Решение № 873 от 20.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. София , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000500404 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца Т. С. К., подадена срешу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-1 състав, постановено на 26.11.2020 г. по гр. дело № 16 417/2018 г., с което изцяло са отхвърлени както установителният иск, предявен на основание чл.422 от ГПК, така и осъдителният иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ – последният съединен като евентуален.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на градския съд е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства – по повод на кое каузално правоотношение е издаден записът на заповед. Поддържа се, че необосновано съдът е приел, че записът на заповед е издаден във връзка с договор от 01.02.2013 г., докато от доказателствата по делото – включително и свидетелските показания, се установява, че същият е издаден във връзка с инвестиционно споразумение, сключено между ищеца и дружество „Бетамебел“ АД. Излагат се доводи, че ако нито една от страните не е доказала, записът на заповед да е издаден по повод конкретно каузално правоотношение, то тогава за основателността на предявените искове е достатъчно да бъде установено, че записът на заповед е редовен от външна страна и има всички реквизити по чл.535 от ТЗ.

Твърди се още, че решението е неправилно и в частта, с която градският съд е 1 отхвърлил и евентуалния осъдителен иск, предявен за същата сума.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете: ако не установителния, то при условията на евентуалност – осъдителния, за същата сума.

Въззиваемата ответница М. А. Ч. чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. В подадения отговор излага съображения, че от представените доказателства се установява, че записът на заповед е издаден във връзка с твърдяното от ответницата каузално правоотношение – инвестиционно споразумение между ищеца и търговското дружество „Бета индъстри корпорейшън“, на което Ч. е била управител. Излагат се и доводи за неоснователност на евентуалния иск, предявен на осн. чл.534 от ТЗ.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Процесният оригинален запис на заповед се съдържа в приложеното ч. гр. дело № 35657/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав – заповедно производство. Видно от същия, с него М. А. Ч. като издател се е задължила безусловно и без протест и разноски, да заплати сумата 220 000 лева на Т. Г. К. или на негова заповед.

Датата на издаване на записа на заповед е 29.05.2015 г., а датата на падежа – 31.05.2015 г.

След като ищецът К. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, на 10.10.2018 г. районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ – за 220 000 лева неплатено задължение, поето по запис на заповед, както и за 8 000 лева разноски по делото.

След като на длъжницата на 23.10.2018 г. е била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М. П., на 31.10.2018 г. Ч. е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК. В срока по чл.422 от ГПК заявителят К. е предявил както установителен, така и осъдителен иск за сумата 220 000 лева.

2

В исковото производство ответницата М.Ч. не оспорва, че тя е издала и подписала цитирания менителничен ефект, но оспорва дължимостта на сумата по него.

Двете страни излагат противоречиви твърдения относно каузалната сделка, вземането по която е било обезпечено със записа на заповед.

В самата искова молба каузално правоотношение на е посочено.

В отговора на исковата молба ответницата е заявила, че записът на заповед е издаден с цел обезпечаване на вземане на Т.К., възникнало по силата на договор, наречен „инвестиционно споразумение“, сключено на 01.02.2013 г. между ищеца и търговското дружество „БЕТА индъстри корпорейшът“ АД, представлявано от М.Ч. – обявено в несъстоятелност с решение на СГС от 11.05.2016 г. В същия отговор се поддържа, че ищецът едностранно е „прекратил“ споразумението, но същият е неизправна страна по него, тъй като не е изпълнил задължението си да инвестира в дружеството сумата 200 000 лева. А ответницата била подведена да подпише записа на заповед с представени от ищеца документи за извършени разходи в размер на 200 000 лева, след което установила в счетоводството на дружеството, че такива разходи не са направени. Поради това в отговора на исковата молба са наведени и доводи на унищожаемост и нищожност на записа на заповед.

В допълнителната искова молба на ищеца са изложени множество фактически твърдения за негови финансови взаимоотношения с други физически лица и търговски дружества. Тези твърдения могат да бъдат обобщени в следния смисъл: Че ответницата М.Ч. е подписала записа на заповед, за да обезпечи задължение на дружеството „Бетамебел“ АД, а не на дружеството, на което тя е била изпълнителен директор.

От ответницата с отговора на исковата молба са представени следните доказателства:

Инвестиционно споразумение, сключено на 01.02.2013 г. между „Бета индъстри корпорейшън“ АД, наречено „собственик“, представлявано от изпълнителния директор М.Ч. и Т.К., наречен „инвеститор“. По силата на това споразумение страните са се съгласили да развиват стопанска и инвестиционна дейност, като собственикът предостави достъп до свой недвижим имот и сгради, находящи се в индустриалната зона на гр. Червен бряг. Инвеститорът се е задължил със собствени средства да финансира производствена база. Постигнато е съгласие за съвместно ползване на обекта, а след изграждането му – да подпишат ново споразумение за съвместната дейност.

По силата на т.3.2.1., инвеститорът е поел задължението, до 01.02.2014 г. да 3 инвестира в дейността 200 000 лева, а собственикът – така да структурира поземления имот, че да не пречи на инвестиционното споразумение. Договорено е също, след въвеждане на сградата в експлоатация, собственикът да апортира имота в новосъздадено търговско дружество, в което собственикът и инвеститорът ще имат равни дялове.

