Решение № 1191 от 09.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Варна, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110202375 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Финхъб“

ЕАД

, п р о т и в Наказателно постановление №

03-2500150/25.04.2025г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" Варна, с което на „Финхъб“ ЕАД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2000.00лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, за нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ.

В жалбата се твърди, че в хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните правила, като моли за отмяна на НП. Твърди се че АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, не е спазил императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, оспорва се и фактическата обстановка, като се твърди, че дължимите заплати на работниците в дружеството са били изплатени, прави възражения и за маловажност на нарушението.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована , н е се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление. Претендира и присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2025г. служители на Д”ИТ” Варна, св.Л. извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Финхъб“ ЕАД, ЕИК 206306842 в гр.Варна, ЗПЗ, ул.“Уста Колю Фичето“ 16, представлявано от К.Д.Б., с основна дейност „Управление и обслужване на компютърни средства и системи“.

В хода на проверката било установено, че между работодателят„Финхъб“ ЕАД и работника Д.П.Е. с ЕГН ********** е бил сключен трудов договор, прекратен със заповед ZPО **********/13.12.2024г., считано от 16.12.2024г. Е. е работил в дружеството, като е изпълнявал длъжността „оператор мониторинг център“.

По делото не се спори, че между въззивника и работника е имало сключен трудов договор, който е прекратен. За извършената проверка е бил издаден Протокол №ПР2501969/14.02.2025г. Констатирани са били нарушения изразяващи се в неизплащане на Д.П.Е. парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, за времето през което е останало без работа, след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 16.12.2024г. Правилно е посочено и основанието на което се дължи обезщетението.

В същия протокол са били дадени и предписания – в т.4 от протокола, към дружеството работодател да изплати начисленото във ведемостта за заплати за м.декември 2024г. парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на Е., изпълнявал длъжността „оператор мониторинг център“ във „Финхъб“ ЕАД, за времето, през което е останало без работа, след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 16.12.2024г., със заповед ZPО **********/13.12.2024г., съгласно чл.328 ал.1 т.2 ал.3 от КТ, и съгласно чл.222 ал.1 от КТ вр. чл.чл.128 т.2 и чл.228 ал.3 от КТ. Определен е бил срок на изпълнение на даденото продписание до 06.03.2025г. Следва да се отчете, че са били дадени множество – 14бр. предписания за 14 броя констатирани нарушения.

2

При извършена последваща проверка на 10.03.2025г., обективирана в Протокол за извършена проверка №ПР2509742/28.03.2025г. е установено, че така описаните задължителни 14бр. предписания на дружеството работодател не са били изпълнени, включително и предипсание №4 свързано с изплащането на парично обезщетение за времето през което е останал без работа, след 16.12.2024г. Д.П.Е..

Правилно е преценено, че нарушението е извършено на 07.03.2025г. – денят след изтичане срока на изпълнение на предписанието, в гр.Варна на адреса на процесното дружество.

На 28.03.2025г. бил съставен АУАН № 03-2500150, в който била описана изложената по-горе фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на нарушението по чл. 415 ал.1 от КТ. Акта бил надлежно връчен на представляващия въззивното дружество, който не е вписал възражение срещу акта. Възражения не са били депозирани и в законния за това срок.

Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите описани в акта, както и правната квалификация на нарушението, по чл.415 ал.1 от КТ. За него и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ на „Финхъб“ ЕАД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000.00лв.

В хода на съдебното производство б е разпитана свид.М. М., чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно.

От тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка на представените документи от въззивното дружество. М. установява, че причина за проверката на дружеството са станали подадени сигнали от служители във фирмата за неизплащане на дължими суми за обезщетения и възнаграждения.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по д е л о т о гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно 3 законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срока и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, на основание чл.416 ал.5 от КТ.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въпреки твърденията за такива от страна на въззивника.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и връчване на акта. И АУАН и постановлението с а съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство. С оглед на това съдът намира възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Лисват представени доказателства за изплащане на дължимото обезщетение на Д. Е. за времето през което е останал без работа, след прекратяването на трудовото му правоотношение с въззивното дружество.

Правилно административнонаказващия орган е установил фактическата обстановка и е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От показанията на св.М. и от писмените доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин се установява, че е осъществено вмененото нарушение.

На въззивникът е възведено обвинение за извършено нарушение на чл.

415 ал.1 от КТ.

4

По делото се оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, но не се представят доказателства, за изплащане на дължимото обезщетение.

От приложените по делото доказателства може да се извлече извод, че към дата на последващата проверка н а 10.03.2025г., не са били изпълнени дадените задължителни предписания от органите на Д“ИТ“ Варна, за изплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа на Д. Е., след прекратяване на трудовия му договор, с което именно е бил осъществен състава на посоченото нарушение.

По описания по-горе начин работодателят „Финхъб“ ЕАД е извършил нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ.

В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в качеството на работодател. Съгласно §1т.1 от ДР към КТ “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. „Финхъб“ ЕАД представлява работодател по смисъла на КТ, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.

Нарушението не е маловажно съгласно чл. 28 ЗАНН, като по степен на обществена опасност не се отличава от обикновените случаи от този род.

В жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват имуществена санкция в размер от 2000.00лева. Мотиви в тази насока не са изложени от АНО, но съдът намира, че наказание над минималния размер е съответно на тежестта на нарушението, като се има предвид, че при първоначалната проверка са констатирани множество нарушения – общо 14 на брой, дадени са били задължителни предписания за изплащане на възнаграждения и обезщетения на множество служители/или бивши служители/ на дружеството и липсват доказателства някое от тях да е било изпълнено. Засегнати са били интересите на множество граждани на страната, които са полагали труд в процесното дружество е не са им били 5 изплатени възнаграждения и обезщетения.

Предвид изложеното и съдът счете, че имуществена санкция в размер от 2000.00лева, предвидена за работодател е справедливо определена над предвидения в закона минимум. Такова наказание е достатъчно за да се въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

Предвид изхода на делото съдът намери, че следва да уважи направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззиваемата страна. Същото съдът определя в минималния предвиден от закона размер – 80.00лева, като съобрази сложността на производството и факта, че делото е приключено в едно съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-2500150/ 25.04.2025г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „Финхъб“ ЕАД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2000.00/две хиляди/лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Финхъб“ ЕАД да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна сумата от 80.00/осемдесет/лева – юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6