Определение № 2924 от 03.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2924 гр. София, 03.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Геновева Николаева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20258002103283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. и Ф. А. М. срещу въззивно решение № 89 от 11.04.2025 г. по в.гр.д. № 384 от 2024 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение в частта му, с която е отменено решение № 223 от 01.07.2024 г. по гр.д.№ 485 от 2023 г. на Смолянския районен съд за отхвърляне на предявените от Р. Е. Т. срещу Е. Д. М. и Ф. А. М. насрещни искове с правно основание чл.109 ЗС и вместо него е постановено решение за осъждане на Е. М. и Ф. М. да възстановят прекъснатия канализационен тръбопровод на поземлен имот с идентификатор *****.***.***, заустен към [улица], в контактната зона между поземлен имот с идентификатор *****.***.*** /собственост на ищцата/ и поземлен имот с идентификатор *****.***.*** /собственост на ответниците/ по следния начин: като не препятстват ищцата Р. Е. Т. да изгради ревизионна шахта в своя имот с идентификатор *****.***.***; като изградят в своя имот с идентификатор *****.***.***, на късата част на границата му с имот с идентификатор *****.***.*** /собственост на ищцата/ подпорна стена- стоманобетонна или от габиони, с посочени минимални размери; като положат в тази подпорна стена двупластова канализационна тръба РЕ с диаметър Ф 160, в обсадна стоманена тръба Ф 200; като свържат тази канализационна тръба с изградената от Р. Т. в собствения й имот с идентификатор *****.***.*** ревизионна шахта и заустят същата канализационна тръба в неразрушен участък на канализацията между собствения им имот с идентификатор *****.***.*** и имот с идентификатор *****.***.***- канализация, с нанесена в кадастралната карта подземен маршрут, означен с оранжево на скица, находяща 1 се на лист 215 от първоинстанционното дело.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Релевантно ли е към спора по чл.109 ЗС, че ищецът е бездействал и не е предприел необходимите действия за запушване на образувалите се фуги на обслужващия неговата сграда канализационен тръбопровод, вследствие на което е протекла мръсна отпадна вода в имота на ответниците, с което е засегната тяхната правна сфера и са предизвикани естествени свлачищни процеси, довели до повреда трасето на тръбопровода ?

2. Релевантно ли е към спора по чл.109 ЗС, че ищецът не е предприел необходимите действия да изпълни указания на Общински експертен съвет по устройство на територията към Община Смолян да се даде ново техническо решение за прокарване на канализация на имота и с това си бездействие сам причинява невъзможност за възстановяване на тръбопровода ?

3. Може ли съдът при уважаване на иск по чл.109 ЗС да възложи на ответника извършването на действия, чието изпълнение засяга права на трети, неучастващи в спора лица ?

4. Обвързан ли е напълно съдът от формулирания петитум на иска по чл.109 ЗС и може ли да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита собствеността на ищеца ?

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните, и да изложи собствени мотиви по отношение на тях ?

Касаторите твърдят, че по поставените въпроси е налице противоречие на въззивното решение с решение № 27 от 26.02.2015г. по гр.д.№ 5427 от 2014 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 458 от 09.07.2024 г. по гр.д.№ 1722 от 2023 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 255 от 24.04.2024 г. по гр.д.№ 577 от 2023 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 50138 от 02.02.2023 г. по гр.д.№ 706 от 2022 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 13 от 02.02.2021 г. по гр.д.№ 1530 от 2020г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр.д.№ 2056 от 2015 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Ответницата по жалбата Роза Е. Т. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирани лица /ответници по насрещния иск с правно основание чл.109 ЗС/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

2

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по предявения от Р. Е. Т. срещу Е. Д. М. и Ф. А.

М. насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС, ВКС взе предвид следното: В решението си, въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за безспорно установено, че ответниците по насрещния иск Е. М. и Ф. М., както и Е. А. М., са наследници, съответно- съпруга и деца на А. М. М., починал на 20.07.2021 г. Последният е бил собственик на ПИ с идентификатор *****.***.*** по КККР на [населено място] от 2005 г. и построената в него жилищна сграда, а ищцата по насрещния негаторен иск Р. Т. е собственик на съседния ПИ с идентификатор *****.***.*** и сградите в него, включително приземния етаж от новата жилищна сграда с № 2.

