Решение № 262229 от 09.07.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262229 гр.Варна, 09.07.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ХVІ -ти състав в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА при участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14364 по описа на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Н.А. ГАНЕВ, ЕГН-********** с адрес: *** 3, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „О.ф.В.“ ООД, *** 43, представлявано от М. Н. К.,да заплати на ищеца следните суми: 3494.94лв. неизплатено възнаграждение за положен труд за времето от м.март 2016год. до м.март 2019год., ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.09.2019год. до окончателното изплащане и 649.99лв. обезщетение за забавата при изплащане на възнаграждението за извънреден труд, считано от датата на падежа на всяка едно от месечните възнаграждения до 05.09.2019год.

Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

С ответното дружество са в трудово-правни отношения по силата на сключен помежду им трудов договор № 49/28.11.2014 год. Договорът е сключен на основание чл.67 ал.1,т.1 от КТ, като по реда на чл.70 от КТ в полза на работодателя е уговорен срок за изпитване от 3 месеца. Договорът е без определен срок, при пълно работно време от 8 часа. Длъжността на която е назначен и която изпълнява е „пазач невъоръжена охрана". Уговореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 340 лв. към момента на сключване на договора, променящо се във времето с промяната на минималната работна заплата за страната, платимо до 25-то число на следващия месец. В договора е уговорено, че системата на заплащане е щатна/повременна. Работата следва да се извършва на смени по предварително изготвен график.

Въпреки така уговорените условия в действителност работи на 24 часови смени, заедно с други двама колеги, като график за смените не се прави от работодателя, а се води тетрадка в която вписват датата, кой е приел и кой е предал смяната. Това обстоятелство е установено и от „Инспекция по труда" Варна при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство.

Работодателят не му заплаща възнаграждение за действително положения труд. Той го осигурява и му заплаща за работа на 4 часов работен ден. Поради незаплащане в пълен обем на положения труд, по негова инициатива, считано от 01.04.2019 год. трудовия му договор е прекратен на основание чл.325 ал.1 от КТ.

За времето, през което е работил при ответното дружество е полагал извънреден труд, който не му е заплащан. За последните три години преди напускането му - март 2016 г. до март 2019 г., стойността на положения и незаплатен извънреден труд възлиза на 3494,94 лв.

Нормочасовете за съответния месец съобразно работните дни, броя на отработените смени и действително отработени часове, превръщането на нощните часове в дневни, положения извънреден труд и остойностяването му по правилата на чл.262 от КТ за посочения период са представени в табличен вид. Стойността на положения извънреден труд е определил изхождайки от действително отработените смени за всеки месец от претендирания период, съответния брой часове положен труд, като от общия брой часове е приспаднал часовете труд за които е осигуряван и които са му заплащани.

Отработените нощни часове са приравнени към дневни.

Съгласно трудовия му договор месечното му възнаграждение - основно и допълнително, следва да бъде платено до 25-то число на месеца който следва. При неплащане в този срок работодателят изпада в забава и му дължи законната лихва върху всяка забавена сума.Посочил е в табличен вид сумите за положения извънреден труд, които счита, че му се дължат и не са му платени, посочил е началния период от който се дължи лихва, като е приел първо число на месеца, следващ този през който трябва да бъде извършено плащането.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.

Намира предявените искове са допустими и неоснователни.

Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, основано на трудов договор от 28.11.2014 г.Ищецът е изпълнявал длъжността пазач невъоръжена охрана на обект Пристанище „ М." в гр. Б., като е престирал труд по предварително изготвен от работодателя график.Трудовият договор на ищеца е прекратен по инициатива на ищеца по взаимно съгласие на страните, за което е издадена заповед на управителя на ответното дружество № 31 от 26.03.2019 г., считано от 01.04.2019 г.

Оспорва всички останали твърдения в исковата молба, а именно:оспорва ищецът да е работил на 24 часови смени, както и че работодателят не бил изработвал график за работа;оспорва твърденията за полаган извънреден труд от ищеца за процесния период;оспорва твърденията на ищеца за водена тетрадка, в която да е вписвано приемане и предаване на смените;

С оглед на това възражение оспорва приложеното към исковата молба копие на „тетрадка", като твърди, че оригинал на такава не съществува, нито ответникът като работодател е разпореждал водене на подобен документ, нито охранителите на обекта е следвало да полагат труд съобразно вписванията в „тетрадката". За съществуването на подобен документ ответникът е узнал от исковата молба на ищеца.Твърди още, че така нар. „тетрадка" съдържа явно неверни вписвания, доколкото в нея е отразено присъствие на ищеца по време, в което същият е ползвал платен или неплатен отпуск.Така например, през периода от 01.08.2016 г. до 26.08.2016 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск на основание заповед № 69/29.07.2016 г. на управителя на ответното дружество, през периода от 06.03.2017 г. до 31.03.2017 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск на основание заповед № 89/02.03.2017 г., през периода от 04.06.2018 г. до 29.06.2018 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск на основание заповед № 112/01.06.2018 г., като за всеки един от посочените периоди в „тетрадката" има отбелязване за „предаване" на смени от и на Н. Ганев. Същото се отнася и за периода от 03.09.2018 г. до 16.10.2018 г., през който ищецът е ползвал неплатен отпуск по заповед № 121/27.08.2018 г. на управителя на ответното дружество. В извод, вписванията в „тетрадката" са произволни и не съответства на действително отработеното от ищеца време.

