Решение № 2880 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2880 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110111249 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило искове по чл.410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Столична община за сумата от 386,87 лева – вземане за невъзстановена сума по изплатено застрахователно обезщетение за щети върху лек автомобил марка „М.“, модел „*“, рег. № СВ **, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 93002110039531, които щети са настъпили при ПТП от 05.01.2022г., около 12:30ч. в гр.

София, на ул. „Филип Кутев“ при Болница Вита, поради попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, ведно със законна лихва от 30.10.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 108,42 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.07.2022г. - 15.10.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65165/2024г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил, обект на сключен с него договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП вследствие на попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на улица в гр. София.

Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения. Бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, наличието на твърдяната несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, както и характера и размера на твърдените вреди. Сочи, че мястото на произшествието не било посетено от 1 полицейски служители непосредствено след увреждането и в тази връзка оспорва представения протокол за ПТП по отношение на механизма на процесното ПТП и причините за възникване на щетите по процесния автомобил. Не се доказвало, че към датата на процесното ПТП за увредения автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение, доколкото застрахователната полица не съдържала подписите на страните по нея, както и предвид че не били представени Общи условия към застрахователния договор. Не се доказвало и че към датата на процесното ПТП при определяне размера на застрахователното обезщетение е отчетено обикновеното овехтяване на автомобила.

Оспорва размера на обезщетението, като счита, че същото било значително завишено и не съответствало на реалния размер на вредите. В условията на евентуалност счита, че следва да бъде намален размерът на обезщетението, като прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е съобразил избора си на скорост с пътната обстановка.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 05.01.2022г. в гр. София водачът на л.а. „М.“ модел “**” с рег. № СВ * се е движил по ул.

„Филип Кутев“ с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Сребърна“. Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието в условията на дневна светлина при ясно време и суха асфалтова настилка на прав хоризонтален пътен участък с две пътни ленти, предназначен за двупосочно движение. Достигайки на около 100 метра след болница „Вита“ по време на движение по ул. „Филип Кутев“, водачът на автомобила преминал през необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, което става причина за увреждане на автомобила.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид приетия като доказателство по делото протокол за ПТП с материални щети № 1787535 от 05.01.2022г. – л.6 от делото (чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г.), изготвен след посещение на полицейски орган.

Макар този документ да не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на събитието, доколкото събитието не е пряко възприето от полицейския орган, то с обвързваща съда доказателствена сила се ползват непосредствено възприети от полицейския орган и отразени в протокола обстоятелства, като такива са видимите щети върху процесния автомобил и наличието на неравност на пътното платно на посоченото в протокола място (арг. чл.179, ал.1 ГПК). Отразеното в протокола за ПТП се подкрепя и от събраните по делото свидетелски показания чрез разпит на свидетеля Д. Д. – водач на процесния автомобил. Свидетелят съобщава за инцидент с управлявания от него автомобил, свързан с попадане в неравност на пътното платно в началото на 2022г., началото на м.януари. Произшествието настъпило до болница „Вита“, в близост до „Мол Парадайс“. При движение автомобилът попаднал в неравност на пътното платно, в резултат на което била срязана гумата на колата. Когато настъпил инцидентът, се чул силен внезапен шум. В района, в който настъпило произшествието, на пътното платно имало множество дупки и свидетелят се опитал да избегне част от тях. Веднага след инцидента свидетелят спрял автомобила и се обадил на тел.112. Служител на „Пътна полиция“ посетил местопроизшествието, като свидетелят му показал дупката на пътното платно, при която настъпил инцидентът. Съдът кредитира така дадените свидетелски показания като обективно дадени и съответни на останалите събрани по делото доказателства.

Настъпването на произшествието при описания механизъм се подкрепя и от заключението по съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда и съгласно което увреждането по процесния автомобил от техническа гледна точка отговаря да е получено при твърдените обстоятелства.

Недоказано (при доказателствена тежест на ответника – чл.154, ал.1 ГПК) е 2 възражението за съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с несъобразена скорост. Данни за такова поведение не се съдържат в доказателствата по делото, вкл. и в показанията на разпитания като свидетел водач на автомобила.

По делото е приета като доказателство застрахователна полица № 93002110039531 с обект процесния автомобил и период на застрахователното покрити, обхващащ датата на процесното събитие. Застрахователната полица носи подпис единствено от страна на застрахователя, а от страна на застрахования същата е неподписана. От това следва, че не е спазена изискуемата от закона писмена форма за действителност на застрахователния договор – чл.344, ал.1 КЗ. При претендирано суброгационно право ответникът може да прави възраженията, които ищецът в качеството си на застраховател е могъл да направи спрямо застрахованото лице, в чиито права ищецът претендира да е встъпил. В случая застрахователят не е можел да противопостави на застрахованото лице възражение за недействителност на застрахователния договор по застраховка „автокаско“ предвид плащането на застрахователната премия (плащането й не е оспорено от ответника, видно от заявеното от ответника в първото по делото заседание). Така с поведението си, приемайки плащане на застрахователната премия, застрахователят (ищец) не е имал право да оспори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“ при предявяване на процесната щета. При това в случая неспазването на предписаната от закона форма за действителност на застрахователния договор на основание чл.293, ал.3 ТЗ (приложима за търговските сделки, каквато е застрахователната сделка – чл.1, ал.1 ТЗ) не води до недействителност на застрахователния договор, щом от поведението на застрахователя може да се заключи, че не е оспорил действителността на волеизявлението.

От приетите по делото писмени доказателства (опис – заключение по щета, доклад по щета и платежно нареждане) се установява, че по повод процесното събитие при ищеца е била заведена щета № 1000–1261-22-000008, по която е определено и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 386,98 лева.

От приетото от фактическа страна се установява, че пътноранспортното произшествие е настъпило на улица в населено място – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях.

Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на очертаните по-горе 3 задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ) застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите - чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Обемът на отговорността включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). В случая ответникът отговаря и за направените разходи за репатриране на автомобила поради невъзможността след събитието същият да се придвижва на собствен ход, защото тези разходи са в причинна връзка с увреждането на автомобила и дължимостта им на застрахования е уговорено в договора за застраховка „каско“ (раздел XIV, т.70).