От приетите заключения на съдебно-технически експертизи на вещите лица инж.С. и инж.К., е прието за установено, че откъм южната фасада на сградата в имота на ищцата /имот с идентификатор *****.***.***, парцел *-****/, на отстояние 1,70 м. от имотната граница с имот с идентификатор *****.***.***, излиза стара бетонна канализационна тръба на 0,25 м. под кота терен.Тръбата преминава подземно през имота на ищцата, върви успоредно на източната му граница с имот с идентификатор *****.***.*** /парцел *-****/, преминава покрай северозападната имотна граница на имота на ответниците /имот с идентификатор *****.***.***, парцел *-****/, преминава през имот с идентификатор *****.***.*** /парцел *-****/ в югоизточна посока и зауства в ревизионна шахта, разположена на южната граница на имот с идентификатор *****.***.*** /парцел *-****/ с [улица]. Тази канализация е прекъсната в участъка между имотите на ищцата и ответниците. Според вещите лица, не било възможно трасето на канализацията да е било засегнато, когато е правен изкопът на пристройката в съседния имот на К., а това е станало заради денивелацията- пръстта се е слегнала и скатът е поддал, а бетонните тръби също са се слегнали и са се отворили фугите между тях. От това е възникнал и теч към имота на ответниците. Възстановяване на прекъснатата канализация е възможно по описания от вещите лица начин: с изграждане на ревизионна каскадна шахта в имота на ищцата с цел преодоляване на денивелацията между имотите на ищцата и на ответниците; изграждане на нова укрепителна /подпорна/ стена на мястото на подкопаването на ската между двата имота; полагане на двупластова канализационна тръба в обсега на подпорната стена, която да се положи в обсадна бетонна тръба, за да се избегне повредата й при изграждане на подпорната стена, и заустването на тази тръба в неразрушения участък на канализацията в имот с идентификатор *****.***.***. Нямало друго икономически обосновано и технически възможно решение за заустването, освен предложеното. Не било възможно заустване на канализацията от приземния етаж на ищцата Р. Т. в такава на [улица], тъй като същата улица е на по-високо ниво от етажа, а и при ремонта на тази улица не е осъществено изграждане на дворищни канализационни отклонения. За възстановяването на канализацията по предложения от вещите лица начин не било възможно одобряване на проект, тъй като канализационният клон, който обслужвал къщите на ответниците М. и на съседа К., а преди и приземния етаж от къщата на ищцата, не отговарял на действащите строителни и технически нормативи.

3

Въз основа на заключенията на вещите лица и показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е стигнал до извод, че вследствие слягането на западния край на зида от суха каменна зидария в северозападния край на имота на ответниците М. и слягането на земната маса на същото място, преминаващите оттам тръби от канализацията на ищцата Р. Т. са се разместили и провиснали, фугите между тях са започнали да пропускат отпадни води, които са протичали в имота на М. и са подкопавали и зида. За да спре теча и да предпази имота си, наследодателят на ответниците А. М. е премахнал тази част от канализационните тръби и дори е запушил изхода на останалата в имота на Т. тръба. Неговите наследници Е. и Ф. М. са продължили да поддържат това състояние, при което отпадните води от приземния етаж на къщата на Т. не могат да се отвеждат по съществуващата от над 60 години канализация. Те също така осуетявали опитите на Т. да намери друг начин за отвеждане на водите, за да може пълноценно да използва имота си. Според съда, дори да се приеме, че А.

М. не е запушил тръбата от канализацията, останала в имота на Т., самото премахване на част от тръбите и поддържането на това състояние от неговите наследници, представлява поведение, което създава пречки за използване на имота на Т., по-големи от обикновените: отвеждането на отпадните води от приземния етаж на къщата й чрез канализацията става невъзможно, тя се принуждава да събира отпадните води в поставен в яма бидон, който периодично се изпразва с машина- помпа на „ВиК“ и дворното място се превръща в септична яма. Съдът е посочил, че законът не допуска да се предотвратява увреждане на собствения имот /в случая наводняването на имота на ответниците с отпадни води от имота на ищцата/ чрез самоуправно противоправно поведение на собственика на увредения имот, каквото в случая е осъществено от наследодателя на ответниците А. М. и последиците от него не са отстранени от ответниците.

Съдът е посочил още, че строителството на жилищната сграда на ищцата Р. Т. в собствения й имот и направата на обслужващото я канализационно отклонение, са осъществени до 1961 г., тоест по време на действие на ЗПИНМ. Поради това приложимата по спора норма била нормата на чл.253, ал.1 ППЗПИНМ, който е действал към момента на първоначалното изграждане на канализационното отклонение от имота на Т. надолу през терен, който още не е бил урегулиран и е бил държавен, а едва от 2022 г. принадлежи на ответниците М.. Тази разпоредба изрично допускала отклонения от канали да преминават през чужд имот, като се държи сметка за застрояването и използването на имота. В случая имотът на юг от този на Т. е бил тогава неурегулиран и незастроен. Не се изисквало съгласие на собственика на чуждия имот, а за преценката на техническите органи на общината не се е изисквала специална форма. П..*** от ППЗПИНМ определял релефа на населеното место като фактор, при наличието на който се допускат частни канализации. Налице била и така изискваната топографска особеност на терена- голяма денивелация както между имотите на ищцата и на ответниците, така и между имота на ищцата и разположената по-високо от приземния етаж на сградата в нейния имот [улица], при която каналните води от сградата на ищцата по законите на физиката могат да текат само надолу. Процесното канално отклонение от имота на Т. през имота на М. било заварено от ЗТСУ и правилника за приложението му, поради което не е било необходимо издаване на заповед на Председателя на ИК на ОНС съгласно 4 чл.210, ал.1 ППЗТСУ. Нормата на чл.87, ал.3 на сега действащия ЗУТ също допускала канализацията на сграда в УПИ да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседен имот при липса на друга техническа възможност. Поради това съдът е приел, че ответниците М., както и собственикът на имот с идентификатор *****.***.*** С. К., са длъжни да търпят преминаването през имотите им на съществуващия от над 60 години канализационен тръбопровод, отвеждащ отпадните води от приземния етаж от жилищната сграда на ищцата Р. Т. към канализацията на [улица], и да се въздържат от посегателства върху него.