Решение № 1585 от 23.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1585 гр. Плевен, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430101767 по описа за 2026 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. Х.

Х., ЕГН **********, представлявана от адв. С. А. Н., вписана в ***, съдебен адрес *** против „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и с адрес на управление:

***, представляван от *** и *** и против „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Р. Д., в която се твърди следното : на *** г., ищцата сключила Договор за паричен заем №*** /***г /”Договора за паричен заем” или ,ДПЗ”/ с ответното дружество - „***” ЕАД.

Към основния ДПЗ, на същата дата - *** г., сключила и акцесорен договор за обезпечаване на основния, а именно - Договор за предоставяне на поръчителство „***” ЕООД с ЕИК ***. По силата на Договора за паричен заем, ***” ЕАД е поел задължението да предостави на ищцата - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 2 000,00 лв. Съответно, ищцата се е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: Общ размер на кредита - 2 000,00 лв.; ГПР 42,61%; Годишен лихвен процент на кредита - 36,00%; БЕЗ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ НА ДЕН/; Срок на договора- 24 месеца; Размер на месечна погасителна вноска /главница, договорна лихва / - 2 834, 16 лв. Такса Поръчител - 2 445,84лв.; Размер на месечна погасителна вноска /главница, договорна лихва, такса поръчител / - 186,00 лв. Обща сума, дължима по кредита /главница, договорна лихва и такса за поръчител/ - 5 280.00 лв. /при реално усвоена главница от 2 000,00лв./

1

На същата дата - 20.012.2025 г., ищцата е подписала и допълнителен договор към основния ДПЗ, а именно - „Договор за възлагане на поръчителство” /”ДПГУ с „***” ЕООД с ЕИК ***, което е свързано дружество с „***” ЕАД. Съгласно Договора за възлагане на поръчителство, в тежест на ищцата е възложено заплащане на допълнителна сума към тази по основния ДПЗ, възлизаща на допълнителни 2 445,84лв.. /тоест само по този акцесорен договор задължението на ищцата е над 100% от отпуснатия заем/. Съгласно Погасителен план от Договора за възлагане на гаранция, плащането на допълнителната сума от 2 445,84лв. е разбита в 24 вноски, дължими на същите дати, на които следва да се заплатят и вноските по основния ДПЗ и то в полза на ***” ЕАД, като при това положение общия размер на всяка месечна вноска е 220.00 лв., а общата сума, която доверителят ми е следвало да заплати на „***” ЕАД - 5 280.00 / при отпусната заемна сума от 2 000.00 лв.

При гореизложената фактическа обстановка счита, че процесният Договор за паричен заем е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи. Счита, че акцесорно договорно отношение, сключено във връзка с основния ДПЗ между ***” ЕООД, а именно Договорът за предоставяне на гаранция, също е нищожно. Заявява се, че договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит. Следва да се подчертае, че в случая, разпоредбите на специалните закони - Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, дерогират общите правила, съдържащи се в Търговския закон.

Отделно от горното, ответното дружество не е и банка по смисъла на чл.2 ЗКИ, поради което към процесния договор за потребителски кредит не намира приложение легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 430, ал. 1 ТЗ за банковите договори; легалната дефиниция на процесния договор за кредит се съдържа в Закона за потребителските кредити, като ответното дружество е финансова институция, която по смисъла на чл. 3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното определение в чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно Параграф 4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април, 2008 г. относно договорите 2 за потребителските кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния закон за потребителския кредит, не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

В чл. 22 от ЗПК /Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, са предвидени няколко хипотези на недействителност на договорите за потребителски кредит, а именно: „Когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен .” Счита, че в настоящия случай процесният Договор за потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

В чл.7, ал.3 от ГПК е уредено задължение за съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител.

В чл.10, ал.1 от ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт /не по-малък от кегел 12/, както и съдържанието му да е ясно и разбираемо за потребителя. В случая считам, че процесният ДПЗ не отговаря на това изискване в частта, с която съдържанието следва да е ясно и разбираемо за потребителя, тъй като изначално съдържа подвеждащи клаузи, каквато е тази за „възнаграждение поръчител”, която практически е дължима пряко на „***” ЕАД, но не е включена в ГПР при формиране на общите разходи по кредита. В процесния случай сме точно в тази хипотеза и доверителят ми бива задължен да сключи договор за възлагане на поръчителство, по силата на който договор е задължен да плати сумата в размер на 2 445,84лв. или по 101,01 лв. на месец и то пряко на „***” ЕАД, а не на поръчителя.

Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите е посочен срок на договора за кредит. Счита, че такъв няма в процесния договор. Същият съдържа единствено схема на погасяване /дати/, която не е и погасителен план по смисъла на материалния закон. Следователно, в Договора няма срок, отделно, че и няма погасителен план. При липса на погасителен план, договорът за потребителски кредит също е недействителен.

В чл.2, ал.6.1 от ДПЗ е регламентирано следното: „Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските.” Това вероятно означава /тоест, съдържанието изобщо не е ясно и разбираемо дори за специалист, а още по- малко - за обикновен потребител/, каква част от всяка месечна вноска представлява главница и каква - лихва.

3

Отделно от това - в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. В ДПЗ действително е посочен размера на възнаградителната лихва - 36,00%, като ГПР е фиксиран на 42,61%. По никакъв начин не е посочено какви такси или други разходи са включени в разликата от 6,61% между ГПР и договорната лихва, което означава, че ГПР е посочен абстрактно, без да е спазено изискването на ЗПК да се посочи методиката за изчисляване на ГПР и какво точно съдържа оскъпяването на кредита.

На следващо място, налице е и свръхпрекомерност на уговорена престация по договора по отношение на лихвата, която не е икономически обоснована, съдът служебно следва да съобрази и противоречието на тази клауза с добрите нрави, т.е. нищожността на клаузата и дали същата влече нищожност на целия договор /в този смисъл Решение № 125/10.10.2018 г. по т.д. № 4497/ 2017 г. на ВКС, III ГО; Решение № 252/ 21.03.2018 г. по т.д. № 951/ 2017 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр.3 ЗЗД е налице, когато при договаряне на насрещните задължения на страните се нарушават принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на недопускането на неоправдано имуществено разместване.

В трайно установената практика на ВКС /Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 6295/ 2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр.д. № 5093/ 2007 г. на ВКС, ГК, II ГО, Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО/ е възприето становището, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл. 288 ТЗ/, като за спазването им съдът следи служебно /Тълк. решение № 1/ 2009 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ВКС, ОСТК/. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Приема се, че противно на добрите нрави при необезпечени кредити е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва.

В случая договорената между страните възнаградителна лихва е в размер 36.00 % и надвишава трикратния размер на законната лихва /към датата на сключване на процесния договор, поради което противоречи на добрите нрави и се явява нищожна, вследствие на което въз основа на нея не е възникнало валидно задължение за плащането й от ответницата- кредитополучател по 4 договора. Размерът на възнаградителната лихва е свръхпрекомерен, като не е установено по делото да е икономически обоснован. Тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни по правоотношението и то във вреда на кредитополучателя, като е породила задължение в обем, нарушаващ принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и като краен резултат- водещ до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр.3 ЗЗД, клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради което и валидно задължение за плащането на такава по процесния договор за кредит не е възникнало.