Определение № 1403 от 11.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1403 гр. Варна, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900060 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: “Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район „Средец“, ***, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев – управител, действащи чрез юрисконсулт С. К. срещу

ОТВЕТНИЦИ:

1/К. С. Н., ЕГН *******, с постоянен адрес: **********, действащ чрез адв. П. Н. Й. от АК – Варна, със съдебен адрес: *******; и

2/ Р. Г. Нин ова, ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, действаща чрез адв.

В. С. М. от АК – Варна, със съдебен адрес: *******

На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищецът е посочил следната негова банкова сметка с IBAN: ********** в Банка “Интернешънъл Асет банк” АД.

С определение № 1051/21.07.2023 г. съдът е констатирал, че предмет на спора е правоотношение, в което ответниците по делото имат качеството на потребители, поради което на основание чл. 113 от ГПК е преценил, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред.

След като извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително и цената на главния иск, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускането на доказателствата.

По предварителните въпроси:

В отговора на исковата молба, ответниците са направили възражения, че исковете са недопустими, евент. исковата молба е нередовна.

1

По отношение на допустимостта на производството, възраженията са частично основателни. С влязлото в сила на 12.07.2023г. решение по т.д. 770 / 2022г. на ВОС, съдът е приел за установено, че К. С. Н., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, гр. С., следните суми:

-сумата от 36 999,20 лв. /тридесет и шест хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща неустойка за непредставено обезпечение, претендирана на основание чл. 11 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 31.12.2018 г.;

-сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща разходи за събиране на просрочени задължения, претендирана на основание чл. 17, ал. 2 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 31.12.2018 г.;

-сумата от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10% от отпуснатата заемна сума, претендирана на основание чл. 17, ал. 5 вр. ал. 4 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 31.12.2018г.

Съобразно разпоредбата на чл. 298 ал.1 от ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, като чл. 299 от ГПК предвижда, че спор, разрешен с влязло в сила решение не можда бъде пререшаван, освен в случаите, когато закон урежда това.

Макар че в производството по т.д. 770/2022г. на ВОС да не е участвал като обикновен другар - ипотекарният и солидарен длъжник Р. Н., то решението простира своята сила на пресъдено нещо /СПН/ и по отношения на последната. Субективните предели на СПН очертават кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. Кръгът на лицата не е неограничен, като по принцип този кръг са страните по делото, но в определени случаи законът допуска кръгът да бъде разширен. В процесния случай, разпростирането на СПН се дължи на особеност на материалноправното отношение и на зависимостта на правното положение на третото лице от правното положение на страната /заемополучателя/, обвързана от СПН.

Отговорността на ответницата Н., като ипотекарен длъжник, предпоставя, че главното задължение съществува, поради което и ако със СПН е било отречено съществуването на част от вземането, което се обезпечава по дело, водено между кредитора и длъжника, то тя обвързва и ипотекарния длъжник Н..

След като вече е бил разрешен спорът между кредитора и длъжника / а съобразни изложеното по-горе и спрямо ипотекарния длъжник/ относно не дължимост на сумите за неустойка за непредставено обезпечение, на основание чл. 11 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 31.12.2018г. и за разходи за събиране на просрочени задължения, претендирана на основание чл. 17, ал. 2 от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 31.12.2018 г., то заявените осъдителни искове в рамките на настоящото производство за част от тези вземания са недопустими на основание чл. 299 ал.1 от ГПК и производството по тях следва да бъде прекратено.

По отношение на възраженията за нередовност на исковата молба, същите са основателни, като на ищеца следва да бъде указано да уточни по отношение на възнаградителната лихва върху каква сума, за какъв период и в какъв процент е начислявана и как формира претенцията от 31 982,38 лв. Същите уточнения следва да се направят и по отношение на претенцията от 3 645,20 лв. за законна лихва за забава – върху коя конкретна вноска и какво включва тази вноска, за какъв период и в какъв процент е начислявана.

По доказателствата:

2

Съдът преценя като допустими и относими към предмета на спора представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК, поради което приема, че те следва да бъдат допуснати до събиране.

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците по делото са депозирали отговори на исковата молба, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 60 / 2023г. на ВОС В ЧАСТТА по предявените от “Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район „Средец“, ***, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев – управител, срещу 1 / К. С. Н., ЕГН *******, с постоянен адрес: **********, и 2/ Р. Г.

