Решение № 15 от 19.02.2021, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Трявна , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при участието на секретаря Христина Ц. Тунева като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело № 20204240100172 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

В исковата молба на К. Х. Й. против С. В. М. /депозирана чрез адв. Т. Г. от САК/ се твърди, че от повече от 10 години ищецът живее в чужбина, като в края на м. май 2020 г. се прибрал в България и решил да обиколи красиви планински местности, които снимал. Така на 18.06.2020 г. около 12.00 часа на обяд, ищецът се намирал с негов приятел на спирка „Бъзовец“. Докато снимал с мобилния си телефон природата, чул звук на преминаващ влак.

Обърнал се и снимайки в същата посока видял, че в този момент по ж.п. линията преминава влекач, на който се намирал ответника. Той започнал с агресивен тон да крещи към ищеца да спре да снима, а негов колега заявил: „Я ела тука, да ти осветим лентата“. Влекачът подминал и спрял, след което ответникът слязъл от него и тръгнал към ищеца, крещейки че няма право да снима. Когато наближил, посегнал да изтръгне телефона от ръцете му.

Ищецът отказал да предаде телефона, при което ответникът се нахвърлил, огънал и усукал ръцете на ищеца, като се стремял да изтръгне телефона. Ищецът се съпротивлявал и ответникът нанесъл няколко удара с крака и ръце, хващайки го с удушаваща хватка през главата и врата. През това време телефонът на ищеца паднал на земята, но продължил да записва. От платформата към тях тръгнали двама колеги на ответника, крещейки и заплашвайки. Тогава ищецът вдигнал ръцете си, отдръпнал се и го оставил да прибере телефона на ищеца в джоба си. Ищецът заявил пред тях, че ще изтрие всичко снимано, ако му върнат телефона, но ответникът отказал и заявил, че ще го предаде в полицията и ще сигнализира там за незаконните му действия. Тъй като не желаел да остави ответника да се оттегли с телефона му и намиращата се в него информация, ищецът се качил на платформата 1 на влекача, която пристигнала на гара Кръстец. Там всички слезли и понеже нямало обхват на мобилен оператор, ответникът уведомил служител в гарата, който поискал да бъде извикана полиция. Ищецът още веднъж предложил да изтрие заснетото на телефона, но без резултат. Към 13.30 часа следобед приятелят на ищеца успяла да го открие и да отиде при него. След 15.30 часа на място пристигнали двама цивилни полицейски служители – инспектор Т. и инспектор Т., на които ответникът предал телефона и те изгледали видеото.

Впоследствие ищецът и приятелят му дали писмени обяснения, а видеото изискано като доказателство. В полицейското управление в гр. Трявна записите били прехвърлени и издаден протокол за доброволно предаване. Едва тогава ищецът получил телефона си и бил освободен да си върви. В исковата молба се твърди също, че с деянието си ответникът причинил вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания от нанесените удари с ръце и крака по тялото, както и от душещата хватка с ръце през главата и врата. Ищецът изгубил целия ден, за да следва ответника, който задържал телефона му. Провалили се и плановете му за посещение на учителя по физика Т.Т., преподаващ в района, както и среща с група приятели. Следствие случилото си, ищецът бил изключително фрустриран и преживявал наново случката се в продължение на близо месец. Първите дни ползвал успокоителни, тъй като не можел да заспи.

Претендирано е в исковата молба да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2500,00 лв. – неимуществени вреди от случилото се на 18.06.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.

Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор /чрез пълномощник адв.

