Определение № 1202 от 10.11.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1202 гр. Перник, 10.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Маринов

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20261700500879 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на СРС № 280919/21.08.2025 г., подадена от Софийски градски съд (СГС) – като ответник и правоприемник на закрития Специализиран наказателен съд, чрез пълномощника Д.Б., срещу Определение № 31938/29.07.2025 г., постановено по гр. дело № 680/2025 г. по описа на Районен съд – София, с което е спряно производството по делото до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 51291/2023 г. по описа на Районен съд – София.

Жалбоподателят претендира отмяна на спирането и прекратяване на производството по чл. 126, ал. 1 ГПК поради висящност на дело между същите страни със същия предмет, както и присъждане на разноски.

Твърди, че по по-рано образуваното гр. д. № 51291/2023 г. и по още осем дела пред СРС Е. Д. М. претендира по 24 000 лв. за едни и същи неимуществени вреди от твърдяно бездействие по искания с еднакво съдържание по чл. 416, ал. 8 НПК. Жалбоподателят поддържа, че различните входящи номера обозначават повторни сезирания със същото искане, а продължителността на вредите има значение само за размера на обезщетението.

Позовава се на определения на ВКС № 3119 от 17.06.2025 г., № 2128 от 13.07.2023 г. и № 3186 от 25.10.2023 г.

СГС твърди и злоупотреба с правото на иск поради многократното предявяване на еднакви претенции.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ищеца Е.

1

Д. М..

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – София е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу СГС, с наведени в молбата твърдения, че за ищеца възникнали неимуществени вреди в периода от 04.09.2023 г. до 21.12.2024 г., тъй като ответникът противоправно го увредил, като в нарушение на правото на ЕС не образувал производство по реда на чл. 416, ал. 8 НПК по негова жалба с вх. № 284694 от 2023 г., като по този начин го лишил от ефективни правни средства за защита. Ответникът незаконосъобразно посочил, че дело за грабеж от 12.03.2010 г. в град *** за 136072 лева било на инстанционен контрол пред Апелативен съд - София, което представлявало произвол и превратност, злоупотреба с право. Претендира се сума в размер на 24 000 лева – обезщетение за причинените му от описаното деяние неимуществени вреди.

За да постанови обжалваното определение за спиране на производството, районният съд е приел, че след справка в електронната система се установява, че по-рано образуваното гр. д. № 51291/2023 г. на СРС, 140 състав, се основава на същите твърдения за увреждащо поведение, като се различават входящият номер на жалбата и периодът на вредите. Съдът приема, че броят на сезиранията има значение за размера на обезщетението. Също така, като се позовава на определение № 3818/01.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2792/2024 г. на ВКС, приема, че периодът на вредите индивидуализира спорното право, а по-рано образуваното дело е преюдициално, тъй като по него ще се установи дали е налице твърдяното непозволено увреждане. По тези съображения съдът приема, че са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК за спиране на производството до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 51291/2023 г. по описа на Районен съд – София.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

За прекратяване по чл. 126, ал. 1 ГПК е нужно съвпадение на страните, основанието и искането по двете висящи дела, а в случая неприпокриващите се периоди индивидуализират отделни вземания въпреки еднаквия вид и размер на обезщетенията.

С определение № 3818/01.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2792/2024 г. на III-то г. о. на ВКС е отменено прекратяването на гр. д. № 51295/2023 г. на СРС, образувано по сходен иск между същите страни. При съпоставката именно с гр. д. № 51291/2023 г. ВКС е приел, че различният период изключва идентитета, а в мотивите е посочено, че делата за следващите периоди могат да бъдат съединени за общо разглеждане или спрени до приключване на 2 първото дело, по което ще се установи дали е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане.

Двете жалби по чл. 416, ал. 8 НПК съдържат едно и също по същество искане по повод изпълнението на присъдата по същото наказателно производство като твърденията по двата иска се свеждат до отказ на СГС да разгледа това искане. Разрешаването на спора по първото дело по същество е обуславящо за общото основание на отговорността по по-късно предявения иск. По него подлежат на установяване вредите през самостоятелно заявения последващ период и връзката им с твърдяното увреждащо поведение. Налице е преюдициална връзка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

С Определение № 40611/03.11.2026 г. СРС е върнал исковата молба по гр. д. № 51291/2023 г. на основание чл. 130 ГПК и е прекратил производството като при справка в Единния портал за електронно правосъдие липсва отбелязване за влизане на определението в сила, т.е. към момента по делото няма данни обуславящото производство да е приключило окончателно.

Следва и да се отбележи, че изложените в жалбата съображения за злоупотреба с процесуални права не заместват предпоставките за прекратяване при висящ процес, тъй като самото наличие на множество производства не установява идентичност на конкретните искове. Позоваването на чл. 35, § 3, буква „а“ ЕКПЧ също не обосновава исканото прекратяване, тъй като тази разпоредба урежда допустимостта на индивидуалните жалби пред Европейския съд по правата на човека, а не непосредствено допустимостта на настоящия граждански иск.

По така изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 31938/29.07.2025 г., постановено по гр. дело № 680/2025 г. по описа на Районен съд – София.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4