Решение № 101 от 09.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100900945 по описа за 2021 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 95а от ЗАПСП във връзка с чл. 95 от ЗАПСП.

Ищците Й. СТР. Й. и К. ХР. Й. поддържат, че ответникът стопанисва къща за гости край Боровец и през 2007г. ищците са участвали в заснемането на серия от фотографии с рекламна цел, промотиращи същата, като са позирали в различни части на вилата. Твърди се, че снимките са заснети от професионален фотограф, но за ищците са възникнали права като артисти-изпълнители по смисъла на ЗАПСП. Твърди, че ответникът е поместил снимките на своята интернет страница и описаните уебсайтове за резервации, като видно от констативните протоколи ползването е продължило до 26.11.2020г. включително. Твърди се, че липсва отстъпване на правата за използване на фотографиите и не е заплатено възнаграждение за това, поради което същото е неправомерно. Сочи се, че фотографиите инкорпорират артистичното изпълнение на ищците и ответникът е нарушил правата им, което съставлява използване по смисъла на чл. 76, ал.1 т.3 от ЗАПСП, но им се дължи обезщетение за всички вреди. Считат, че обичайното възнаграждение би възлязло в размер на 50-100 лв. на месец за периода на ползването, като се твърди, че ответникът е реализирал приходи от използването на снимките през целия процесен период. Предвид горното претендират присъждане на обезщетение в размер на 3500 лв. за всеки от ищците, или общо 7000 лв. В хода на производството поддържат претенциите си чрез процесуалния си представител адв. Я., по съображения, подробно изложени и в писмени бележки.

Претендират и направените по делото разноски.

Ответникът ЕТ „С.И.-М.Д.Н.“ е подал писмен отговор от 23.07.2021г., в който 1 оспорва, че исковете са неоснователни. Първоначално заявения довод за нередовност на исковата молба поради непосочване на банкова сметка е уважен,като в изпълнение на разпореждането на съда от ищците е посочена такава с изрична молба. Ответникът не оспорва, че през 2007г. ищците са позирали за изготвянето на серия от фотографии по устно споразумение с цел да се представят удобствата на къщата за гости – В.С. в к.к. Боровец. Не оспорва и че снимките, направени от професионален фотограф и са били използвани на описаните сайтове, като не оспорва и получаването на нотариалната покана от 14.12.2020г., като твърди, че след получаване на същата, снимките са премахнати от страницата и от сайта за резервации букинг. Твърди, обаче, че ищците са получили възнаграждение за извършеното, тъй като в периода 2004-2011г. те били съдружници и управители в „У.м.“ ООД. Твърди, че по устно споразумение през 2007г. е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 700 евро или 1369,08 лв. на 20.08.2007г. на търговското дружество. Предвид горното твърди, че е заплатено възнаграждение за участието им в снимките и исковете са неоснователни. Наред с това поддържа, че авторското право върху процесните фотографии принадлежи на фотографа, който е изготвил снимките по възлагане на ответника, което произтича от изричната разпоредба на чл. 13, ал.1 от ЗАПСП. Твърди, че ищците не са автори на процесните снимки, а той ги е използвал, тъй като е получил това право от наетия фотограф, който е единствения носител на авторски права. Твърди, че с оглед качеството на ищците на заснети лица, законът предвижда единствено, че за създаването на потретна фотография се предвижда съгласието на изобразеното лице, а такова е дадено. Сочи и че в допълнение чл. 13, ал.2 т.3 от ЗАПСП предвижда, че не се изисква съгласие на изобразеното лице, ако то е получило възнаграждение за да позира, както е в случая. Поддържа, че ищците не са артисти –изпълнители, позовайки се на разпоредбата на чл. 74 от ЗАПСП, тъй като за да са такива съществен елемент е изпълнението на произведение на литературата, науката и изкуството от лицето, т..е собствен интелектуален принос, което не важи за лица, позиращи за снимки. Твърди, че ищците не са артисти –изпълнители и нямат никакви имуществени парва по чл. 76 от ЗАПСП, поради което и исковете за обезщетения са неоснователни. Оспорва исковете и по размер. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че евентуалното нарушение при заснемането през 2007г., е с изтекъл давностен срок през 2012г., т.е. девет години преди исковата молба. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от приложените към исковата молба снимки, че ищците са участвали в заснемането на фотосесия през 2007г., като снимките са били поместени на сайта на В.С. с отбелязване, че това е „фото галерия“ на престоя на една двойка през август 2007 във Вилата и Боровец – пристигането и почивката им, пазаруването и вечерите, преходите пеша и на кон в Рила планина. Снимките не се спори, че са били налични на сайта и към датата, на която помощник - нотариус Кристиан Танев, е заверил 2 приложените разпечатки като снети от описания сайт – 26.11.2020г. Представен е и констативен протокол от 23.11.2020г. от нотариус С.Т. с подробно приложена разпечатка какво се вижда след влизане в google.bg и изписване на В.С., а именно освен рекламния текст се установява и снимки, на които не се спори, че са заснети ищците.