И. Ж./, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че ответникът не е осъществявал физическа агресия спрямо ищеца и не е извършвал описаните в исковата молба фактически действия спрямо него, следствие на които да са причинени телесни повреди. Оспорва и да е отнемал мобилния телефон на ищеца. Твърди, че не е целял извършването на неправомерно деяние, а е изпълнявал служебните си задължения, като опитал да преустанови нерегламентирано заснемане на извършвана стратегическа дейност по железопътната инфраструктура. На посочената дата 18.06.2020 г. ответникът заемал длъжност „**********/“ и извършвал работа по поддръжка и ремонт на железния път с пътно-ремонтна колона, заедно с още двама негови колеги. Забелязал, че ищецът извършва заснемане на извършваната от него дейност, която се явявала стратегическа по закон, поради което го помолил да спре да снима. Той обаче продължил да го прави демонстративно, поради което ответникът спрял пътно-ремонтната колона. Приближил и посегнал към телефона, при което ищецът му нанесъл със свободната ръка три удара с юмрук в лицето.

Тогава единият колега на ответника подвикнал на ищеца да спре, след което тръгнал към тях. Опитвайки се да отблъсне последващи удари, ответникът посегнал към телефона на ищеца, при което той паднал на земята. Ответникът го взел и заявил, че ще го предаде на полицията в гр. Трявна. След това, по настояване на ищеца, се придвижили с пътноремонтната колона до гара Кръстец, където чрез служебната линия на ръководителдвижение ответникът уведомил полицията в гр. Трявна. За нанесените от ищеца удари още 2 същият ден ответникът посетил Спешното отделение в габровската болница. Тъй като съдебният лекар отсъствал, отишъл в болницата на 22.06.2020 г. През следващите два дни продължил да изпитва силни болки в главата, имал отоци от нанесените удари. На 22.06.2020 г. му било издадено съдебномедицинско удостоверение, според което са му причинени: контузия на главата със слабо кръвонасядане и оток в областта на челото вляво, вляво в долната част на носа и на гърба на носа, по и под долния клепач на лявото око и лявата скула; счупване с хлътване на костната пластика на гърба на носа отляво; главоболие, световъртеж, общо неразположение, нарушено носово дишане отляво.

В срока за отговор на исковата молба е подадена насрещна искова молба, в която се твърди, че с причинените от ищеца увреждания ответникът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически, психически и емоционални болки и страдания, преживян стрес и наранено достойнство, които не били отшумели. След инцидента ответникът изпаднал в стрес. Продължил да изпитва болки в главата, лицето и носа.

Чувствал се отпаднал и без сили, не можел да спи и да се храни нормално, гадело му се и имал световъртеж. Също така, по време на инцидента било наранено достойнството му, тъй като ударите били нанесени публично пред колеги на ответника. Следствие негативните емоции ответникът излязъл в едномесечен платен отпуск.

Претендира се в насрещната искова молба да се осъди ищецът да заплати на ответника сумата от 2500,00 лв. – неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 18.06.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на насрещната искова молба, чрез упълномощения от ищеца адв. Т. Г.. В него се твърди, че дори и ищецът да е извършил описаните в насрещната искова молба действия, то деянието му не е противоправно, тъй като е извършено при неизбежна отбрана, а именно след като: ответникът се е запътил с агресивна походка и маниер към ищеца; крещял, че иска да му вземе телефона, за да освети лентата; посегнал да вземе телефона; положил неимоверни усилия да отнеме телефона от ищеца; започнал да усуква ръцете на ищеца и след това да го души със захват на ръцете през главата.

В открито съдебно заседание страната К. Х. Й., чрез пълномощника си адв. Т. Г., поддържа исковата си претенция, както и направеното оспорване на предявения срещу него насрещен иск. Страната С. В. М., лично и чрез адв. И. Ж. като процесуален представител, поддържа предявения насрещен иск и оспорването на първоначалния такъв.

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

К. Х. Й. е от гр. ****, но от години работи и живее извън пределите на Р България.

На 18.06.2020 г. К. Х. Й. и приятелят му - свидетелят П.Т.П. решили да се разходят в района на железопътна спирка Бъзовец. Имали и намерение да се срещнат и запознаят с известния учител по физика Т.Т., който по тяхна информация бил закупил сграда в този район, с намерение да я превърне в училище. Двамата искали да му предложат помощта си за начинанието.

