Решение № 72 от 28.09.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. ЛЕВСКИ, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20264410200142 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Б. Ц. от гр.И., против Наказателно постановление №26-0241-000051/11.06.2026г. на ВПД Началник РУ – Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени аргументи, че нарушението не е осъществено от субективна страна.

Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ВКС и ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Навежда довод, че макар нормата на чл.143, ал.15 ЗДвП и чл.18, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, да предвиждат органът да действа служебно, без сезиране на някое от заинтересованите лица, служебното прекратяване на регистрацията на МПС представлява индивидуален административен акт по 1 смисъла на чл.21 АПК. На основание чл.18а и чл.61 АПК за издаването му следва да се уведоми заинтересованият адресат. Посочва, че в процесния случай няма данни и не се твърди в АУАН собственикът на МПС да е бил уведомен за акта на прекратяване регистрацията на притежаваното от него МПС, следователно към момента на извършената проверка прекратяването на регистрацията не е породило правните си последици. Поради изложените съображения счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли да бъде отменено от съда.

Ответникът по жалбата Началник РУ Белене при ОД МВР Плевен изразява писмено становище за нейната неоснователност и недоказаност и моли да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на уважаване на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Б. Ц. се явява лично и с адв.П.

Д. – ВТАК. Жалбоподателят поддържа жалбата и дава обяснения относно вмененото му нарушение.

Защитникът поддържа изложените в жалбата доводи, като посочва, че от събраните по делото доказателства е установено, че нито жалбоподателят, нито собственикът са били уведомени за извършената дерегистрация на автомобила. Излага аргументи за липса на съставомерност от субективна страна, като посочва, че този правен извод е направен и от прокурора в постановлението за отказ за образуване на ДП, както и в справка по образуваната преписка на РУ Белене. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените от него разноски.

Ответникът по жалбата Началник РУ Белене при ОД МВР Плевен не се представлява в съдебното заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 20.02.2026г. свидетелят Б. С. Б. – син на жалбоподателя С. Б. Ц., закупил лек автомобил *** с рег. табели ***. Същият не изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП в срок от един месец от придобиване 2 собствеността да регистрира придобитото МПС.

На 24.04.2026г. регистрацията на автомобила била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства.

На 14.05.2026г., около 21,50ч., жалбоподателят С. Б. Ц. управлявал процесния лек автомобил *** с рег. табели ***, в с.Деков, по ул.“Неделчо Георгиев“.

Автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите К. С. К. и Б. П. Б. – полицейски служители при РУ Белене. В хода на проверката, след извършена справка в информационните масиви на МВР чрез служебен таблет и справка с ОДЧ РУ Левски, било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Свидетелят К. С. К. съставил на жалбоподателя АУАН GA №3766417/14.05.2026г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. С. Ц. отказал да подпише съставения му акт, свидетел на което станал свидетелят Е.

П. П.. Иззети били рег. табели на автомобила, СРПМС. Съставена била заповед за прилагане на принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността.

По случая била образувана прокурорска преписка №4015/2026г. по описа на РП-Плевен. С постановление на прокурор от 05.06.2026г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство поради липса на осъществен от субективна страна състав на престъпление по чл.345, ал.2 НК.

Преписката била изпратена на РУ-Белене за преценка осъществено ли е административно нарушение.

На 11.06.2026г. ВПД Началник РУ Белене при ОД МВР Плевен издал обжалваното Наказателно постановление №26-0241-000051/11.06.2026г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП били наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите К. С. К., Б. П. Б., Е. П. П., Б. С. Б., обясненията на жалбоподателя С. Б. Ц.; писмени доказателства – АУАН GA №3766417/14.05.2026г., възражения срещу АУАН, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2482441/14.05.2026г., Постановление на прокурор при РП-Плевен от 05.06.2026г. за отказ да се образува досъдебно 3 производство по прокурорска преписка №4015/2026г. по описа на РП-Плевен, Наказателно постановление №26-0241-000051/11.06.2026г., справка по история на регистрация на МПС.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К. С. К., Б. П. Б., Е. П.

П., като еднопосочни, безпротиворечиви, изхождащи от незаинтересовани от изхода на делото лица. Даде се вяра и на показанията на свидетеля Б. С. Б., въпреки възможната му заинтересованост от изхода на делото, като син на жалбоподателя. Показанията му са последователни, безпротиворечиви, неопровергани от останалия доказателствен материал, поради което съдът прие, че са добросъвестно дадени. Обясненията на жалбоподателя бяха кредитирани като годни гласни доказателствени средства, тъй като не са опровергани от събраните по делото доказателства, а се подкрепят от тях.

Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица и неоспорени от страните.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е съставено в предписаната от закона писмена форма от компетентно лице и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Същото е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на отказ на прокурор за образуване на наказателно производство. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че с оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства вмененото на жалбоподателя нарушение е недоказано от субективна страна.

От гласните и писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят С. Ц. е управлявал МПС, което към процесната дата – 14.05.2026г., е било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 24.04.2026г. С оглед на така установеното, от обективна страна жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение на чл.140 от ЗДвП, тъй като е управлявала МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред.

От субективна страна обаче се установява, че деянието не е извършено виновно.

Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП предвижда служебно отбелязване в автоматизираната информационна система на прекратената регистрацията 4 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Процедурата по прекратяване на регистрация на МПС в тази хипотеза е предвидена в чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни , като и в наредбата не се предвижда уведомяване на собственика за това обстоятелство.

Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят не е собственик на процесния лек автомобил – собственост и предоставен му от неговия син да го управлява. Установява се, че собственикът на автомобила е пропуснал да изпълни задължението си да регистрира закупения автомобил в предвидения от закона срок, което е довело до служебно прекратяване на регистрацията.

Собственикът не е бил уведомяван, при липса на предвидена такава процедура в тази хипотеза на служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, като се установява, че научил за това обстоятелство след като жалбоподателят му съобщил за извършената проверка на процесната дата и причината за спирането на автомобила от движение.

Към датата на деянието собственикът не е бил узнал, че автомобилът му е бил служебно дерегистриран, респективно това обстоятелство не е било доведено до знанието и на водача – жалбоподателя С. Ц.. Установява се, че към момента на управление на превозното средство същото е било с поставени регистрационни табели, които са били свалени и иззети едва със съставянето на АУАН. Не са налице други данни от които да се направи извод, че водачът е знаел или е могъл да узнае, че управляваният от него автомобил не е регистриран. За това обстоятелство същият научил по време на проверката от полицейските служителите на РУ-Белене.

Предвид на изложеното, жалбоподателят С. Б. Ц. не е имал съзнание, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Липсва интелектуалният момент на вината по смисъла на чл.11 от НК и осъщественото от него нарушение не извършено виновно. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Изложеното води до извод, че жалбоподателят не е извършил вмененото с обжалваното наказателно постановление нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да 5 бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, като Областна дирекция на МВР – Плевен бъде осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 256 евро, което съдът намира, че не се явява прекомерно с оглед ориентировъчните размери в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0241-000051/11.06.2026г. на ВПД Началник РУ – Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на С. Б. Ц., ЕГН:**********, адрес: гр.И., ул.***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.