На стр. 77 и следващите от делото е представена нотариална покана от ищците Й.и, отправена чрез нотариус Л.Т. до ответника – ЕТ „С.и. – М.Д.Н.“, с която се сочи, че не им се предоставя сочената фактура за заплащане на 700 евро – възнаграждение, както се твърди в цитираното писмо, поради което се претендира обезщетение за публичното разпространяване на фотографиите в размер на 6000 лв., както и описаните разноски – възнаграждение за юридически консултации, нотариални такси, или общо 6598 лв. Съгласно отбелязването върху поканата, същата е връчена на адресата на 06.01.2021г.

На стр. 83 е представено писмо –отговор от 23.02.2021г., изходящо от адв. Николов от името на ответника, в което се сочи, че счита, че не дължи обезщетение на ищците.

С отговора на исковата молба е представена и разменена между страните кореспонденция по имейл – стр. 98 и следващите. В първото писмо, изходящо от адв. Н.С. се сочи, че през 2007г. Й.Й. и съпругата му К.Й. като актьори са преотстъпили срочно право за ползване на авторските си произведения на ответника за срок от десет години срещу уговорено възнаграждение, но били установили, че се ползват и през 2020г., три години след уговорения срок за ползване, което е неправомерно.

Съгласно приложена разпечатка на стр. 112 от делото на 20.8.2007г. са заплатени 700 евро на „У.м.“ ООД с основание – заплащане фотосесия, като видно от представената справка като доказателство №4 от Апис-Архив към 2008г. и към 2011г. съдружници в „У.м.“ ООД са двамата ищци – Й.Й. и К.Й., като са представени два договора за продажба на дружествените им дялове от 06.06.2011г. с нотариална заверка на лицето А.Н..

След постановено разкриване на банкова тайна е постъпило писмо с вх.

№24135/28.10.2021г. от „УниКредит Булбанк“ АД, видно от което по описаната банкова сметка на клиент „У.м.“ ООД, ЕИК ****, открита на 29.11.2004г., закрита на 29.01.2009г., пред месец август 2007г. и по конкретно на дата 21.08.2007г. е установено постъпване на сумата от 1369,08 лв. от контрагент С.И.-М., с посочената банкова сметка и основание на превода – плащане фотосесия.

С оглед искането на ищците и задължението по реда на чл. 192 от ГПК от трети неучастващи по делото лица са постъпили съответно молба с вх.№24144/28.10.2021г. от „Н.м.м.“ ЕООД, в което сочи, че възнагражденията за права върху рекламни фотографии възлизат на сума от 300 до 500 лв. за период от месец на артист-изпълнител, като са посочени и възнаграждения за права върху аудио и видео реклами; с писмото с вх.

№24145/28.10.2021г. от „А.ф.С.“ ООД се сочи, че обичайното месечно възнаграждение за фотосесии варира в диапазона от 150 -300 лв., а в писмото-отговор от „П.п.“ ЕООД с вх.