3

Около обяд на посочената по-горе дата, К.Й. и свидетелят П.П. се намирали на железопътната спирка Бъзовец. К.Й. започнал да прави видеозапис с мобилния си телефон, като в един момент насочил камерата му към железопътните релси. Малко след това по тях се задала железопътна пътно-ремонтна колона /влекач/ с трима служители на нея. Единият от тях бил С. В. М., който заемал длъжността „*****“, а другите двама – свидетелите А.И.П. и М.С.Н.. Когато композицията приближила към К.Й., С.М. забелязал, че той снима към тях с телефона си и го попитал защо снима, като същевременно с това дал знак на машиниста да спре влекача, който спрял няколко метра по-надолу от мястото, където се намирал К.Й..

След като влекачът спрял, от него първо слязъл С.М., а след него и свидетелят М.Н.. М. се приближил към Й. и продължил да му задава въпроса защо снима, при което той му отвърнал с реторичния въпрос защо да не снима. Тогава М. заявил, че Й. няма право да снима и посегнал да вземе телефона му. Последвало боричкане, при което телефонът на Й. паднал на земята и малко след това бил взет от С.М., който отказал да му го върне и тръгнал да се качва в композицията. Й. настоявал да му върне телефона, но М. отказал, като заявил, че ще стори това в полицейско присъствие.

Тъй като К.Й. не желаел да оставя телефонът си без надзор, поискал да се качи заедно с тримата ЖП служители в пътно-ремонтната колона. Въпреки че първоначално не получил съгласие за намеренията си, Й. все пак се качил на нея. Всички слезли на гара Кръстец, където по инициатива на С.М. бил подаден сигнал в РУ Трявна.

Няколко часа по-късно /около 16 часа/ на мястото пристигнал дежурен екип на РУ Трявна, в състав от свидетелите Т. Т. и Г. Т., които се запознали със случая и снели писмени обяснения, включително от С.М. и К.Й., като в крайна сметка преценили, че няма необходимост от предприемане на други действия. В тяхно присъствие С.М. предал мобилния телефон на К.Й., след което последният си тръгнал, като преди това направил и предал копие от заснетия от него видеоматериал в РУ Трявна.

Изложеното по-горе се установява въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно: Т.Т. Т., Г.И. Т. и П.Т.П. /разпитани по искане на страната К.Й./, както и А.И.П. и М.С.Н. /разпитани по инициатива на страната С.М./.

Страната С.М. не оспорва факта, че е слязъл от железопътната пътно-ремотна колона /влекач/ с намерението да вземе мобилния телефон на страната К.Й., взел го е от него на железопътна спирка Бъзовец и е отказал да му го върне в момента, а е сторил това няколко часа по-късно - на железопътна гара Кръстец, в присъствието на полицейски служители.

Твърди, че го е взел, за да спре извършваното от Й. заснемане на „стратегическа дейност от значение за националната сигурност“, каквато се явявал железопътния транспорт по силата на приложение към чл.1 ал.1 от Постановление на Министерски съвет №181/20.07.2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност /ДВ бр.59/2009г./.

Няма спор между страните по делото и, че при опита на С.М. да вземе телефона на К.Й., между двамата е имало физическо съприкосновение. Спорът е относно това дали при него С.М. е нанесъл удари с ръце и крака по тялото на К.Й., както и душеща хватка с ръце през главата и врата му, както твърди страната К.Й.. Спорът е и относно това дали при 4 физическото съприкосновение помежду им С.М. е получил телесни увреждания, изразяващи се в: контузия на главата със слабо кръвонасядане и оток в областта на челото вляво, вляво в долната част на носа и на гърба на носа, по и под долния клепач на лявото око и лявата скула; счупване с хлътване на костната пластинка на гърба на носа отляво; главоболие, световъртеж, общо неразположение, нарушено носово дишане отляво, които да са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.