРБ в тежест на „Топлофикация София“ ЕАД било да докаже размера на изразходваната топлинна енергия в процесния имот и дължимата сума за дялово разпределение, а в настоящия случай съдът постановил без писмени доказателства, че през целия процесен период общият топломер бил отчитал вярно. Неправилно районният съд основал решението си на заключението на съдебно-техническата експертиза, която не е подкрепена от писмени доказателства, както и без да се съобрази, че математическата формула, посочена в т. 6.11 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост не дава възможност за прозрачност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл. 9, §3 от Директива 2012/27.

Поддържа, че решението е необосновано по изложените съображения и моли да бъде отменено и предявените искове отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 395116/02.12.2025 г., с който въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 60046/2024 г. по описа на СРС, 138 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. В. З., Б. Х. Д. и С. Х. Д., с която са предявени искове с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

3

В исковата молба се твърди, че Н. В. З., Б. Х. Д. и С. Х. Д. са потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, при равни дялове и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. ******** , аб. № ********. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2021 – 04.2023 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер н а 1791,45 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2022-14.09.2024 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 345,28 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 36,59 лева – главница за периода от м.

08.2021 г. до м. 04.2023 г., както и 9,49 лева – лихва за периода от 16.10.2021 г.

– 24.09.2024 г. Моли ответниците са бъдат осъдени да заплатят исковите суми съобразно дяловете си в съсобствеността.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д. заявяват, че оспорват предявените искове с твърдения, че общият топломер не е подложен 4 на метрологична проверка, поради което и е негодно средство за търговско измерване. В този смисъл, поддържат, че размерът на претендираните суми е завишен. Правят възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност, както и че е извършено дялово разпределение от ищеца.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Основният спор между страните е свързан с отчитането на топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация и разпределението й между етажните собственици, като възраженията са в две насоки – негодност на средството за търговско измерване – общ топломер и неприложимостта на методиката за разпределение на разходите за топлинна енергия в сградата.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че общият топломер е преминал през метрологична проверка на 21.07.2018 г. с уточнението, че е имало просрочие и на 03.10.2021 г. С оглед обстоятелството, че в рамките и на двете проверки не е установено отклонение в показанията на 5 общия топломер, както и обстоятелството, че втората проверка е направена в рамките на исковия период, въззивният съд приема, че неоснователни са доводите, че изчисленията на топлинната енергия не могат да бъдат направени на база на показанията на измервателния уред.

Неоснователни са и възраженията на въззивника, че сумите не са дължими, тъй като с Решение на СЕС от 23.10.2025г., постановено по дело C 760/23 било прието, че посочената в т. 6.11 методика не дава възможност за прозрачност и точност.

На първо място, с оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът не може да отхвърли предявения иск, когато той е установен по своето основание, но не е установен по размер. Съдът има задължение да определи размера въз основа на събраните по делото доказателства. В конкретния случай, няма спор между страните, че до топлоснабдения имот има доставена топлинна енергия, като спорна е именно цената на доставената енергия и начинът на определяне на стойността на сумата, която следва да бъде разпределена между собствениците в сграда етажна собственост. Действително с Решение от 23.10.2025 по дело № 760/2023 г. СЕС е постановил, че чл. 9, §3 от Директива 2012/27/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2012 г. следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда – етажна собственост, е длъжен да заплати, разходите, които са му начислени за топлинна енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително, когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топла вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.