№24146/28.10.2021г. се сочи на месечна база за рекламни фотографии от 250 лв. до 450 лв. С писмо с вх.№30624/01.12.2021г. от изпълнителния директор на Сдружение за колективно 3 управление и защита на правата на артистите изпълнители А.А. е посочено, че стандартните ценови условия са както е описано – за първоначално заснемане/ записване и отстъпване на права за срок от два месеца – фиксирана първоначална сума от 200 лв., за последващ период от два месеца – 100% от първоначалната сума, за всеки следващ период след втория – 50 % или 100 лв. на месец, като е посочено и такова за всеки допълнителен канал на разпространение.

По делото е изслушано заключение на съдебна експертиза в областта на интелектуалната собственост, изготвена от вещото лице В. Е., представил заключение от 17.01.2022г. В нея след подробно позоваване на нормативната база, коментиране на оценката като понятие и нейното формиране с термини бази на стойността, а именно описание какво е инвестиционна стойност, пазарна стойност, пазарен наем, справедлива стойност, синергична стойност, ликвидационна стойност съобразно МСО, както и ОИСР и Регламент 20.2031-1/ за данъчни цени/, както и подробно описание на различните подходи за оценка и тяхната приложимост, експертът сочи, че разходният подход счита за неадекватен, тъй като цената, заплатена за създаване на снимките е известна. Посочил е, че приходният подход, който се изразява в метода на лицензионните такси, също счита, че в случая е неприложим, поради което счита, че следва да се позове на метода на ориентировъчните сделки като единствен метод на пазарния подход, който може да се прилага за нематериални активи. Вещото лице приема, че представените 9 броя снимки, изобразяващи мъж и жена в интериора на В.С. са с добро качество и правилна композиция, поради което заключава, че са направени от професионален фотограф. На база постъпилите писма с посочени цени, вещото лице, цитирайки ги в таблицата на стр.15 от заключението, приема, че средната пазарна цена на снимка съгласно пазарния подход възлиза на 325 лв. или за девет броя снимки възлиза на сумата от 2 925 лв. С оглед горното експертът сочи, че средният пазарен размер на възнаграждението, получавано от артист изпълнител за отстъпване на права върху фотографски изображения с рекламно предназначение е 325 лв. на фотография или 2925 лв. за девет фотографии. Същевременно експертът сочи, че всичко в областта на интелектуалната собственост е въпрос на договаряне и при този вид снимки няма икономическа логика да се плаща периодично. Според вещото лице периодичното плащане по същество е лицензиране на образа на артиста / право на портрет чл. 13/, доколкото въпросните артисти не са общоизвестни и не носят голям рекламен престиж, не би било икономическо оправдано да се иска периодично плащане, поради което според него следва да се изплаща еднократно. Според експертът обикновено сродните права върху фотографски изображения се отстъпват за срок по договаряне, но най-често купувачът може да ги използва безсрочно, което е най-икономически оправдано. В случая, понеже не става въпрос за общоизвестни лица, според експертът е икономически оправдано закупуването да е безсрочно, което счита за най-справедливо. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице сочи, че не е ползвал собствени източници на информация / от интернет, лични контакти/, тъй като е счел, че приобщените по делото чрез писмата на третите лица са достатъчни и релевантни. Вещото лице сочи, че от 2007г. до момента има някаква инфлация, но тя не е значима, като справедливата цена би била малко по-ниска, но пренебрежимо.

4

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.94 от ЗАПСП който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което е отстъпено изключително право на ползване, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. В чл.94а от ЗАПСП е регламентирана особена хипотеза, а именно когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да претендира обезщетение от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при съобразяване на всички обстоятелства, свързани с нарушението, визирани в чл.94, ал. 3 и ал. 4 на ЗАПСП.

Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b89859c5-87e7-478d-9f0d-b14937b13c93