Акт от 05.03.2021, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 569/2020
- Подписан
- 05.03.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.2 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.2 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.177, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а ал.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.30 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.37 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- §1 т.13 · Закон за подпомагане на земеделските производители
РЕШЕНИЕ
№878/05.03.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова при секретаря Гергана Мазгалова….…..………………………………….и в присъствието на прокурор…….……………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №569 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.А.К., с постоянен адрес *** и с посочен съдебен адрес:***,– чрез адв. Д.О., против Уведомително писмо изх.№01-6500/1080 от 30.03.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014г. - 2020г. за кампания 2016г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се излагат доводи за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че административният орган не съобразил предвиденото в чл.11, ал.4 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г. – 2020г., / Наредба № 4/24.02.2015г./ в редакцията в сила към 2016г., а именно, че плащания по ал.1 се предоставяли на подпомаганите лица за срок, който не надвишавал минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл.36, ал.1, чл.37, ал.1 и чл.38, ал.1 на Регламент на Комисията №889/2008 от 5 септември 2008г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола / за краткост Регламент №889/2008/ . Наредбата, в приложимата ѝ и отменена част, противоречала на закона, на чл.38, ал.3 от Регламент № 889/2008. Счита се, че при пряко противоречие следвало да се приложи нормативния акт от по-висока степен. При тълкуване на нормата ясно се отличавали думите „най-малко“, т.е. минимума за преход бил една година, като нямало посочен максимален срок на преход. Това означавало, че преходът бил индивидуален за всеки участник по мярка 11 „Биологично земеделие“ и можел да бъде и три и повече години, понеже не бил ограничен с максимален срок. Сочи се, че съдът приемал, че за една година трябвало всички участници по мярката да са преминали прехода, което не било в духа на регламента.
Твърдението за нищожност на оспореното Уведомително писмо се обосновава липса на материална компетентност на автора му. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.20а от ЗЗД, договорът имал силата на закон за тези, които са го сключили в смисъл, че страни по него били Изпълнителния директор на „ДФЗ - РА“ и И.К.. Всички „сношения“ по договора били между тези две страни и Зам. изпълнителния директор не бил страна по него, нито бил упълномощен, за да имал представителна власт по този договор. Не можело да бъдат делегирани правомощия, които законът определял като изрична компетентност на съответния орган, съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП и Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“. След като отсъствала законова възможност за делегиране на права на Зам. изпълнителния директор, липсвало решение на Управителния съвет на ДФЗ, което да оправомощава Изпълнителния директор за такъв вид делегиране, то оспореният административен акт се явявал издаден при липса на компетентност. Уведомителното писмо било издадено от лице, което нямало право да съставя и подписва такъв вид актове, тъй като това било делегирано по закон на Директора на ДФЗ, а не на Зам. изпълнителния директор. Това опорочило цялото административно производство и било самостоятелно основание за отмяна на уведомително писмо. Ако все пак Заместник-изпълнителният директор имал някаква компетентност да подписва документи, свързани с длъжностната му характеристика, той не бил упълномощен да подписва точно новото уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх. № 01- 6500/1080 от 30.03.2020г., което било издадено на основание влязло в сила решение № 37 от 07.03.2019г. по адм. д. №366/2018г. на АдмС - Сливен.
На следващо място, налице било друго съществено процесуално нарушение - преди издаване на оспореното уведомително писмо, жалбоподателят не бил уведомен съгласно чл.26, ал.1 от АПК, че спрямо него се откривало производство по издаване на административен акт за отказ от изплащане на субсидия. По този начин лицето било лишено от възможността да направи възражения, съгласно предвидения за това ред и му било нарушено правото на защита в административното производство.
В жалбата се излагат и доводи за нарушение от страна на административния орган на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Проверката на съдържанието на акта сочела на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касаело се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятствало адекватната защита на заявителя и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на уведомителното писмо. Фактическите обстоятелства и основанието за постановения отказ за получаване на общата оторизирана сума, изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол, не се съдържали в акта. Посочено било, че сумата била изчислена след извършването на задължителни административни и/или проверки на място, съгласно чл.37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление, както и че данните били сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и предоставени данни от контролиращите лица, във връзка с чл. 49 от Наредба 4 от 24. 02.
