Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 46025 от 05.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10101/2024
Вид
Определение № 46025
Подписан
05.11.2025
В сила
05.11.2025
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46025 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110110101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молби вх. № 290704/02.09.2025г. от адв. С. С. и вх. № 290682/02.09.2025г. от адв. М. Л., уточнена с молба вх. № 329745/09.10.2025г. от адв. С. С. – всички за претенцията на адв. Н. И. като процесуален представител на ответника Б. А. К. за изменение на Решение № 15699/19.08.2025г., в частта на разноските, присъдени нему да бъдат увеличени с още 1 196,72 лева за извършеното процесуално представителство в исковото производство.

Другата страна „С.“ АД, в срока не изразява становище.

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД от „С.“ ЕАД разделно срещу Б. А. К. и Л. А. П. за сумите:

3467,20 лева главница и законна лихва върху нея от подаването на заявлението до окончателното изплащане. С Решение № 15699/19.08.2025г. искът е отхвърлен.

Процесуалният представител на ответника е договорил с него и респективно поискал от съда присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. С изложени мотиви в решението е аргументирано защо се присъждат 450 лева.

С разглежданата молба се искат още 1196,72 лева. Съдът намира молбата за неоснователна.

Настоящият казус не е с голяма правна сложност, с типови процесуални действия. В решението съдът е присъдил 450 лева. Според настоящия състав, цитираната Наредба за минималните адвокатски възнаграждения не е нормативен акт /по липсата на нормотовроческа функция на Висшия адвокатски съвет/ от една страна, от друга – привръзката на Тълкувателното решение № 6 / 06.11.2013г. при посочените хипотези към тази наредба следва да се тълкува към момента на постановяването му – 06.11.2013г. и 1 действащата тогава редакция на наредбата, а не по последващите изменения, увеличаващи механично размерите, тъй като не е имало актуализация на тълкувателното решение и е недопустимо същото да се тълкува разширително и напред в бъдещ момент.

За определянето на едно адвокатско възнаграждение съдът най-много се доближава до преценката си по чл. 52 ЗЗД за справедливост – взема се предвид не само автоматично размера /тъй като има дела с ниска цена на иска и висока правна сложност и обратно/, а също продължителността на делото и проведените процесуални действия по брой и по характер. Така в крайна сметка се защитава и интересът на адвоката, защото се преценява цялостно положеният от него труд, а не се отчита като производствена ставка – при материален интерес – съответна сума. Дори и да има различна практика, настоящият състав има вътрешното убеждение да следва не най-лесно приложимата, а най-справедливата за всички едновременно, което е и целта на самия процес.

Затова, осъщественото от адвоката по това дело процесуално представителство по делото открито заседание и подготовка на отговор и писмена защита с типово съдържание, съдът е преценил, че струва 450 лева и не счита, че следва да изменя изводите си по отношение на разноските. Ето защо молбата за изменение подлежи на отхвърляне.

Отделно по служебно известните на съда данни, че същият адвокат и упълномощените от него преимуществено и масово представляват „материално затруднени граждани“ , се налага извод първо, че много вероятно е представляваният изобщо да няма това качество, и второ – по повдигнатия въпрос в тълкувателната практика на ВКС дали съдът следва да проверява твърдяните факти за материална затрудненост при произнасяне, на Б. А. К. и адвоката му Н.

И. е спестена проверката на материалното му състояние, тъй като същата още не е задължителна.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби вх. № 290704/02.09.2025г. от адв. С. С. и вх. № 290682/02.09.2025г. от адв. М. Л., уточнена с молба вх. № 329745/09.10.2025г. от адв. С. С. – всички за претенцията на адв. Н. И. като процесуален представител на ответника Б. А. К. за изменение на Решение № 15699/19.08.2025г., в частта на разноските, присъдени нему да бъдат увеличени с още 1 196,72 лева.

Определението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2