Нинова, ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: - 16 589,72 лв. / шестнадесет хиляди петстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща остатък от начислена неустойка, съгласно чл.11 ал.3 от Договора за паричен заем от 31.12.2018г. и раздел първи от Нотариален акт от 31.12.2018г., както и - 980 лв. / деветстотин и осемдесет лева/, представляваща остатък от начислени разходи към 01.03.2021г., съгласно чл. 17 ал.2 от Договора за паричен заем от 31.12.2018г. и раздел първи от Нотариален акт от 31.12.2018г., на основание чл.299, ал.2 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД, като граждански спор.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2023г. от 09:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

УКАЗВА на ищеца в седемдневен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ответниците да посочи:

-по отношение на възнаградителната лихва върху каква сума, за какъв период и в какъв процент е начислявана и как формира претенцията от 31 982,38 лв. Същите уточнения следва да се направят и по отношение на претенцията от 3 645,20 лв. за законна лихва за забава – върху коя конкретна вноска и какво включва тази вноска, за какъв период и в какъв процент е начислявана.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай, че не изпълни разпореждането на съда в 3 цялост и не направи уточненията по –горе, то съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждане, както и ще остави производството по делото без движение за изпълнение на указанията.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.140, ал.3 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 31.12.2008г. между него като заемодател и К. С. Н. като заемател и Р. Г. Н. като ипотекарен длъжник, бил сключен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, по силата на който дружеството предоставило в заем на ответника главница от 35 000 лв. Сумата, представляваща сбор от главница и уговорена лихва от 52 320,80 лв, възлизаща общо 87 320,80 лв. следвало да бъде изплатена за 60 месеца, по следния начин: 20 погасителни вноски всяка в размер на 1 169 лв., а всяка от следващите 40 вноски – по 1 598,62 лв. Твърди, че заемателя не е изпълнил чл. 11, ал. 1 от договора, поради което дължи неустойка в размер на 36 999,20 лв., която следвало да бъде заплащана като към първите 20 погасителни вноски се добавя сумата от 903 лв., а към оставащите 40 вноски се прибавя сумата от 473,48 лв. Твърди, че ответникът е заплатил част от задължението си в размер на 21 535 лв., в поредност съгласно чл. 10 от договор за заем както следва: 1. неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 11, ал. 3 и/или чл. 17, ал. 3, и/или чл. 17, ал. 5 от договора; 2. разходи за събиране на просрочени задължения, посочени в Тарифа за таксите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; 3. законна лихва за забава; 4. договорна лихва; 5. заемна сума /главница/.

С Нотариален акт № 187, том IX, рег. № 14964, дело № 1484 от 2018 г. по описа на помощник нотариус при нотариус рег. № 214 в НК, с район на действие – РС – Варна, вписан в Служба по вписвания – гр. Варна с дв. вх. *******г., за обезпечаване на задължението си по Договора за паричен заем, ответниците учредили в полза на ищеца договорна ипотека. Твърди се, че кредитополучателят е в пълно неизпълнение на погасителни вноски от № 7 до № 48 с падеж 02.01.2023 г. На 09.04.2021 г. „Сити Кеш“ ООД, чрез нотариус с рег. № 214 в НК е връчило на ответника К. С. Н. нотариална покана за обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо, на основание чл. 19 от Договора за паричен заем. Съобщението било връчено на 21.10.2021 г.

Ищецът излага, че ответникът К. С. е подписал индивидуално подготвен договор, при информирано съгласие и добавено от него съдържание. Сочи, че ответникът, като е подписал се е съгласил с Тарифа такси, предлагани от дружеството. В този смисъл се сочи, че ответникът е разполагал с цялата информация за договора и се обръща внимание, че основните параметри на същия са инкорпорирани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката, като били изчетени на страните и те са се съгласили устно и писмено с тях.

Ищецът сочи и че заемният договор отговаря на изискванията на ЗПК. Договореният годишен процент на разходите в размер на 48.26% не надхвърля предвидения в чл. 19. ал. 4 4 от ЗПК максимално допустим размер на ГПР, поради което счита лихвата за законна и съобразена с правните норми и търговската практика. Сочи се, че според съдебната практика, няма пречка страните да уговорят възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Единствено ограничение се предвиждало в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД.

Обръща се внимание, че лихвите при небанкови финансови институции са високи с оглед риска, който поемат да отпуснат кредита на кредитополучатели, които не могат да получават такъв от банките поради различни съображения.

С уточнителна молба с вх. № 5634/02.03.2023 г. ИЩЕЦЪТ твърди, че задължението за двамата ответници било възникнало при условията на солидараност, на основание чл. 32, ал.

2 от СК.

Уточнява, че възнаградителната лихва се изчислява, като главницата по кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент – 40,08% за целия срок на договора, който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по съответния брой дни, за които е сключен договора. Уточнява и че мораторната лихва се начислява на основание чл. 86 от ЗЗД, а ГПР се изчислява на база главница, годишен лихвен процент и срока за заема. Посочва, че разходите по договора не са известни на заемодателя, тъй като били нормативно заложени или според съответните тарифи на оценителите и застрахователите са за сметка на заемателя и не се включват в изчислението на ГПР. ГПР се изчислявал предвид срока за който се сключвал договора, при изпълнение на договореното в него от всяка една от страните при съответните уговорени условия. В Тарифата такси, предоставена от дружеството и подписана от заемополучателя, е указан начина на начисляването на администрирането на просрочен кредит, в случай на неизпълнението на договора, както следва 20 лв. на 4, 11, 18 и 25 ден забава в плащането на погасителна вноска по кредита, като се начислявал еднократно за всяка просрочена вноска и не може да надвишава 80 лв. Общата платена сума по договора била в размер на 21 535 лв., като последното плащане било извършено на 04.03.2021г.