2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020, но не било посочено какво не било изпълнено, какви били нарушенията, от какво естество, кои нормативни или административни актове били нарушени и кога във времето, каква била съпоставката от сравняването на съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК и данните от контролиращите лица, контролиращите лица дали открили закононарушения или констатирали неизправност във връзка изпълнението на конкретния ангажимент, извършени ли били проверки на място и какво било констатирано, имало ли разминаване в данните на подаденото заявление и данните, които били предоставили контролиращите лица, какво било нарушението и каква била степента му. Приложени били таблици с посочени данни в тях, но не били приложени мотивирани обяснения към посочените данни, т.е. липсвало фактическо и правно основание за отказаното плащане. Наред с това от проверката на съдържанието на акта, не ставало ясно дали за заявеното финансово подпомагане били извършвани административни проверки само по документи или и проверки на място. Горното не било видно от таблицата, приложена с писмото, от съпоставката на данните в колоните.
В колона 3 било посочено, че са установени 260 пчелни семейства, а в колона 4 били записани налични 0 установени пчелни семейства след проверка за базови изисквания, в колона пък 5 било посочено 260 бр. санкционирани пчелни семейства. Посочени били и стойности в колони 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14, но не било посочено след кои административни проверки не били установени оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия. В този смисъл нямало разяснения под таблицата за всяка колона относно механизма за извършване на кръстосани административни проверки.
Административният орган дори не изброил възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията, не посочил коя приложил в конкретния случай.
Нямало конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на К.. Нямало яснота дали отказаната оторизация била за някое от посочените изисквания на закона или методиката, които не били изпълнени или нарушени. Цитираните в уведомителното писмо разпоредби също не позволявали да се определи конкретното фактическо и правно основание за издаването му. Освен, че Методиката, към която се препращало била утвърдена след приключване на кампания 2016г., в нея се регламентирали няколко основания за намаления на плащанията при неспазване на базовите изисквания за направленията по мярка 11 „Биологично земеделие“, като от доказателствата по делото не се установявала приложимост на никоя от така визираните хипотези. В Методиката били групирани базовите изисквания по направления и конкретно за процесното направление. От доказателствата по делото обаче било невъзможно да се установи на кое базово изискване не съответствало процесното биологично земеделие, респ. кой от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ по това направление кандидата не бил спазил. Възможните редукции на субсидията, съобразно основанията по Методика били изброени и в колони 8-13 на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо, вписванията във всички колони обаче били с нулеви стойности, поради което оставало неясно основанието за недопустимост на финансовото подпомагане. В уведомителното писмо не било посочено кое от разписаните изисквания жалбоподателят не изпълнил по отношение на биологичното пчеларство.
Волята на административния орган била неясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на оспорения акт. Сочи се още, че административният орган се позовал на методика, утвърдена с министерска Заповед № РД09-144 от 23.02.2017г., но в оспореното уведомително писмо не се съдържал никакъв конкретен текст, който да бил адаптиран към дори и едно-единствено допуснато от жалбоподателя нарушение, или такова, съставляващо основание за отказване на финансова помощ и оторизиране на субсидия в нулев размер. Макар и да липсвали каквито и да е законови основания за това, административният орган отказал да оторизира реално дължима на К. субсидия в размер на 10267.95 лева за кампания 2016г. В случая органът се позовал на незаконосъобразна методика, която била одобрена от Министъра на земеделието, храните и горите след приключване на кампания 2016. Методиката имала приложение напред във времето и нямало как да се прилага за минали периоди. Наред с това в уведомителното писмо било посочено, че неразделна част от него са Таблица - оторизирани суми и Таблица - извършени плащания. В приложената таблица Оторизирани суми в колона „направление“ било посочено „Биологично пчеларство“ и колона „редукции 0 лева, но в поясненията към колона „редукции“ била приложена Методика за прилагане на кръстосано съответствие в България на основание Заповед № РД 09 - 499 от 12. 07. 2016г. на Министъра на земеделието и храните. Според пояснението, в колона „редукции“ били отчетени редукциите на субсидията за допустими площи, за които не било спазено кръстосаното съответствие, наложено съгласно Методика за прилагане на кръстосано съответствие в България на основание Заповед № РД 09-499 от 12.07.2016г. на Министъра на земеделието и храните. В колона „намаления“ били отчетени всички намаления на финансовото подпомагане по съответното направление, но не ставало ясно кое било направлението – пчеларство или субсидия за допустими площи.
По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.
Допълнителни доводи се излагат в писмена защита. Претендират се разноски.
Ответникът –
Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, в съдебно заседание и в писмено становище чрез процесуален представител, навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на уважаване на жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
На
12.05.2016г. жалбоподателят И.А.К. е подал Заявление за подпомагане 2016, форма за физически лица, за подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“, ведно с формуляр „Таблица за описание на пчелините в стопанството 2016“, с попълнение данни и „Приложение за кандидатстване по Мярка 11 „Биологично земеделие“, също с попълнени данни. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/270516/51070 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция.
Разпечатката съдържа 24 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b896d493-8892-4bb4-b684-3b578a13527a