Решение № 260350 от 12.07.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебноз аседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

При участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12492/2019година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****, сграда 6, с която против В.И.И., ЕГН **********, с адрес:

*** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми в общ размер на 272.34лв. (Двеста седемдесет и два лева и 34 ст.), представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г., от които:

- 92.46лв. (деветдесет и два лева и

46ст.), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието основание е т.11, „а“ „Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“.

- 179.88лв. (сто седемдесет и седем лева и 54ст.), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ****, чието основание е т.11, „б“ „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“, които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника е абонат на дружеството, а именно: С договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г., сключен с мобилния оператор „Т.Б." ЕАД, ответникът В.И.И. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № **** и титуляр по мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 36.99лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца до 07.09.2020г. При възползване от преференциални условия на мобилния оператор, абонатът - ответник е сключил и Договор за лизинг от същата дата - 07.09.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка **** на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 2.79лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от2.79лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от страндарната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва:

-Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 329.90 лв.;

-Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 36.99лв. е

84.46лв., следователно отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 245.44 лв.

Въз основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ****.

Твърди се, че за отчетния период на потребление 15.08.2018г. - 14.11.2018г., абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на 237.03 /Двеста тридесет и седем лева и 03 ст./лв. С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесиите фактури за отчетния период на потребление 15.08.2018г. - 14.11.2018г., е ангажирана договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,

Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.

Твърди се, че след прекратяване на отношенията ищцовото дружество издава крайна фактура

№****/15.01.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:

-272.34 /Двеста седемдесет и два лева и

34 ст./лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е процесна в настоящото производство/;

-55.80 /Петдесет и пет лева и 80 ст./лв.

- за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума не е процесна в настоящото производство/;

-237.03 /Двеста тридесет и седем лева и

03 ст./лв. - незаплатени лизингови вноски /която сума не е процесна в настоящото производство/, като общата сума по издадената крайна фактура възлиза в размер на 565.17лв.

Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 09.01.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Твърди се, че ответникът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал

36.99лв. за мобилен номер *** до 07.09.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г.

Твърди още, че за дължимите суми по сключените между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По изложените аргументи моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва се предсрочното прекратяване на процесните договори и дължимостта на претендираните неустойки.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.09.2018 г., между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, с който е уговорено ползване на услуги по програма „Тотал 36,99“, за срок от 24 месеца, при стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лв. и отстъпка от стандартната цена – 245,44 лева.

По повод сключения договор, на същата дата, страните подписват договор за лизинг към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, по силата на който ищецът като лизингодател, предоставя на ответника, за временно и възмездно ползване, устройство марка MEIZU, модел M6 16GB Dual Silver, с обща лизингова цена в размер на 81,67 лв., платима както следва: 17,50 лева – първоначална вноска – при сключване на договора и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 2,79 лв.

Съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг, лизингополучателят може да придобие правото на собственост върху мобилното устройство, в случай че сключи с лизингодателя договор за изкупуване на устройството, в срок най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг, както и в случай, че условията за придобиване правото на собственост, посочени в Общите условия са изпълнени и е заплатил допълнителна вноска, в размер на 2,79 лева.

На основание чл.1, ал.3 от договора за лизинг, ако лизингополучателят не придобие правото на собственост върху процесното устройство, същият дължи връщането му в едномесечен срок от изтичане срока на лизинговия договор. В случай, че устройството не бъде върнато на оператора, лизингополучателят дължи неустойка в размер на 2,79 лв. С подписване на договора, лизингополучателят потвърждава, че е получил мобилното устройство /чл.4/. По делото не са налице доказателства, а и не се твърди същото да е било върнато на оператора.

От представенa по делото декларация-съгласие се установява, че при сключване на договора за предоставяне на мобилни услуги, ответникът е получил от ищеца екземпляр от Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е със същите и се задължава да ги спазва.

Ищецът представя по заповедното производство по ч.гр.дело №11865/2020г. ОУ към договора за мобилни услуги. Съгласно чл. 26 ОУ, за ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. В чл.75 ОУ е предвидена възможност за оператора незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуален договор с потребител, в случай, че последният не изпълнява задълженията си по индивидуалния договор и/или ОУ.

По делото са представени Общите условия на договор за лизинг на устройство. Съгласно чл.12, ал.2 ОУ, месечните вноски по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/и от лизингополучателя, както и в случаите на забава в изплащането на лизингови вноски.

С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесиите фактури за отчетния период на потребление 15.08.2018г. - 14.11.2018г., е ангажирана договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.

След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура №****/15.01.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:

-272.34 /Двеста седемдесет и два лева и 34 ст./лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е процесна в настоящото производство/;

-55.80 /Петдесет и пет лева и 80 ст./лв. - за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума не е процесна в настоящото производство/;

-237.03 /Двеста тридесет и седем лева и 03 ст./лв. - незаплатени лизингови вноски /която сума не е процесна в настоящото производство/.

Съгласно представената спогодба от 2018г. между Комисията за защита на потребителите и „Т.Б.“ЕАД в случай на прекратяване на договор за мобилни услуги по вина или инициатива на потребителя преди изтичането на срока му максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Съдът приобщи към доказателствения материал по настоящото производство, преюдициалното за настоящото производство гражданско дело № 16701/2020 г. по описа на Варненския районен съд – 43 състав, което е приключило с влязло в законна сила Решение.

Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д.

№11865/2020г. по описа на Районен съд - Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК.

Налице е субективен и обективен идентитет между вземанията, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и тези, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.