Решение № 260076 от 02.02.2021, Районен съд - Русе

Р

Е Ш Е Н И Е №260076 гр.Русе, 02.02.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският

Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав :

Районен съдия: Венцислав Василев

Съдебни заседатели : при секретаря Юлия Острева……………………………………………………………….. и в присъствието на прокурора………………………..……………………………………

Като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2127/2020г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б.Н.С. *** против наказателно постановление № 321 - ЗЗ/01.09.2020г. на Директора на ОД на МВР - гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление с което му е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв., като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата, редовно призован явява се процесуален представител, който взема становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2020г., около 17,50 ч., жалбоподателят бил на ул.“Околчица“ № 1 в гр.Русе в близост до бл.70, като на лицето му не била поставена предпазна маска или друго покриващо носа или устата. Бил възприет от св.Б.К., полицейски служител при Второ РУП при ОД на МВР гр.Русе, който предвид липсата на защитна маска поставена на лицето му или друго защитно средство, покриващо носа и устата му съставила АУАН против него. Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.209а ал. 1 от Закона за здравето за това, че е нарушила Заповед № РД 01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД № 01-197/11.04.2020г. и двете издадени от Министъра на здравеопазването.

Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства и прави следните изводи:

Жалбата е подадена от легитимно лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП. Не са налице и нарушения на материалния закон, които да обуславят необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление.

На първо място следва да се посочи, че спор по фактическата обстановка по делото няма и тя не се оспорва от жалбоподателя, вкл. тоя е подписал съставения против него АУАН без възражения.

Единствените възражения, които се имат правен правят в жалбата са от юридически порядък, като за отменителни основания се сочат нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и 5, и чл.57 ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН. Възразява се също, че към момента на подаване на жалбата на жалбоподателя не му е предявено наказателно постановление или друг документ във вр. с чл.28 или чл.54 от ЗАНН ; отделно от това се претендира и за нарушение на чл.52 ал.1 от ЗАНН.

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.209а, ал.1 от ЗЗ във връзка със от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването,изменена със Заповед № РД -01-197/11.04.2020г, тъй като на 28.04.2020г. в гр.Русе нарушил противоепидемична мярка по чл.63 от ЗЗ „ задължение да има поставена маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, когато се намира на открито обществено място- улица”. От обективна страна безспорно е установено по делото, че жалбоподателят се е намирал на улица когато е бил възприет от полицейските служители и не е носел маска, покриваща носа и устата му. Издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки са общи административни актове в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.63 ал.11 от Закона за здравето, с еднократно правно действие и с конкретен срок на това действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Издадени са в условията на неотложност при условията на чл.73 от АПК, поради епидемичната обстановка в страната, с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите. Съдържанието на заповедите, включително и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., е оповестено чрез използване на средствата за масово осведомяване, като всички мерки са обявени по електронните медии и новинарските емисии на националните телевизии. Издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки са достъпни и на сайта на Министерството на здравеопазването, вкл. и по силата на чл.63 ал.11 от Закона за здравето. Всички изложени обстоятелства са условия заповедта да бъде определена като законосъобразна и годна да създаде предвидените в нея задължения за гражданите.

Няма нарушения на чл.42 т.4 и т.5, а също и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, защото както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна и то по начин, който е напълно разбираем за наказаното лице. Посочена е и нарушената законова разпоредба, вкл. и относимите в случая заповеди на министъра на здравеопазването. Отделно от това не е налице противоречие в посочената за нарушена законова разпоредба и описаната фактическа обстановка. В ЗАНН не е предвидено изрично задължение за АНО в случай, че приеме че не са налице предпоставките по чл.28 и чл.54 от ЗАНН да издава нарочен акт за това, а още по- малко да го изпраща на нарушителя.

Очевидно щом е издадането наказателно постановление е счел, че извършеното нито е маловажен случай, какъвто извод напълно се споделя от съда, а едновременно с това, че на са налице и основанията за прекратяване на преписката, посочени в чл.54 от