Акт от 08.04.2019, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Плевен, 08.04. 2019г.

Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на тери април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА

ЯКИМОВА при секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД

№400/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 16-0938-002125/2016г. от 01.07.2016 год. на ***“, с което на А.И.С., ЕГН:********** е наложено на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100лв. за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказани е“ГЛОБА“ в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят

А.С., не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуален представител – адв.П.В.. Последнитя поддържа жалбата и аргументите в нея, като в съдебно заседание пледира за отмяна на обжалвания административен акт, т.к. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Плевен не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А.И.С. за това, че на 18.06.2018г. около 13:12часа в гр.***, на кръстовището на ***“ управлява л.а.

„***,собственост на ***И., като преминава на неразрешаващ сигнал –червен, на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Водачът е сам в автомобила. Не представя СУМПС и КТ към него. Нарушения на чл. 6 т.1 и чл. 100 ал.1 т.1 пр.2 и пр.2 от ЗДвП.

Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № 2125/18.06.2016г., същият е съставен против жалбоподателя за това,че на посочената дата е извършил цитираните нарушения,но това станало на различно от посоченото в НП място,а именно на кръстовището на ***”.

Изцяло се споделят доводите, наведени в жалбата и в съдебно заседание, относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП. На първо място в така съставения АУАН е посочено като място на извършване на процесното нарушение – „.. кръстовището на ***“…“. Отделно, в атакуваното НП е посочено като местоизвършване на нарушението „…на ул. ***В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административно наказателната процедура и финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление място на извършване на нарушението, различно от визираното в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателят ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена възможността на соченият за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си.

Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. Различието в посочване на задължителният реквизит - място на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството. Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността на акта.

Актът за нарушение е документът, който поставя началото на административнонаказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира доказателства в своя защита. Мястото на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административно наказателното производство, респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.

От обективна страна административното нарушение се характеризира с място на осъществяването, което следва да бъде посочено в АУАН и НП, така както изисква чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, г.5 от ЗАНН, като следва мястото в АУАН и НП да са идентични. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение. Мястото на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. Посочването на различно местоизвършване на нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на последното. Посочената нередовност обуславя нередовност от формална страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид нарушаване правото на защита, поради което не се налага изследване на спора по същество, защото въпросите свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при редовно проведено производство. В случая е неприложима хипотезата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото, поради което

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0938-002125/2016г. от 01.07.2016 год. на ***“, с което на А.И.С., ЕГН:********** е наложено на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100лв. за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказани е“ГЛОБА“ в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски Административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: