Решение № 122 от 13.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Кюстендил, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500362 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх.№263094/08.06.2022г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт ***, с адрес за кореспонденция: гр.Драгоман, ул.„***“ №58, насочена против решение №260080 от 17.05.2022г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№2328/2019г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на В. И. Д. сумата в размер на 1801.61 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 15.11.2016г. – 15.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 243.84 лева за периода от 01.01.2017г. до 15.11.2019г., както и сумата от 720 лева, представляваща сторените от ищеца разноски по водене на делото за платеното адвокатско възнаграждение на процесуалният му представител. Осъдил е Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати по сметка на Районен съд- Кюстендил сумата от 305.06 лева, от която съобразно уважената част от исковата претенция държавна такса в размер на 122.06 лева, формирана като сбора на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 72.06 лева по иска за главницата и 50 лева по този за мораторната лихва, и 183 лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост с доводи за неговата 1 неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост в мотивите. Твърди, че с обжалваното решение районният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти, доказателства и доводи на страните. Възприема като неправилни мотивите на съда, в които е приел наличие на празнота в специалната нормативна база (ЗМВР и издадените въз основа на него наредби), поради 1 което е счел, че тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност издадена въз основа на него НСОРЗ. Твърди, че това тълкуване съответства на нормата на чл.46, ал.2 от ЗНА, но изводът на районен съд е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон. В потвърждение на това си твърдение цитира съдебна практика по сходни казуси на окръжни съдилища. Сочи, че неправилно районен съд прилага материалния закон като не се съобразява със служебния статут на служителя и приложимите спрямо него норми. Твърди, че приложима през процесния период е Наредба №8121з776/29.07.2016г. и се позовава на чл.3 ал.3 от същата, според който при работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Мотивира се, че в случая видно от приетата по делото експертиза е, че положеният от служителя труд е по 8 часа нощен труд. Акцентира, че разпоредбите на чл.9, и в частност ал.2 на от НСОРЗ, са приложими, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност установява КТ в общия случай, а именно: 7 часа нощен и 8 часа дневен труд. Спрямо служителите на МВР, с оглед специфичния характер на работа, с приложимите разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него ПНА, е установена еднаква продължителност за дневен и нощен труд, а именно 8 часа (чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР). Сочи, че с оглед специалния статут на служителите в МВР по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, в сравнение с лицата, работещи по КТ, за тях са предвидени компенсаторни парични или други материални/нематериални облаги, които те получават за разлика от лицата, полагащи труд по трудово правоотношение по КТ и държавни служители по ЗДСл. Тези допълнителни плащания са с цел постигане на равноправност между тези категории работещи. Твърди, че за държавните служители в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, доколкото не са налице две от предпоставките й, а именно: продължителност на нощно работно време, по-малко от дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Излага становище, че преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент не се прилага в случаите, когато работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно време, какъвто е процесния случай (доколкото в този случай коефициентът е 1). Счита, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че на служителя се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обоснове защо приема, че такъв е полаган, както и неправилно е приел, че положения извънреден труд не е заплатен от работодателя. Аргументира се с разпоредбата на чл.18 ал.1 от Наредба №8121з[1]776/29.07.2016г., като твърди, че извънреден труд не е полаган, доколкото заповед за полагане на извънреден труд не се твърди да е издавана.

Допълва, че часовете които биха се получили чрез преизчисляване на положения нощен труд по реда на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, не са включени в изчерпателно изброените в чл.22 ал.1 от Наредба №8121з[1]776/29.07.2016г. хипотези, пораждащи задължение за работодателя да заплати на служителя съответно възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК за двете съдебни инстанции. Алтернативно при неоснователност на въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. И. Д., чрез пълномощника му адв. П. Х. от АК - Благоевград, с който се оспорва депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения като неоснователни.

2

Въззиваемият подробно оборва твърденията във въззивната жалба. Навежда съображения в подкрепа на становището си, че спрямо държавните служители в МВР е приложима уредбата в НСОРЗ. Подчертава, че в случая се касае за непълнота на подзаконов нормативен акт, при което за неуредените случаи се прилагат разпоредби, отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта (чл.46 ал.2 ЗНА). Намира за неоснователи изложените във въззивната жалба възражения относно липса на предпоставките по чл.9 НСОРЗ и приложимост на установения в същата разпоредба коефициент към процесното служебно правоотношение. Твърди, че ЗМВР с разпоредбата на чл.187 ал.1 регламентира нормалната продължителност на работното време за работа при нормални условия на труд – дневното, което е обща мярка за труд и на държавните служители – полицейски органи, поради което не е изключена трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и не може да се приложи коефициент 1 (8:8). Акцентира, че в ЗМВР липсва разпоредба, установяваща нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, респ. при такава непълнота в специалния закон субсидиарно следва да се приложи общото правило на чл.140 ал.1 КТ, и доколкото в никой от специалните приложими нормативни актове не се съдържа специално правило относно превръщането на нощните отработени часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време спрямо държавните служители в МВР, то не може да се приеме, че специалният закон замества общия. Аргументира се и срещу твърдението на въззивника, че не е налице положен извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143. Сочи се съдебна практика на съдилищата в България, както и постановеното решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20 по преюдициално запитване на РС - Луковит във връзка с дело с идентичен предмет и ХОПЕС. Твърди, че е недопустимо различно третиране на работещи в отделни сфери на публичния сектор.

Изразява становище по направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение като счита, че същото не следва да бъде уважено, доколкото договореното и заплатено възнаграждение е в минимален размер и съобразено с броя и вида на предявените искове и броя на проведените с участие на адвоката съдебни заседания.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивното производство.

Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Кюстендилския районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка и съществото на спора, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на КнРС.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от 3 посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.

Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред КнРС/ е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187 ал.9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не НСОРЗ, тъй като се касае за специална уредба.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр.81 от 2016г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр.81 от 2016г. /. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.187 ал.3, изр.1 от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР.