Решение № 25 от 08.02.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Сливница, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. П. като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20231890100827 по описа за 2023 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила на25.03.2025 г. решение № 19/06.02.2025 г. по гр. д. № 827/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, съдът е допуснал до делба съсобствените между П. С. И., Ц. Д. Б., М. К. К. и М. Д. Б. недвижими имоти, а именно:

1. ПИ с идентификатор *****.153, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-125/01.08.2023 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. Х., общ. Б., обл. С., м. „Скала”; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; площ 1367 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 502.51, 502.1; съседи: *****.52, *****.53, *****.154, съгласно Скица на поземлен имот № 15-269205-18.03.2024 г.;

2. ПИ с идентификатор *****.154, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД–18-125/01.08.2023 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. Х., общ. Б., обл. С., м. „Скала“; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; площ 275 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 502.51, 502.1; съседи: *****.153, *****.52, *****.53, ***, ***, съгласно Скица на поземлен имот № 15-269209-18.03.2024 г.;

3. ПИ с идентификатор *****.176, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-125/01.08.2023 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. Х., общ. Б., обл. С., м. „Скала“; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; площ 1294 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 502.176; съседи: *****.47, *****.52, *****.174, *****.173 и *****.175, 1 съгласно Скица на поземлен имот № 15-260738-15.03.2024 г.;

4. ПИ с идентификатор *****.174, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-125/01.08.2023 г. , на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. Х., общ. Б., обл. С., м. „Скала“; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; площ 1884 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 502.174; съседи: *****.176, *****.52, ***, ***, *****.49, *****.50, ***, ***, *****.173, съгласно скица на поземлен имот № 15260722-15.03.2024 г., ПРИ КВОТИ:

1/2 ид. части за П. С. И.;

1/6 ид. части за Ц. Д. Б.;

1/6 ид. части за М. К. К. и

1/6 ид. части за М. Д. Б..

С молба вх. № 3392/16.06.2025 г. ищците П. С. И. и Ц. Д. Б. са предявили претенции по сметки, която молба педи приемането за съвместно разглеждане на претенциите по сметки, е била оттеглена с молба вх. № 5633/09.10.2025 г., поради което съдът не се е произнасял по допустимостта й, като не дължи произнасяне и по основателността й.

В съдебно заседание ищците се явяват лично, като заявяват, че желаят делбата да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, доколкото са съгласни с предложеното от вещото лице разпределение, което се явява удобно за тях и съответства на дяловете им, а също и на фактическото положение, тъй като ищцата Ц. Б. е правила подобрения именно в имота, който й разпределен в дял. По отношение на ищеца К. се сочи, че желае да му се постави в дял именно ПИ с идентификатор *****.154, тъй като в противен случай би дължал на ответницата М. Д. Б. уравнение на дела й, а това би било невъзможно, тъй като тя не съдейства.

От заключението на вещото лице по допуснатата във втора фаза на делбеното производство и приета като компетентно изготвена СТЕ се установява пазарната стойност на всеки един от делбените имоти, възлизащи на обща стойност 241000,00 лв., като вещото лице е достигнало до извод, че делбените имоти са реално поделяеми между страните по делото при квоти ½ ид. част на стойност 120500,00 лв. за П. С. И., и по 1/76 ид. част на стойност по 40166,00 лв. за Ц. Д. Б., М. К. К. и М. Д. Б.. С оглед правата на страните в съсобствеността вещото лице е предложило следното разпределение на делбените имоти, а именно :

- Дял 1-ви на П. С. И. – ПИ с идентификатор *****.174, с административен адрес: с.

Х., общ. Б., обл. С., м. „Скала“; с площ 1884 кв.м.; стар номер 502.174; съседи: *****.176, *****.52, ***, ***, *****.49, *****.50, ***, ***, *****.173, на стойност 94200,00 лв., като за уравняване стойността на дяловете да получи от дял 2-ри – 24534,00 лв. и от дял 3-ти – 1768,00 лв.;

- Дял 2-ри на Ц. Д. Б. – ПИ с идентификатор *****.176, с административен адрес: с.

Х., общ. Б., обл. С., м. „Скала“; с площ 1294 кв.м.; стар номер: 502.176; съседи: *****.47, *****.52, *****.174, *****.173 и *****.175, на стойност 64700,00 лв., като за уравняване стойността на дяловете да изплати на дял 1-ви – 24534,00 лв.;

- Дял 3-ти на М. К. К. – ПИ с идентификатор *****.154, с административен адрес: с.

Х., общ. Б., обл. С., м. „Скала“, с площ 275 кв.м.; стар номер: 502.51, 502.1; съседи:

*****.153, *****.52, *****.53, ***, ***, на стойност 13750,00 лв., като за уравняване стойността на дяловете да получи от дял 4-ти 28184,00 лв. и да изплати на дял 1ви – 1768,00 лв.;

- Дял 4-ти на М. Д. Б. – ПИ с идентификатор *****.153, с административен адрес: с.

2

Х., общ. Б., обл. С., м. „Скала”, с площ 1367 кв.м.; стар номер: 502.51, 502.1; съседи:

*****.52, *****.53, *****.154, на стойност 68350,00 лв., като за уравняване стойността на дяловете да изплати на дял 3-ти – 28184,00 лв.

Досежно начина на извършване на делбата:

Определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК; теглене на жребий по чл. 352 ГПК; разпределение по чл. 353 ГПК и извършване на публична продан по чл. 348 ГПК. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура.

Съдът счита, че искането делбата да бъде извършена чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, без теглене на жребий е основателно, поради следните съображения:

Способът по чл. 353 ГПК е уреден като изключение от способа по чл. 352 ГПК – теглене на жребий, като в него са заложени двата принципа, при които следва да се извърши делбата – осигуряване на реален дял за всеки съделител, залегнал в чл. 69, ал. 2 ЗН, и принципът за равноправие на съделителите. В т. 13 от Постановление № 4/1964 на Пленума на Върховният съд е прието, че за да се приложи този способ за извършване на делбата, от имотите, по отношение на които е допусната делба, следва да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Това в настоящия случай е възможно доколкото има четири на брой имоти и четирима съделители.

На следващо място е необходимо да са налице и негативните предпоставки за прилагане на чл. 353 ГПК – съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно (така т. 5 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на Върховният съд).

Невъзможността за теглене на жребий е налице, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни (така ТР № 2/2021 г. От 11.04.2022 г. по т. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС).

В настоящия случай както стана ясно дяловете на съделителите са различни (по 1/6 за съделителите Ц. Д. Б., М. К. К., и М. Д. Б. и 1/2 за съделителя П. С. И.). Имотите са няколко на брой, различни по стойност и площ. Същевременно обаче имотите са достатъчно за да се обособи реален дял за всеки съделител и всеки съделител да получи самостоятелен имот.

С оглед изложеното и като взе предвид изрично изразената воля на страните, съдът намира, че допуснатите до делба имоти следва да се обособят в четири отделни дяла, съгласно заключението на вещото лице, като съобразно квотите им в съсобствеността дял първи ще се разпредели на П. С. И., дял втори – на Ц. Д. Б., дял трети - на М. К. К., а дял четвърти – на М. Д. Б..

Съдът констатира, че при изготвяне на заключението си вещото лице е допуснало грешка в изчислението на стойността на дял втори, трети и четвърти, равняващи се на по 1/6 от правата в съсобствеността, оценени общо на 241000,00 лв. В заключението си вещото лице е посочило, че стойността на всеки един от тези дялове възлиза на 40166,00 лв., а всъщност стойността на всеки един дял е в размер на по 40166,66 (6) лв. При това положение и с оглед прецизност при формиране на дяловете, два от тях – съответно дял втори и трети (на случаен принцип), следва да бъдат определени в размер на по 40166,67 лв., а третия, съответстващ на дял четвърти – в размер на 40,166,66 лв. Това се отразява и уравнението на дяловете, по отношение на което уравнение, следва да се отбележи, че не се налага дял трети да плаща уравнение, а следва само да получи. При аритметично пресмятане на разликата между стойността на всеки дял и стойността на имота, който е разпределен в изключителна собственост на съответния съделител, съдът изчисли, че за уравнение на 3 дяловете дял първи следва да получи от дял втори сумата в размер на 24533,33 лв., а от дял четвърти – 1766,67 лв., съответно дял трети следва да получи от дял четвърти за уравнение на дяловете сумата в размер на 26416,67 лв.

При постановяване на акта си съдът съобрази, че с Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – Решение (ЕС) 2025/1407 на съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, и в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България – 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото, като едно евро се разделя на сто цента. Съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно € 1,00 = 1,95583 лв.

Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон.

Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 152, т.

1/97 на Съвета от 17 юни 1997 г. относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото, превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, като официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.