В т.6 страните са се споразумели, че целта на споразумението /изграждане и въвеждане на обекта в експлоатация/, както и създаването на търговско дружество при посочените по-горе условия ще бъде постигната в срок не по-дълъг от 5 години, като в първите две години ще се извършва самата инвестиция.

В т.7.1. е записано, че при виновно поведение на собственика, осъществяващо се с действия и бездействия от негова страна, както и при възникване на основателен риск за инвеститора да не се реализира инвестиционната цел, инвеститорът може да поиска връщане на вложената сума, ведно с обезщетителна неустойка в размер на 10 %.

В т.7.3. е договорено, че всяка от изправните страни по договора има право, с едностранно писмено предизвестие до другата страна да прекрати инвестиционното споразумение, като виновната страна дължи на изправната страна връщане на вложеното като инвестиция, ведно с уговорената неустойка или лихва за забава по избор;

Предизвестие от 01.09.2014 г., адресирано до „Бета индъстри корпорейшън“ АД, представлявано от изпълнителния директор М.Ч.. С това предизвестие Т.К. е уведомил ответницата, че случайно научил, че върху имота, описан в споразумението, е наложена възбрана от ЧСИ. И тъй като принудителното изпълнение представлява основателен риск по смисъла на чл.7.1. от инвестиционното споразумение, инвеститорът е заявил, че прекратява едностранно споразумението. Със същото предизвестие К. е поискал от адресата, в срок до 31.01.2015 г. да му върне вложената инвестиция и неустойката по договора – в общ размер на 220 000 евро.

По делото няма данни, горното предизвестие да е било връчено на ответницата Ч.. Но тъй като последната не оспорва получаването му и се позовава на него, съдът приема, че го е получила.

В подкрепа на твърденията си относно факта, коя е обезпечената със записа на заповед каузална сделка, с допълнителната искова молба ищецът К. е представил:

Инвестиционно споразумение от 30.04.2014 г., сключено между собственик „Бета мебел“ АД, представлявано от изпълнителния директор П. Т. Т. – собственик и 4

Т.К. – инвеститор.

Клаузите на това споразумение са аналогични на тези в цитираното по-горе, сключено с „Бета индъстри корпорейшън“ АД. Недвижимият имот, за който е била предназначена инвестиция в размер на 220 000 лева, се намира в с. Голям извор, община Тетевен.

По делото е представено и предизвестие, отправено до „Бета мебел“ АД, представлявано от изпълнителния директор П. Т., с което на 07.05.2015 г. и това споразумение да е била „прекратено“ от ищеца. Същият твърди, че процесният запис на заповед е бил издаден от ответницата Ч. с цел обезпечаване на вземането на К. именно по него.

Представен е и договор за учредяване на особен залог върху активи на „Бета мебел“ АД в полза на заложния кредитор Т.К., който договор е сключен на 01.06.2015 г. – след изпращане на предизвестието за прекратяване на инвестиционното споразумение с това дружество. В чл.1 от този договор е записано, че той се сключва за обезпечаване на вземането на К. към залогодателя, произтичащо от инвестиционно споразумение от 30.04.2014 г. и това вземане възлиза на 242 000 лева /включително лихви, неустойки, такси и разноски/.

За установяване на фактическите твърдения на ищеца, по негово искане градският съд е допуснал до разпит свидетеля И. Ч.. Същият е заявил пред съда, че е присъствал на подписването на процесния запис на заповед. Известно му е, че ищецът К. е имал идеи да инвестира в две предприятия – „Бета индъстри“ и „Бета мебел“.

Свидетелят знае, че тези дружества са собственост на лицето М. П., който дал указания на Ч., да подпише записа на заповед. Според свидетеля, този запис е издаден във връзка с инвестицията на К. в „Бета мебел“, която била в размер на около 200 000 лева.

Ч. знае, че М. П. е подписвал други записи на заповед в полза на К., но понеже последният не бил сигурен, че вземането му е обезпечено, се наложило и ответницата да издаде процесния запис на заповед. Документът бил подписан в автомобил пред сградата на БНТ, където Ч. работела.

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:

Записът на заповед, подписан от ответницата М.Ч. е редовен от външна страна – същият съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Не се оспорва неговата автентичност.

Не са доказани твърденията на ответницата, че е подписан при порок на волята й – 5 въвеждане в заблуждение от страна на ищеца, както и че е нищожен поради противоречие със ЗОПБ. По отношение на тези възражения въззивният съд напълно възприема мотивите на първата съдебна инстанция и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.

По отношение на дължимостта на сумата, за която ответницата е подписала записа на заповед, въззивният съд намира следното:

В тежест на издателя на менителничния ефект е, да докаже конкретното каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, както и фактите, които са погасили /изцяло или отчасти/ каузалното задължение на издателя.

Указания в този смисъл са дадени от първоинстанционния съд в доклада му по чл.146 от ГПК.

Както е посочено и в мотивите към ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК – т.17 „При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.