Излага, че в действителност за периода на действие на трудовия договор работодателят е изработвал шестмесечни графици, с които охранителите на обекта, вкл. ищецът, са били запознати предварително. Работното време на ищеца е сумарно изчислявано при шестмесечен период на отчитане, за което страните са постигнали изрично споразумение № 62/05.01.2016 г. Ищецът е получил полагащото му се възнаграждение за времето на положения от него труд.

Извънреден труд не е бил полаган от ищеца.Няма каквато и да е причина ищецът да е полагал дневен труд на обект пристанище „ М." в гр. Б., доколкото за същия обект ответникът е имал договор за осъществяване на охранителна дейност от 07.12.2014 г. с предмет - единствено нощна невъоръжена физическа охрана през работни, почивни и празнични дни. Т.е., през деня ответникът не е имал задължение да осигурява охрана на обекта, на който ищецът твърди, че е полагал извънреден труд.

Ищецът е нает на работа именно по повод изпълнението на посочения договор, който към датата на сключване на трудовия договор е бил в проект и в уточняване на неговото съдържание с насрещната страна „П. г.“ ЕООД.

Логично възниква и въпросът, ако твърденията на ищеца са верни, по каква причина ги заявява едва през 2019год.

В действителност поводът за прекратяване на трудовия договор с ищеца е възникналият конфликт между него и ръководството на „П. г.“ ЕООД, поради системното му явяване на работа във видимо нетрезво и неадекватно състояние. На 22.03.2019 г. в деловодството на ответното дружество е постъпил сигнал от Х. Х. - експерт стопанска дейност при „П. г.“ ЕООД за поведението на ищеца по време на изпълнение на трудовата му функция, включително за негово агресивно поведение и отправяне на обиди по адрес на служител на клиент на дружеството. Ответникът е бил уведомен за това поведение на ищеца с писмо, получено от него на 22.03.2019 г. Вместо да предприеме действия по търсене на дисциплинарна отговорност на ищеца ответникът е приел предложението на ищеца за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

Вън от горното, поддържа възражение за погасяване на част от претенциите по давност. Погасени изцяло по давност са претенциите за незаплатен извънреден труд за периода от месец март 2016 г. до 05.09.2016 г.

/предвид датата на предявяване на иска - 05.09.2019 г./ Аргумент чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Погасена по давност е и претенцията за изтекли лихви за посочения период.

Оспорва иска по размер, както и изчисленията в табличен вид, съдържащи се в исковата молба.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, респективно частично погасени по давност. Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски, вкл. и платеното от него адв. възнаграждение.

В съдебно заседание исковете се поддържат. В хода по същество на делото ищецът не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото процесуалния представител на ответника адв.К.М. моли съда Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.В срок депозира писмени бележки.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приетия по делото трудов договор №49/28.11.2014г. се установява, че страните в настоящото производство са били обвързани от трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „пазач невъоръжена охрана“ в О.ф.В. ООД.

Продължителността на работното време е 8.00часа , а основната заплата в размер от 340лв.

Със заповед №31/26.03.2019год. на основание чл.325,т.1 от КТ трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, считано от 01.04.2019год.

Към доказателствата по делото е приобщено удостоверение за декларирани данни, относно осигуряването на ищеца за периода от 01.01.2014год. до 30.04.2019год.

Приети по делото са и следните писмени доказателства: молба от Н.А. Г. за освобождаване от заеманата длъжност;Договор от 07.12.2014год. за невъоръжена физическа охрана от 07.12.2014год. сключен между „П. Г.“ЕООД и „О.Ф.В.“ООД.

Приобщено към доказателствата по делото е уведомление от „П. Г.“ЕООД до „О.ф.“ООД, относно направени констатации, че охранител Н. А. Т. през нощните му смени на охранявания от „О.ф.“ООД обект, Ремонт на производствена база на „П. Г.“ЕООД,находяща се в град Б.,Промишлена зона, системно е във видимо нетрезво и неадекватно състояние, постоянно се държи агресивно и отправя обиди към служител на клиент на фирмата.

Приобщени към доказателствата по делото са заповед за отпуск №69 от 29.07.2016г.; заповед за отпуск №89 от 02.03.2017г.; заповед за отпуск №112 от 01.06.2018г.; заповед за отпуск №121 от 27.08.2018г. графици за охрана на РТБ Б. за м.септември, октомври, ноември и декември 2018г.; графици за охрана на РТБ Белослав за м.януари, февруари и март 2019г.; молби от Н.А. Г. за платен годишен отпуск – 2 бр.; отчетни форми за явяване / неявяване на работа за месеците януари 2016г. – март 2019г. – 39 бр.; допълнително споразумение №31 от 30.12.2014г. към трудов договор №49 от 28.11.2014г.; допълнително споразумение №51 от 01.07.2015г. към трудов договор №49 от 28.11.2014г. допълнително споразумение №62 от 05.01.2016г. към трудов договор №49 от 28.11.2014г.

От заключението на ВЛ по допуснатата СГр.Е, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че подписите положени за ищеца в допълнително споразумение №31 от 30.12.2014г. към трудов договор №49 от 28.11.2014г.; допълнително споразумение №51 от 01.07.2015г. към трудов договор №49 от 28.11.2014г. допълнително споразумение №62 от 05.01.2016г. към трудов договор №49 от 28.11.2014г. не изхождат от него.